Определение № 8 от 06.01.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. София, 06.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Н.

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600811 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подаден частен протест от прокурор при РП – С., ТО - И. срещу Определение № 219/16.10.2024 г. постановено по ЧНД № 574/2024 г. по описа на Районен съд И., с което съдът е отменил Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 28/2024 г. по описа на РУ – И., пр. пр. № 293/2024 г. по описа на РП – С., ТО - И..

В протеста си прокурорът излага аргументи на първо място свързани с недопустимост на жалбата, сезирала районния съд. Посочва, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на НП била подадена от особения представител на пострадалата, назначен по реда на чл. 101, ал. 1 НПК, който не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като на основание чл.

101, ал. 3 НПК последният участва в наказателното производство като повереник. Посочва, че в случая пострадалата М. К. е непълнолетна, като съгласно чл. 4, ал. 2 НПК тя следва да извършва правни действия със съгласието на своя родител или попечител, респ. особен представител.

Изтъква се в протеста, че подадената до първоинстанционния съд жалба от особения представител не е съгласувана и подписана от пострадалата и съответно е следвало да бъде оставена без разглеждане от Районен съд – И..

На следващо място поддържа, че определението е неправилно, тъй като от събраните по ДП доказателства се установява приетата в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, довела до квалификация на случая като лека телесна повреда при неизбежна отбрана, като разпита на свид. Д. по никакъв начин не я разколебава, тъй като последния е станал свидетел само на част от събитията, а свид. С. се е намирал в жилището на Л. още при самото възникване на конфликта между пострадалата и нейния баща. Намира, че в 1 случая изготвянето на СППЕ на пострадалата, както и разпита на психолозите, работили с последната са достатъчни за установяване на нейното физическо и емоционално състояние, без да се налага изготвянето на социален доклад, както е посочил първоинстанционният съд. На последна излага, че дори съда не възприеме, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, то тогава поддържа, че е налице друго основание за прекратяване на наказателното производство, а именно малозначителност на деянието по см. на чл. 9, ал. 2 НК, обоснована от настъпилите явно незначителни вредни последици, обуславящи ниска степен на обществена опасност.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени в подадения до съда частен протест срещу атакуваното определение, стигна до следните изводи:

Наказателното производство по ДП № 28/2024 г. по описа на РУ - И., пр. пр. № 293/2024 г. по описа на РП – С., ТО - И. е образувано на 14.02.2024 г. с по реда на чл. 212, ал. 2 НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването за това, че: на 14.02.2024 г. в с. В., С. обл., около 15:45 часа на ЖП прелеза е причинена лека телесна повреда, в условията на домашно насилие на М.И. К., изразяваща се нараняване в областта на ръцете – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство, няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.

След проведено разследване с Постановление от 26.09.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, приемайки, че предвид липсата на обществена опасност на извършеното от И. Л. деяние, то в настоящият случай липсва основен обективен елемент от предвидените в чл. 9, ал. 1 НК, за да се приеме, че извършеното деяние е престъпление. Прокурорът е приел въз основа на направена собствена интерпретация на доказателствата по делото, че на 14.02.2024 г. в с. В., община И., С. обл., при ЖП гарата, И. Л. е причинил на М. К. лека телесна повреда под формата на краткотрайна болка, чрез нанасяне на удари с пръчка в областта на ръцете, като последния осъществил деянието в условията на неизбежна отбрана в хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК.

Прокурорът е поставил в основата на заключението си показанията на свид. И.

Л., както и тези на свид. С., а показанията на пострадалата М. К. е тълкувал в светлината на заключението по изготвената на досъдебното производство СППЕ, както и разпитите на свид. Д., Н. и С..

С атакуваното определение от 16.10.2024 г. на Районен съд – И., постановено е отменено на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК горното прекратително постановление и делото върнато на РП – С., ТО - И. за изпълнение на дадени от съда указания. Решаващият съд е приел, че в хода на ДП не са били събрани убедителни доказателства за извършване на действия от страна на пострадалата К., които биха могли да бъдат окачествени като противоправно нападение, което да застрашава личността или правата на Л..

Приел е, че в тази връзка разпита на единствения свидетел-очевидец по случая не може да изясни противоречията в показанията на Л. и К.. Във връзка с изясняването на този въпрос, първостепенният съд е приел и необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването - разпит на посетилите подадения сигнал полицейски служители, изискването на актуален 2 социален доклад от социалните служби по местоживеене на детето, с оглед настаняването й в семейство на близки и роднини, а именно при нейната баба – С. А. Л., като при необходимост да бъде проведен разпит и на нея.

При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивния съд намира, че първоинстанционния съд се е произнесъл по валидна и допустима жалба, подадена от особения представител на пострадалата М. К., назначен по реда на чл. 101, ал. 1 НПК. В действителност според правната доктрина и константната съдебна практика пострадалият от престъпление може да участва като страна в наказателния процес лично ако е процесуално дееспособен, а когато е с ограничена дееспособност, включително поради непълнолетие, процесуалните действия се извършват лично от него и със съгласието на неговите родители, съответно негов попечител или особен представител. В случая от материалите по делото се установява, че пострадалата М. К., ЕГН ********** е непълнолетна, съобразно чл. 4 ЗЛС и като такава притежава ограничена дееспособност и може да упражнява своите процесуални права със съгласието на своите родители или попечители, респективно особени представители. В настоящият случай, сезиралата съда жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от особения представител на непълнолетната пострадала, като видно от постановление от 25.09.2024 г. особения представител изрично е заявил, че е осъществил личен контакт с пострадалото лице М. К., като е я е запознал със събраните до момента в хода на проведеното досъдебно производство материали, като са обсъдили правните възможности за действие.

