Решение № 735 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500376 по описа за 2023 година

С решение № 262914 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 8303/2020 г., СГС, І-11 с-в, осъжда М. Г. Г. да заплати на Г. П. Г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 121 264, 46 лв., представляваща получена от ответника и неотчетена от него, като доверител на ищеца, продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2020 г. до окончателното плащане.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. Г. Г.. Изтъква се, че съдът е тълкувал превратно събраните доказателства, не е кредитирал надлежно показания на преки свидетели на отношенията между страните, а други показания (св. Н.) изобщо не е обсъдил. Подчертава, че отношенията между страните – баща и син, са от такова естество, че не е било обичайно издаване на разписки. Счита, че фактическата обстановка е неправилно възприета и установена, като се касае до грешка в датите на конкретни събития (погасяване на дълг, влошаване на отношения), а от там и до неправилност на правнозначимите изводи. Изтъква, че е необоснован извода за липса на доходи на ответника по иска, тъй като той е спечелил около 20 1

000 долара от студентски бригади. Излага оплакване, че съдът е отхвърлил неправилно представени от ответника снимкови материали от значение на делото (с посочено място на ДжПиЕс координати), а в същото време е възприел други такива (от Вайбър-разговор), представени от ищцовата страна. Сочи, че не е взето предвид възражението в писмения отговор, че липсва каузално отношение по договор за поръчка, а е налице само упълномощаване. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска.

Ответникът Г. П. Г. не взема становище по жалбата в писмен отговор, но в съдебно заседание поддържа позицията си в процеса.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът Г. П. Г. твърди, че синът му М. Г. Г. бил упълномощен от него да продаде недвижим имот, като за сделката получил от купувача сумата от 121 261,46 лв. Тъй като ответникът действал по силата на неформален договор за поръчка, той следвало да отчете получената сума на ищеца, но това не било сторено (дори и след получаване на нотариална покана). Ищецът претендира ответникът (негов пълномощник) да бъде осъден да му заплати исковата сума, която е получена като продажна цена по сделката от 9.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.08.2020 г.

Ответникът М. Г. Г. оспорва иска. Твърди, че не съществува устна уговорка с характер на договор за поръчка, а осъщественото от него представителство при сключване на сделката за покупко-продажба било само с цел средствата да се преведат по негова сметка, а не на името на баща му, тъй като последния се опасявал, че сумата ще бъде запорирана от кредитори.

Отделно от това ответникът твърди, че предавал многократно средства на баща си, като така цялата сума била „отчетена“. Подчертава, че сметката, по която били преведени парите била създадена само с цел да обслужва сделката и нуждите на баща му.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

2

Няма спор, че жалбоподателя М. Г. (ответник по иска) сключил като пълномощник на ищеца Г. Г. (негов баща), договор за покупко-продажба на недвижим имот (н.а. № 73 от 9.10.2018 г.), за цена от 62 000 евро, която била получена от пълномощника. (о.з. 213). По делото е представено пълномощното, по силата на което действал жалбоподателя (л. 11), като в същото е отразено, че Г. Г. е упълномощил М. Г. да го представлява при сключване на окончателен договор за продажба на посочения апартамент с право да получи продажната цена за имота по своя банкова сметка, като това плащане ще се счита за годно платено и към упълномощителя.

Според изричното признание на ответника цялата цена по сделката (вкл. и капарото) е получена от него, който факт е обявен за безспорен в първото по делото заседание. Установява се от показанията на свидетелите, доведени и от двете страни, че ищецът е предпочел да бъде представляван в посочената сделка от сина си, по чиято сметка да се преведе продажната цена, тъй като Г. Г. имал дълг към „Топлофикация“, който не желаел да обслужва и се опасявал, че средствата му ще бъдат запорирани.

От името на Г. Г. до М. Г. била изпратена покана, получена лично на 30.01.2020 г. (л. 8), с която е поискал да му се изплати и отчете сумата от 121 261, 46 лв., получена като продажна цена по посочената по-горе сделка.

Представено е банково извлечение от сметка на М. Г. (л. 64-65), което отразява състоянието й от 1.01.2018 г. до 8.01.2019 г. В нея е отразено, че от името на Н. Г. (купувача на имота) са преведени 6451,52 евро и 49 234,69 евро, а след това са отразявани множество тегления на каса лично от клиента и вътрешно банкови преводи на обща стойност от 108 879, 06 лева.

С договор от 20.11.2018 г. за покупко-продажба на МПС ищецът Г. е закупил л.а. "Ауди А6" за цена в размер на 400 лв. – л. 152,, а с нотариална сделка от 04.12.2018 г. е закупил от сестра си И. С. поземлен имот за цена от 15 000 лв.

С договор за продажба на МПС от 10.12.2018 г. и платежни документи към него се установява, че "Кварцит" ЕООД е закупил мотоциклет "Сузуки В3 800" за сумата от 8000 лв., а с договор от 18.12.2018 г. - товарен автомобил "Мерцедес“ за сумата от 8160 лв., с ДДС (л. 163 и сл).

От справка от Агенция по вписванията (лист 187-188) се установява, че на 07.11.2018 г. и на 20.12.2018 г. М. Г. е закупил поземлени имоти, а на 3

24.01.2020 г. ги е продал на майка си.

