Решение № 5402 от 16.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5402 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110212655 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. К. против наказателно постановление (НП) № СО-ОД-П-24-25КС-533/06.08.2024 г. на заместник-кмет на Столична община по направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.154а ал. 2, вр. чл. 135 от Наредба за организацията и движението на територията на столична община (НОДТСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл.

29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО.

В жалбата се оспорва единствено размерът на наложеното наказание, като се излагат доводи за липсата на мотиви за определяне на глобата в нейния максимален размер от 5000 лева. Посочва се, че се касае за формално нарушение, което в конкретния случай не разкрива по-висока степен на обществена опасност, К. е признал вината си и не са създадени предпоставки за значително замърсяване на градската среда предвид факта, че строителният обект не граничи с улица с пътна настилка, а с черен път. Излага доводи, че така наложената административна санкция не може да осъществи целите, установени в чл. 12 от ЗАНН. С жалбата се отправя искане делото да бъде разгледано по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, поради признаване от страна на жалбоподателя на фактите, изложени в обстоятелствената част на 1

НП и да бъде изменен размерът на определеното наказание, като бъде намалено до законоустановения минимум.

На основание чл. 63б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ЗАНН делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно производство поради признаване от жалбоподателя на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично. Чрез процесуалния си представител – адв. У., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. К., в съдебно заседание посочва, че не възразява глобата да бъде намалена.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

На основание чл. 63б, ал. 3 ЗАНН съдът с определение е обявил, че при постановяване на решението ще ползва признанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на НП, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят.

С оглед на това, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление:

На 07.05.2024 г., около 15,25 ч., била извършена проверка от служители на Столичен инспекторат в гр. София, район „Студентски“, ул. „Боян Боянов“, където се намирал строителен обект – „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи и ограда в УПИ VII-2089, кв. № 32, м. „Малинова долина“ 1 ва, 2 ра, 3 та, 4 та, 5 та и 6 та част“, ПИ ***. На място контролните органи установили, че П. В. К. в качеството си на технически ръководител на строителния обект е допуснал извършването на строително-монтажни работи без изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните 2 машини, излизащи от обекта. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № КП-24-0016205/07.05.2024 г. с приложен към него снимков материал.

С оглед на това И. С. Т. – на длъжност ст. инспектор при Столичен инспекторат към СО, съставил срещу П. В. К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-533/07.05.2024 г. за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че желае да сключи споразумение.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП № СО-ОД-П-24-25КС-533/06.08.2024 г. от заместник-кмет на Столична община по направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.154а ал. 2, вр. чл. 135 от НОДТСО на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл.

29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО. НП било връчено на 13.08.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието, направено по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, а именно: констативен протокол № 24-0016205/07.05.2024 г. с приложен към него снимков материал, заповед от 29.03.2024 г., издадена от управителя на „АЛПИН БИЛДИНГ“ ЕООД, известие за доставяне, заповед № СОА24-РД092149/20.02.2024 г., споразумение № СО-СП-ОД-П-24-25КС-325 от 20.04.2024 г., както и снимковия материал на обекта, приложен към жалбата.

Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни, непротИ.речиви и подкрепят изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от съставения конститивен протокол. От приложения към жалбата снимков материал, който процесуалния представител на въззиваемата страна изрично в съдебно заседание потвърди, че касае процесния строителен обект, се установява, че той има излаз единствено на черен път.

Следва да се посочи, че делото е проведено по реда на съкратеното съдебно производство на основание чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, доколкото 3 жалбоподателят е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на атакуваното НП. Съобразно разпоредбата на чл. 63б, ал. 3 ЗАНН в случая съдът следва да приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обжалваното НП, като същите се доказват от самопризнанието на жалбоподателя и събраните писмени доказателства, които го подкрепят.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и на наказващия орган следва по силата на заеманата длъжност и правомощията, делегирани с приложената по делото заповед.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 29а, т. 17 от НОДТСО регламентира забрана за извършването на строително-монтажни работи (СМР), ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини излизащи от строителният обект. От обективна страна, от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на процесния обект, на който К. е бил технически ръководител – „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи и ограда в УПИ VII-2089, кв. № 32, м. „Малинова долина“ 1 ва, 2 ра, 3 та, 4 та, 5 та и 6 та част“, ПИ ***, са били извършвани строително-монтажни 4 работи, като на строителния обект не е имало изградено устройство за измиване на ходовата част на машините, които излизат от него.

От субективна страна нарушаването на установената забрана е осъществено с пряк умисъл от страна на жалбоподателя, тъй като той, в качеството си на технически ръководител на строителния обект, е бил запознат с изискването да се осигури устройство за измиване, но въпреки това не е обособил такова, с което съзнателно е нарушил установената в разпоредбата на чл. 29а, т. 17 от НОДТСО забрана.

Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид.

Санкционната разпоредба на чл. 154а, ал. 2 от НОДТСО предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер от 100 лв. до 5000 лв. за процесното нарушение. В случая административнонаказващият орган е определил наказанието в максимален размер от 5000 лв., като е изложил общи мотиви, свързани с опасността от замърсяване на околната среда, но без да разгледа конкретните отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Като отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство следва да се отчете наличието на друго нарушение на НОДТСО, макар и не идентично, но следва да се отчете , че строителният обект има излаз на черен път, като липсата на асфалтова настилка предпоставя наличието на замърсяване независимо дали преди това е почистена ходовата част на пътните превозни средства. Следва да се отчете и положителното процесуално поведение на санкционираното лице чрез направеното от него самопризнание. Предвид изложеното, съдът намира, че справедлив размер на наказанието би се явил такъв, определен близо до минимума, а именно 200 лева.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в своята санкционна част чрез намаляване размера на наложената глоба от 5000 на 200 лева.

5

Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

Предвид основателността на подадената жалба, която касае единствено искане за намаляване размера на наложеното административно наказание, въззиваемата страна няма право на разноски, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. В случай, че АНО беше наложил справедлИ. и съответно наказание, не би се стигнало до настоящото съдебно производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-П-24-25КС533/06.08.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община по направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 154а ал. 2, вр. чл. 135 от Наредба за организацията и движението на територията на столична община на П. В. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО, като НАМАЛЯВА наложената „глоба“ от 5000 /пет хиляди/ лв. на 200 /двеста/ лв.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. В. К. с ЕГН ********** сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6