Решение № 684 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000869 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по въззивна жалба от „Вас груп София“ ООД, ЕИК 203936120, чрез адв. Г. срещу решение № 1286 от 30.09.2024г. постановено по т.д. № 20241100901787 по описа на Софийски градски съд за 2024г., т.о., VI - 26 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 202410815163757/19.08.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, Търговски регистър - да впише промяна по неговата партида, относно заличаването на В. З. К. като съдружник в дружеството.

Въззивникът/заявителят - „Вас груп София“ ООД счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че прекратяването на членството на В. З. К. в дружеството е настъпило автоматично след изтичането на предвидения в закона срок на предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Наложеният запор върху дружествените дялове на съдружника с прекратено участие в дружеството за целите на регистърното производство, следвало да се отчита само спрямо взискателя – „Банка ДСК“ ЕАД. Личните неимуществени права на съдружника при прекратяване на участието му в дружеството, не можели да се засегнат от обезпечителната мярка. Разпростирането на забраната за длъжника и по отношение на личната му преценка за прекратяване на участието в дружеството би било непропорционално и съответно неоправдана намеса в личната му сфера. Счита, че запазването на интереса на взискателя не е обстоятелство, за което длъжностното лице по регистрация следи служебно. Според въззивника, с изтичането на тримесечното 1 предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, автоматично се прекратявало членственото правоотношение на напусналия съдружник. На следващо място твърди, че наличието на запор върху дружествените дялове на напусналия съдружник, не било пречка за упражняване на правата по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Според него, възприетото от съдебната практика на това ограничение, влизало в колизия с други действащи правни норми и причинявало ограничение на правата на дружеството. В допълнение счита, че дружеството е защитило интересите на кредиторите чрез едновременно намаляване на капитала с дяловете на напусналия съдружник и извършено увеличение до досегашния размер чрез записване на нови дялове. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отмени процесния отказ.

Препис от въззивната жалба е връчен на Агенцията по вписванията на 31.10.2024г., която е подала в срок писмен отговор, чрез юр. И.. Излага подробни доводи по всяко едно от възраженията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно обсъдени при разглеждане твърденията на въззивника. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без уважение жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че при наложен запор върху дружествените дялове, дружеството не следва да предприема действия за промяна и вписване на нови обстоятелства свързани с напусналия съдружник. Приел, че по аналогия следвало да се приложи разрешените дадено в мотивите на т. 7.2. от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023г. по тълкувателно дело 1/2020г. на ОСТК на ВКС.

След служебно извършена справка в ТР се установява, че към 19.11.2024г. по партидата на „Вас груп София“ ООД има вписани запор върху дружествените дялове на съдружника В. З.

К. от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД.

Принципно е основателно възражението на въззивника, че разпределението на дела на напусналия съдружник няма значение за валидността на упражненото от него право по чл.

125, ал. 2 ТЗ. В случая, това право е валидно упражнено и участието на съдружника в дружеството е прекратено ex lege. Предмет на правния спор по делото не е напускането на съдружника от „Вас груп София“ ООД, а правото на дружеството да заяви за вписване промяна на това обстоятелство в Търговския регистър.

Наличието на вписан в ТР запор върху дружествените дялове на съдружника В. З. К. в капитала на „Вас груп София“ ООД, от неговия кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, представлява изрично уредена от законодателя забрана, която вменява и задължава Агенцията по вписванията да постанови отказ за вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на 2 дялове след вписването на запора.

Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза, по аналогия приложение следва да намери задължителното за съдилищата разрешение дадено с т. 7.2. от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. При наличието на вписан запор върху дяловете на напускащия съдружник, дружеството не следва да предприема действия във връзка с този съдружник и вписване на нови обстоятелства.

Неоснователно е възражението на въззивника, че длъжностното лице по регистрация и СГС са излезли извън обхвата на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

В чл. 206, ал. 3 от ДОПК, законодателят е уредил с императивна правна норма забраната за вписване на промени в ТР при наложен запор върху дружествен дял. Длъжностното лице по регистрация и съдът служебно следят за спазване на императивните материалноправни норми.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за съдилищата и длъжностното лице по регистрация. В мотивите на т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, е определен обхватът на извършваната проверка: „Регистърният съд в рамките на безспорното охранително производство извършва проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на решението и ако констатира очевиден порок (напр. липса на предвидено в закона мнозинство при вземане на дадено решение или липса на компетентност), той може да постанови отказ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 500 ГПК.“/сега по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ/. Това разрешение следва да намери приложение и в процесния случай, тъй като касае идентични хипотези, като единствената разлика е в органа, пред който се образува регистърното производство – Търговски регистър при Агенция по вписванията, а не от съдилищата.

Ирелевантно за това производство е възражението на въззивника, че това ограничение, влизало в колизия с водещия принцип на свобода на търговското сдружаване. Както вече беше отбелязано, напускането на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва по право, поради което неговите правни последици и зачитане на неговото действие, не са обусловени от вписването му в Търговския регистър, както неправилно счита процесуалният представител на въззивника.

Ирелевантно за това производство са възраженията на въззивника, че разпоредбата на чл.

517, ал. 3 ГПК уреждала начина, по който се изпълнява срещу дял на ограничено отговорен съдружник в ООД. Производството по чл. 517, ал. 3 ГПК урежда производство за прекратяване на ООД по иск на кредитор. Напускането на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ не води до заличаване на вече вписаните запори върху неговите дялове в ТР.

Именно за това е и въведена забраната за вписване на прехвърляне на дружествени дялове след запора, която забрана следва да намери приложение и при напускане на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.

Неоснователно е искането на Агенция по вписванията за присъждане на юрисконсултско 3 възнаграждение за въззивното производство.

Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава четиридесет и девета ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а чл.

25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя/Определение № 60340/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1250/21г. на I т.о., определение № 60341/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1603/21г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1292/21г. на I т.о., определение № 60380/27.10.2021г. по ч.т.д.

№ 1267/21г. на II т.о., определение № 60398/05.11.2021г. по ч.т.д. № 1384/21 г. на II т.о., определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д. № 2436/21 г. на I т.о., определение № 60848/21.12.2021г. по ч.т.д. № 2112/21г. на II т.о., определение № 60407/19.11.2021г. по ч.т.д.

№ 2250/21г. на I т.о., определение № 6048/20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/21г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022г. по ч.т.д. № 2742/2021г. на II т. о., определение № 157/11.04.2022г. по ч.т.д. № 585/2022г. на II т. о. и много други/.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1286 от 30.01.2024г. постановено по т.д. № 20241100901787 по описа на Софийски градски съд за 2024г., т.о., VI - 26 състав.

Препис от решението да се изпрати на „Вас груп София“ ООД и Търговския регистър за сведение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4