Решение № 32 от 17.02.2021, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 32 гр.

Видин, 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

225 по описа за

2020

Година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от И.З.Б. *** против решение №257/16.10.2020г., постановено по НАХД №797/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0953-000707/19.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Видин, с което на касатора за нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв , за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се от касатора, че отразената фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото доказателства като нарушенията не са доказани по безспорен начин , както и че в административната преписка липсват каквито и да е доказателства за извършеното нарушение от страна на касатора . Сочи се , че в акта и НП е описано ,че водачът е извършил вменените му нарушения , когато автомобилът не е бил в движение , което е видно от разпечатка на електронна тахографска карта , която изобщо не е коментирана от съда. Сочи се също така , че към момента на проверката в 4,00 ч. Б. не е имал качеството на водач. Сочи се и че АУАНа е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съставен в присъствие на свидетели-очевидци на нарушението , както и че не съдържа ясно и коректно описание на нарушението , което е квалифицирано по чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП , но не е конкретизирано която от хипотезите се има предвид . Сочи се също така , че не са надлежно описани щетите , нито е представен протокол за ПТП, както и че не е описано точно мястото на нарушението.

Иска се да се отмени решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по делото не е взел становище.

Представителят на

Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставено в сила решението на ВРС.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира следното :

Жалбата е допустима , като подадена от лице , за което е налице правени интерес да обжалва въззивното решение и в установения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Установява се по делото от събраните в административното производство и въззивната инстанция доказателства, че на 11.06.2020г. служители на сектор „Пътна полиция“ били изпратени за проверка на постъпил сигнал за ПТП на главен път Е 79 в района на Дунав мост 2 , като на място – в близост до светофарите , разрешаващи преминаването по моста в посока Видин-Калафат, ги чакал представител на Дунав мост 2 Видин. Свидетелят К. А.установява , че същият им показал клипче на товарен автомобил с рег.№ СВ4302 НТ , който при светване на зелен светофар вместо да тръгне напред тръгва назад , като причинява материални щети по еластичната ограда-огъва мантинелата. След движението назад водачът потегля напред и напуска местопроизшествието. Заедно с лицето от видеонаблюдението на съоръженията на моста нарядът установил водача на товарния автомобил , който бил спрял в почивка около километър след местопроизшествието. Свид.А. установява , че лицето било във видимо нетрезво състояние , неадекватен и ги убеждавал , че не е причинил щетата , като бил отведен на мястото , за да му бъде показана. На автомобила също имало видими щети. Водачът бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с Алкотест дрегер, но същият отказал. След това му бил връчен талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта , но отказал да получи и него. Прието било от контролните органи, че от водача е извършено нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП , на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП, поради което на Б. като водач на товарния автомобил , бил съставен АУАН за горните нарушения.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на касатора Б. за нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв, за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП .

Пред въззивния съд е представена разпечатка от картата на водача Б. , от която се установява , че е регистрирано управление на автомобила за времето от 00,21ч. по Гринуич до 00,25ч. по Гринуич /3,25ч. местно време/, след което не е регистрирано управление , а почивка –от 00,25ч. по Гринуич /3,25ч. местно време/ до 05,44ч. по Гринуич /8,44ч. местно време/ .

С обжалваното решение ВРС, като е установил фактическата обстановка, е приел, че от Б. са осъществени от обективна и субективна страна съставите на административни нарушения, за които е ангажирана отговорността му, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция единствено по отношение на наложените административни наказания на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.

Съгласно чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП наказва се с глоба от 20 лв водач, който нарушава правилата за движение назад. В случая от касатора Б. е нарушен чл.40,ал.1 ЗДвП. Нормата въвежда правило, което задължава водача на МПС, преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Изводът, че е осъществен съставът на релевираното нарушение, направен от ВРС , е основан на доказателствата по делото и е резултат от правилно тълкуване на доказателствата по делото и закона. С нарушаването на горната разпоредба е осъществен административно-наказателният състав на чл.183,ал.2,т.11 от