Присъда № 20 от 14.02.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20/14.02.2022 г., постановена по НОХД № 12207/2021 г. по описа на СРС, НО, 15 –и състав

Производството е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура в СРС обвинителен акт срещу СВ. ЛЮБ. П. за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за това, че на 02.11.2020 г., около 00:37 часа, в гр.С., по бул. “Б.Ш.“, с посока на движение от С.СК.Т. към ул. „Р.о.“ и на ул. “П.Г.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Н.“, модел „П.“ с рег.№ **********, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 17 – 4332 – 029737/19.02.2018 г., издадено от З.К.К. – заместник началник Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, упълномощен със Заповед № 8121з – 952/20.07.2017 г., влязло в законна сила на 08.11.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК.

По искане на подсъдимия СВ. ЛЮБ. П. и неговия защитник, съдът допусна предварително изслушване и съдебно съкратено следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият дава съгласие, заедно със защитника си, да не се провежда разпит на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно – П.И.М., Б.И.Ц. В. М.И., К.СТ.М., А.СТ.А., В.Р.СТ., а при постановяване на присъдата непосредствено да се използва съдържанието на протоколите за разпит от ДП. Съдът е одобрил така изразеното съгласие и на основание чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК е приобщил протоколите за разпит на св. П.И.М., Б.И.Ц. В. М.И., К.СТ.М., А.СТ.А., В.Р.СТ..

В съдебно заседание представителят на СРП – прокурор К., поддържа така внесения обвинителен акт, като счита, че обвинението е доказано безспорно от събраните в съдебната и досъдебната фаза на процеса доказателства. Намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. По отношение индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /години/, като и на същия да бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева.

Защитникът на подсъдимия П. – адв. М. К., счита, че предвид реда на разглеждане на делото по чл. 371, т. 1 от НПК, са събрани доказателства по обвинението с правна квалификация по чл.343в, ал.2 от НК, като пледира за прилагане спрямо подсъдимия на разпоредбата на чл. 78а от НК, респективно 1 последният да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимият СВ. ЛЮБ. П. се възползва от правото си да даде обяснения, в които признава извършеното, сочи, че се надява производството да завърши по – бързо и отново да има възможност за шофьорски права.

В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено административно наказание, да има възможност за шофьорски права и да разполага с шофьорска книжка.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Подсъдимият СВ. ЛЮБ. П. е роден на ********* г. в ХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********.

Подсъдимият СВ. ЛЮБ. П. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ХХХХХХХ, издадено на ХХХХ г. от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за категории „В“ и „АМ“.

На ХХХХ г. заместник началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал Заповед № ХХХХХХХ от ХХХХг. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която било обявено за изземване свидетелството за управление на моторно превозно средство, издадено на името на подсъдимия П., поради неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелство за управление на МПС, тъй като водачът П. бил загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал.4 от ЗДвП. ЗПАМ била връчена лично на подсъдимия на 01.09.2007 г. и влязла в законна сила, тъй като не е била обжалвана. Въпреки че подсъдимият П. изгубил правоспособността да управлява моторно превозно средство, той продължавал да управлява автомобил, за което бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление с наказателно постановление № 17 – 4332 – 029737/19.02.2018 г., издадено от З.К.К. – Заместник началник Отдел „Пътна полиция” – СДВР, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., влязло в законна сила на дата 08.11.2019 г. Наказателното постановление било връчено на 31.10.2019 г. лично на подсъдимия П..

Към 02.11.2020 г. подсъдимият П. нямал правоспособност да управлява моторно превозно средство, тъй като му били отнети всички контролни точки за отчет на извършваните нарушения и не се бил явил на изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, съгласно чл.

157, ал. 5 от ЗДвП, според който лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

2

На 02.11.2020 г., около 00:37 часа, в гр. С., по бул. „Б.Ш.“, с посока на движение от С.СК.Т. към ул. „Р.о.“ и на ул. „П.Г.“ подсъдимият СВ. ЛЮБ. П. управлявал моторно превозно средство – марка „Н.“, модел „П.“ с рег. № **********, когато бил спрян за проверка от изпълняващите служебните си задължения полицейските служители при ОСПС – СДВР - св. П.И.М., св.

Б.И.Ц. св. В. М.И. и св. К.СТ.М.. При извършената проверка и след легитимация от страна на полицейските служители, подсъдимият П. не представил на последните свидетелство за управление на моторно превозно средство. Св. Пламен Михайлов извършил справка в ОДЦ - 25 и установил, че подсъдимият П. бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство. С оглед направената констатация, свидетелите П.И.М., Б.И.Ц. В. М.И. и К.СТ.М. уведомили ОДЦ - 25 за установените от тях обстоятелства и останали на място до пристигането на полицейски служители при Отдел ,,Пътна полиция“ СДВР. На място пристигнали св. А.СТ.А. и св.