На 04.12.2018 г. ищецът Г. закупил недвижим имот в с. Герман от сестра си И. С. за сумата от 15 000 лв.

От разпита на свидетеля Р. И. Н. се установява, че уговорката между бащата и сина била цената от сделката да се преведе по сметка на М., тъй като Г. имал неплатени сметки към „Топлофикация“, които не искал да плаща.

Самият свидетел също бил помолен да приеме сумата по своя сметка, но отказал. Н. сочи, че давал няколко пъти суми на заем на Г., и ако той имал пари сигурно щял да му ги върне. Разказва, че според него бившата приятелка на Г. (П. К.) и нейна приятелка (И., бивша шефка на Г.) се съюзили и наговорили М. да застане срещу баща си, като Ж. останал без нищо и на улицата. Свидетелят знае за покупка на „Ауди“ за 1000 лв. след процесната продажба на имота, както и за размяна на части в наследствени имоти между Г. и роднините му. Свидетелят също така знаел, че Г. иска да помогне на сина си за общ бизнес с процесните пари. Н. е запознат и с купуването на водни колела, които твърди че са стари и на обща стойност от 1000 лв.

Св. П. И. К., бивша приятелка на ищеца, разказва, че се разделили през 2019 г., но били в добри отношения. Пояснява, че имало голям скандал на 17.03.2019 г., когато нещата се счупили, както и че имало и друга жена.

Когато питала Г. защо съди сина си, след като той самият си похарчил всички пари от сделката, ищецът й отвърнал “А кой знае?!“, което според нея означавало, че никой не знаел това, но тя твърди, че знае фактите. Също разказва, че парите от продажбата на апартамента били преведени по сметка на М., тъй като Г. имал задължения към „Топлофикация“. Сочи, че Г. имал кредит към банка и дължал пари. Сочи, че за сметката на М. имало две карти, цитира номера на едната – 1912, като тя и Г. ползвали тези пластики, и пояснява, че Г. разполагал с всички средства и теглел пари от сметката, както и тя, когато й дадял едната карта. През м. декември в един ден изтеглила 700 лв., тъй като й трябвали пари за погребение на близък. През 2019 г. той купил кола на свидетелката, като за това М. изтеглил парите от сметката и ги дал на продавача, като осигурил суми и за обслужване и прехвърляне на автомобила.

К. станала свидетел на разговор, в който по телефона Г. казал на М. да изтегли пари (30 000 лв.) от сметката и да ги занесе на леля си, във връзка с купувана от ищеца вила в Герман. Отделно от това свидетелката сочи, че от 4

Г. били закупени три водни колела, всяко от които по 1000 лв. Сочи, че фирмата „Кварцит“ формално се водела на М., но всичко в нея се ръководело от Г., който нареждал какво да се прави. Тази фирма била подизпълнител на фирма „Кварцови пясъци“ и когато последните установили кражба от името на Г. (продавал пясък и издавал фактури) трябвало да го освободят. Смята, че М. не е използвал парите за лични нужди, тъй като баща му не позволявал нищо, като сочи, че дори не му давал пари за таксата за обучение. Сочи, че извън „Микрата“ и трабантите Г. си купил и едно „Ауди“.

Св. И. Ю. Х. разказва, че има отношения по повод общ бизнес, като фирмата на М. е подизпълнител на нейната фирма. Потвърждава за наличие на уговорка за получаване на парите по сметка на М., с оглед задължения на Г. към банка и към Топлофикация. Потвърждава също, че Г. си купил къща с двор в Герман за 30 000 лв., водни колела, купета от трабанти, „Ауди“. Сочи, че била свидетел как Г. уговаря М. да теглел пари от сметката и след това ответникът ходел да се разплаща някъде. Потвърждава, че изгонила Г. заради кражба – продавал стока, която била на свидетелката и прибирал парите за себе си (на стойност около 5-6 хиляди лева). Пояснява, че преди години работели с Г., но през 2014 г. той отишъл при друг човек и създали същата фирма. През септември на 2018 г. обаче се върнал при нея и направили конструкцията с фирмата на М., с която тя работи и сега, но без Г..

Приетата ССЕ е установила, че Г. Г. няма сключени договори за кредит с „Юробанк България“ АД, но има кредитни карти от 2005 и 2017 г., които към 16.11.2021 г. са закрити. Представено е извлечение за движението по карта.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Върховният съд е разяснил подробно естеството на отношенията, които възникват във връзка с пълномощното и договорът за поръчка в решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В него е прието, че с упълномощаването (еднострА. правна сделка) се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва определени действия и да упражнява представителната власт.

Задължението на представителя да извършва дадени действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от 5 сключения между тях договор, който най-често е договор за поръчка, който регулира вътрешните отношения между упълномощителя и представителя.

Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни своите задължения. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но със започване да упражнява представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля.

Според решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012 г., ІV ГО, когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, допустимо е наличието на мандатното правоотношение да се установи от упълномощителната сделка, и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. Това условие е изпълнено, тъй като в нотариалният акт е цитирано пълномощното, а в последното се сочи, че довереникът може да продаде имота, а постъпилата по негова лична сметка цена ще се счита като платена в полза на продавача.

Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa6692f9-35f6-475f-a8f1-9c0cf410dc90