В последствие постановлението за прекратяване на наказателното производство от 26.09.2024 г. е било връчено на пострадалата, видно от разписка от 01.01.2024 г., приобщена по настоящото дело след изискване на информация за уведомяване на пострадалата /постъпила в Софийски окръжен съд в писмо с вх. № 12642 от 18.12.2024 г./. От изложеното следва, че пострадалата е уведомена за извършените от особения представител действия по подаване на жалбата, която е била уведомена лично от него, а и за постановяване на обжалваното постановление, като не е възразила срещу така подадената жалба, нито се е противопоставила на подаването й от особения представител. С оглед данните по делото в случая волята на особения представител адв. П., която е съгласувана с непълнолетната пострадала, като последната е уведомена за постановяване на постановлението на прокурора за обжалване на горепосоченото определение е достатъчно условие за сезиране на районния съд да упражни правомощията си по чл. 243, ал. 6 НПК.

Необходимо условие, за да се приеме, че е налице неизбежна отбрана, е наличие на непосредствено и противоправно нападение

Въззивният съд при извършване на преценка по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, следва да прецени няколко обстоятелства и първото от тях е дали е извършено пълно, всестранно и обективно разследване, т.е. дали са събрани всички необходими доказателства за разкрИ.е на обективната истина по делото и възможно и необходимо ли е събирането на други относими към предмета на доказване доказателства. Следващото обстоятелство, което съдът следва да провери в това производство е дали от събраните доказателства, както прокурорът, така 3 и първоинстанционният съд са извели верните фактически изводи, след тяхната пълна и всестранна преценка, както самостоятелно, така и във взаимната им връзка.

Настоящият състав намира, че е необоснован извода на прокурора за извършване деянието в условията на неизбежна отбрана в хипотезата на чл.

12, ал. 1 НК. Това е така, тъй като необходимо условие, за да се приеме, че е налице неизбежна отбрана, е наличие на непосредствено и противоправно нападение. От събраните на ДП доказателства, в това число разпити на свидетели, макар да са налице противоречия относно събитията на 14.02.2024 г., то не се установява пострадалата М. К. да е осъществила непосредствено нападение по отношение на И. Л., вследствие на което той в условията на неизбежна отбрана да и е нанесъл удари с пръчка в областта на ръцете. От показанията на всички разпитани свидетели по делото, се установява че на 14.02.2024 г. между пострадалата М. К. и нейния баща е възникнал конфликт, тъй като последния е искал да провери телефона на дъщеря си, като й го взел от ръцете. В действителност от показанията на свид. С. се установява, че след като Л. взел телефона на К., с цел проверка, последната се ядосала и се опитала да вземе обратно телефона си, но свид. Л. излязъл извън къщата, а пострадалата го последвала, като взела в ръка машата за печката. Никъде в разпита на свид. С. не се говори за извършено от страна на К. нападение по отношение на Л., а единствено се установява, че последната е взела в ръката си машата за печката, с която последвала Л.. След това конфликтът между двамата се пренесъл навън, където свид. С. не ги последвал, а останал в къщата. Продължилия навън конфликт между двамата бил забелязан единствено от свид. А. Д., който в разпита си твърди, да е видял единствено свид. Л. да удря пострадалата К. и никъде не споменава последната да е държала в ръката си маша за печка, още по-малко да е нанасяла удари или да е посягала на Л.. Отделно от разпита на самия Л. става ясно, че пострадалата К. е „държала машите за печката“, като никъде не се споменава последния да е бил нападнат от нея, нито да се е опитала да му нанася удари.

Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд налице са противоречия в показанията на Л. и К., като за да бъдат изяснени тези противоречия е било необходими да се проведе разпит на отзовалите се на подадения от свид. Д. сигнал, полицейски служители, които макар да не са били очевидци на случилото се, техните показания, макар и производни, могат да допринесат за изясняване на противоречията в показанията на посочените свидетели, относно тяхното поведение и държаните от тях предмети.

Не може да бъде споделен единствено извода на първоинстанционния съд за необходимост от изготвянето на нов актуален социален доклад от социалните служби по отношение на пострадалата. Досъдебното производство се води за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. ал. 1 НК, а именно за причиняване на лека телесна повреда на пострадалата К. в условията на домашно насилие. По образуваното ДП е изготвена СППЕ, която е приела, че е налице психическа годност за даване на свидетелски показания у последната, като показанията й следва да се кредитират след съпоставка с утвърдените по делото доказателства, тъй като последната има склонност към субективистични интерпретации при възпроизвеждането. По делото е наличен 4 социален доклад от Агенция социално подпомагане за оценка на случай и предприемане на мерки за закрила спрямо непълнолетната пострадала, като по делото има данни да е настанена в семейство на близки и роднини, а именно баба й по майчина линия – С. Л.. Изготвянето на актуален социален доклад е възможно и изпълнимо действие по разследването, но не е задължително условие за завършване на разследването по образуваното и водено досъдебно производство.

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa66594b-c4c8-4553-9458-85da6714d860