В.Р.СТ. - полицейски служители при ОПП – СДВР, като последният извършил справка с ОДЧ при ОПП – СДВР, при която също било потвърдено, че подсъдимият П. бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и че през месец ноември 2019 г. имал връчено наказателно постановление за това, че е управлявал моторно превозно средство без СУМПС /отнети точки/. Св. Стоянов, заемащ длъжността младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил на подсъдимия П. акт за установяване на административно нарушение серия „ХХ”, бл. № ........./02.11.2020 г. за извършено нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал на делото по реда на чл.373, ал.1 от НПК, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, а именно: протоколи за разпит на свидетелите П.И.М. (л.9 от ДП), Бисер Иванов Цветанов (л.10 от ДП), В. М.И. (л.11 от ДП), К.СТ.М. (л.12 от ДП), А.СТ.А. (л.13 от ДП), В.Р.СТ. (л.14 от ДП); както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: справка картон на водача (л.31 - 38 от ДП и л.48 – 55 от ДП), заповед № ХХХХХХХ от ХХХХ г. на зам.началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП (л.39 от ДП), Наказателно постановление № 174332-029737 от 19.02.2018 г., издадено от заместник началник Отдел към СДВР, „Пътна полиция“ (л.40 от ДП), АУАН акт № 76068 (л.42 от ДП), справка за собственост на МПС (л.46 – 47 от ДП), справка съдимост (л.19-23 от ДП и л.14-18 от СП), разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК ( л.25 от СП), разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК (л.26 – 29 от СП).

В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на свидетелите П.И.М., Б.И.Ц. В. М.И., К.СТ.М., А.СТ.А. и В.Р.СТ., като намира същите за обективни, непротиворечиви и последователни, като свидетелите 3 депозират показания относно факти, които лично са възприели. От показанията на полицейските служители съдът извлече информация досежно обстоятелствата около извършената проверка. Заявеното от свидетелите намира опора в останалия доказателствен материал, поради което съдът им се довери напълно.

В тази връзка и след внимателна преценка на двойствената природа на обясненията на подсъдимия П. – едновременно като годен източник на доказателствена информация и като средство за защита, след анализ съдебният състав намери, че следва да им се довери, тъй като се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото, както и от показанията на свидетелите.

Съдът кредитира приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото и спомагат за обективното и цялостно изясняване на същото. От приобщената по делото справка картон на водача, със съответните приложения, се установяват множеството извършени от подсъдимия С.П. нарушения на правилата за движение по пътищата, вследствие на които същият е бил лишен от правото на управлява МПС. От наказателно постановление № 17-4332029737/19.02.2018г. се установява, че подсъдимият П. е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответната правоспособност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият СВ. ЛЮБ. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.

За да отговори на един от основните въпроси, поставени в чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно - дали има извършено деяние и ако има, то подсъдимият ли е неговия автор, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в обвинителния акт.

От обективна страна по делото безспорно се установи, че подсъдимият П. е имал издадено свидетелство за правоуправление на МПС с № ХХХХХХХ за категории „В“ и „АМ“ от ОПП-СДВР на ХХХХ г., със срок на валидност до ХХХХ г., като поради извършени на нарушения на ЗДвП на ХХХХ г. заместник началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал Заповед № ХХХХХХХ от ХХХХг. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която било обявено за изземване свидетелството за управление на моторно превозно средство, издадено на името на подсъдимия П., поради неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелство за управление на МПС, тъй като водачът П. бил загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал.4 от ЗДвП. От събрания доказателствен материал категорично се установи, че с наказателно постановление № 17-4332-029737/19.02.2018г. подсъдимият е бил наказан по административен ред за управление на МПС 4 без съответната правоспособност. По делото несъмнено се доказа, че на 02.11.2020 г., около 00:37 часа, в гр. С., по бул. „Б.Ш.“, с посока на движение от С.СК.Т. към ул. „Р.о.“ и на ул. „П.Г.“ подсъдимият СВ. ЛЮБ. П. управлявал моторно превозно средство – марка „Н.“, модел „П.“ с рег. № **********, когато бил спрян за проверка от изпълняващите служебните си задължения полицейски служители при ОСПС – СДВР.

Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК засяга обществените отношения, осигуряващи транспорта. Престъплението е формално, тъй като законодателят не е предвидил настъпване на общественоопасен резултат. От обективна страна предпоставка за ангажиране на наказателна отговорност е наличието на предходно административно наказване на дееца за същото деяние, което не е изиграло своята възпираща роля. В настоящия случай това се явява наказването му с наказателно постановление № 17-4332029737/19.02.2018г. Подсъдимият П. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, като това е извършено в посочения в закона срок – едногодишен, считано от наказването му по административен ред. Субект на престъплението може да бъде или само неправоспособен водач на МПС или правоспособен водач, който е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане на пълния брой контролни точки. Безспорно се установи в настоящия случай, че подсъдимият П. е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС и към 02.11.2020 г. същият не е възстановил правото си да управлява МПС.