Протокол № 168 от 30.01.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 168 гр. С., 29.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230201359 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно упълномощен процесуален представител адв. Т. Т. от АК С..

За въззиваемата страна, редовно призована се явява юриск. Г.Р.

Актосъставителят пореден № 3, редовно призован се явява лично.

Свидетели поредни №№ 4, 5 и 6, редовно призовани се явяват лично.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Д. Е. Т. роден на 14.05.1958г. в с.К., общ. Н.З., живущ в гр. С., български гражданин, женен, с висше образование, работи, неосъждан, ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК обещава да говори истината.

Съдът отстрани от залата свидетелите М., Ц. и Т..

1

Юриск. Р.: Представям и моля да приемете три броя митнически декларации касаещи настоящото административно наказателно производство.

Всяка декларация е разпечатана в два варианта единия е в Excel, а другия вариант в PDF формат.

Адв. Т.: Противопоставям се на приемане на тези доказателства. Ще искам възможност да се запозная с тях, защото става дума за информация.

Самият актосъставител, който действа като юрисконсулт на Агенция „Митници“ каза, че е генерирала тя тези митнически декларации въз основа на система, която към момента на съставянето на актовете вероятно не е съществувала.

Съдът счита, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените декларации изискани в предходното с.з. от съда, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА три броя митнически декларации всяка в два варианта единия формат Excel другия в PDF формат.

Актосъст. Р. Д. Т., РАЗПИТАНА КАЗА: Проверката в рамките на последващия контрол се извърши на основание заповед на директора на ТД Митница Бургас. Проверката беше извънпланова. Поводът за извършването и е сигнал от Кралство Мароко предвид следните обстоятелства, че след въвеждане на антидопингово мито за килими с произход Турция в Кралство Мароко рязко е спаднал вноса на килими с турски произход произведени от „Милат Хали“ за сметка на което се увеличил вноса на килими от България от „Милат Карпет България“ с произход България, като „Милат Карпет България“ е собственост на Милат Хали-Турция. В хода на проверката от дружеството беше изискана счетоводна и материална отчетност, с цел да се установи кои килими са произведени в България, от какви материали и на кого са продадени, респективно да се установи предвид големия внос на килими от Турция закупени от собственика на българското дружество Милат Хали Турция на кого са продадени готовите килими. Представената материално счетоводна отчетност не даваше такава информация и продължава да не дава, поне което е събрано в хода на последващия контрол, тъй като се установи, че дружеството внася прежди и други спомагателни 2 материали с които произвежда килими. На второ място внася полуготови килими, мисля че беше някъде до към март 2021г., което изрично е упоменато във фактурите и документите към вносовете, че тези килими са полуготови и на трето място изнасянето на напълно готови килими, което изрично е упоменато в документите по вноса, че са готови като всичко това прежди, полуготови и готови килими се заприхождава по сметка 302 материали. Полуготовите и готовите килими, като искам да уточня, че полуготови имаше внос до март 2021г. с което се внасят само готови килими и се заприхождават не като стоки, а като материали и те не се заприхождават по техните специфични характеристики като вид, гъстота, квадратни метри и други специфики, а като общо количество и обща стойност. Впоследствие както готовите килими така и материалите се изписват за производството счетоводно единствено и само стойностно, т.е. не може да се направи разграничение дали в съответния месец са влезли прежди или прежди и готови килими или само готови килими. Впоследствие като готова продукция също се изписват само стойностно и отново не може да се установи от данните от счетоводната и от материалната отчетност готовата продукция дали е готов килим внесен от Турция, или килим произведен от материали закупени от Турция. В хода на проверката от дружеството беше изискана информация за да може това да се уточни, в това число първични документи, като складови разписки, материали, искания за изписвания от склад с цел влагане в производството и всякакви други първични документи, като складовите разписки примерно които бяха дадени бяха формирани по същия начин, единствено и само общо количество и стойност. Дори в хода на проверката беше съставен акт срещу дружеството по чл. 238а за непредставяне информация в исканите от митническите органи срокове, акта не е обжалвано от „Милат Карпет“ и наказателното постановление е влязло в сила. Тъй като стана ясно, че от материалната и счетоводната отчетност не може да се установи кои готови килими на кого са продадени и в какви количества са произведени от дружеството беше изискана справка готовите килими внесени от Турция на кого точно са продадени. Такава справка беше предоставена на проверяващия екип и в тази справка, тя е приложена към делото изрично се вижда, че процесните килими внесени в Турция със съответните фактури към декларациите за внос са продадени именно на клиента в Мароко Al Buraq Carpet Sarl Au.Наред с това от „Милат Карпет 3

Българи“ бяха изискани поръчки и оферти. Такива ни бяха предоставени от управителя на дружеството. От тях беше видно, че част от тях са натоварени в програмен продукт enterprise, а друга част от програмен продукт на Милат Халит Турция. При едно от посещенията ни във фабриката на „Милат Карпет“ в присъствие на едно от лицата за съдействие на дружеството, определено от управителя ни беше показан програмен продукт enterprise, в който се вкарват поръчките за производство. От проверяващия екип беше изискано да бъде предоставена справка за всички поръчки. Беше изискана справка за всички вкарани поръчки в програмен продукт за производство и за всяка една поръчка по отношение на клиентите от Кралство Мароко.

Доколкото си спомням килими Magnolya в програмен продукт enterprise не бяха въведени като поръчки за производство от „Милат Карпет България“, нито от клиента Al Buraq Carpet Sarl Au, нито към който и да било друг клиент на дружеството. Наред с това искахме да установим точно кои килими от внос на кого са продадени. При следващо посещение във фабриката беше изискана информация дали има програмен продукт в който се задават програмите на становете за производство, да можем да видим този програмен продукт какви прежди са влагани точно в производството, за какви килими, с каква сплитка и какви квадратни метри, като ние сме протоколирали това обстоятелство и се оказа, че в този програмен продукт не се пазят данни за килимите, които влизат в проверявания период които влизат в България през периода. За да бъдем максимално точни бяха проверени абсолютно всяка митническа декларация за внос с всички приложени към нея документи, като бяха въведени данни за всички спецификации, характеристики и други всякакви други белези на внесените килими. Същото нещо беше направено с всяка една декларация за износ на килими, като отново на база на всички документи, фактури, опаковъчни листи и други, абсолютно всички специфики за изнасяните килими бяха въведени като данни. Наред с това от дружеството при едно от последващите посещения във фабриката, тъй като се твърди, че проверяващия екип не е посещавал фабриката от управителя на дружеството и в присъствие на лице за съдействие по проверката беше обяснено, че всякакви документи във връзка на доставка на килими от Турция и документи във връзка с продажба на килими не само в Мароко и клиенти установени в трети държави се съхраняват в електронен формат в споделена папка, като цялата информация беше изискана и беше предоставена и тя беше надлежно 4 проверена. В крайна сметка след анализа на цялата тази информация се установи, че внесените килими „Magnolya“ с митническите декларациите за допускане за свободно обращение са продадени на клиента Al Buraq Carpet Sarl Au с износни декларации посочени в акта. Тези килими при вноса в България са декларирани като килими с турски произход приложени са съответните сертификати, а при изнасянето им в митническите декларации за износ дружеството е декларирало български произход на стоките. Установено е нарушение на чл. 15 пар.2 б. „а“ от Регламент № 952/2013г. декларирайки български произход на стоките в износните декларации е подало заявление за издаване на сертификат за движение Еur 1, в които е декларирало, че стоките са с български преференциален произход. Предвид установения турски произход на килимите е установено и нарушение чл. 16 пар.2 допълнение 1 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход. В папките, които се съхраняваха в дружеството по отношение на вноса на тези килими „Magnolya“ с посочените в акта три митнически декларации за внос се съхраняваха етикети „Magnolya“, в които е изписано, че килимите са произведени в България. Заради това беше изготвен писмен констативен доклад БГ 001000/1/5 от 19.12.2022г. с който е установено нарушението. Искам да уточня, че последващия контрол по принцип изпълнява по-специфична дейност на митническата администрация и проверява факти и събития по отношение на митническо оформяне на стоки след като режимите вече са били разрешени и стоките са били вдигнати от митническите органи. Обикновено обхваща период 3 години назад. Целта на последващия контрол е да гарантира изпълнение на митническото законодателство, а в същото време при оформяне на стоките да може побързо стоките да се обработват и да се приемат митническите декларации, да не се затрудняват икономическите оператори. В тази връзка последващ контрол се явява един коректив. Служителите в отдел последващ контрол имат достъп до митническа информационна система 3А в която се наливат данни за всичките митнически режими и процедури, които се регистрират и тази система се наливат абсолютно всички данни за целите на извършване на анализ на риска, и за целите на проверката, за цялостен поглед. Аз лично имам достъп до тази система. Не всеки има достъп до система „Мистрия“.

Относно представените документи. До 2025г. в момента сме в преходен период. Предстои всичко да мине електронно. В тази връзка РБългария е 5 поела ангажимент електронните системи да се мине абсолютно на електронно, всичко да е електронно. Просто в онзи момент настройките на системата са едни, към настоящия момент са други. Данните не се губят.

Надявам се никой да не, разбира се може да се изиска информация от Дирекция ИСАД Информационни системи и сигурност. Всякакви намеци, че информацията е различна към този момент не, системите се унифицират за да може те да достигнат и България да си изпълни ангажиментите. Данните са абсолютно едни и същи както към онзи момент, така и към настоящия момент и след 10 години да ги изкараме пак ще бъдат едни и същи. Декларираните данни няма как да се променят, освен ако не се издаде решение на митническия орган. Единствено и само с решение на митническата администрация могат да се променят данни в тази система. Аз в качеството си на служебните ми задължения имам достъп до митническа информационна 3А. Декларациите са разпечатани от колегите в С.ското митническо бюро. До тази глобална система „Мистрия“ няма достъп всеки митнически служител.

Тази система е за целите на анализа и за целите на извършване на такива проверки. Ако не се лъжа дружеството имаше над 1000 декларации за внос и над 1000 декларации за износ. Имали сме проверки с по 2-3000 декларации.

Данните не се променят. До 2025г. може да има още актуализации. След две години може да е в някакъв друг формат, но това не означава, че данните не са абсолютно същите. За по-голяма яснота и по-стриктно обяснение, защото аз нямам информационно образование техническо може да се изиска становище от дирекция ИСАТ в Агенция „Митници“ за да се дадат разяснения защо това излиза така, другото иначе. Пак казвам данните ще останат едни и същи и след 10 години и след 20 години също. Те се декларират електронно от лицето, декларират се в системата, не се декларират с хартиена декларация както беше преди 20 години и няма как да се променят тези данни. Аз се позовавам на тези данни, защото ги виждам като декларирани. В такъв случай може да се изиска и техническа експертиза. Срещу доклада беше подадена жалба, тя беше януари 2023г., като респективно беше издадено становище от Дирекция последващ контрол по законосъобразността на извършване на проверката. Становището беше, че проверката е извършена спрямо всички регламентирани правила в митническото законодателство. Доклада излезе на 19.12.2022г., сега сме януари 2024г. До този момент „Милат Карпет“ не е представил документи, 6 които да установяват, че тези килими внос от Турция „Magnolya“ са продадени на друг клиент. Може да се изиска становище от Агенция „Митници“. Трябва да стане ясно, че при извършването на последващ контрол ние изискваме по-голяма информация за цял период от време в рамките на три години и тогава може да се направи щателна проверка за да бъдат много точно и ясно установени съответствието на декларираните данни с това което реално се е случило. Отговора на въпроса защо тогава не се е генерирало, а сега да може да даде Дирекция ИСАТ към Агенция „Митници“, които се занимават със системите. Тези системи се актуализират и те могат да ни дадат много ясен отговор защо тогава не е излязла клетка 34.