Решение № 261890 от 30.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е № 261890 гр. Пловдив, 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 30.11.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6424 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на “Пловдивска консерва” АД срещу ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер на 13 402.38 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД, в *** за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното плащане.

Образувано е и по искова молба на

„Филикон - 97“ АД срещу ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е предявен иск за присъждане на сумата в общ размер на 8135.51 лева, представляваща плетени от дружеството суми, необходими във връзка с опазването на военновременния запас от гориво за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., от които 4343 лева, платени брутни заплати и осигуровки за у. – ***, за военновременния запас от гориво за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. и 3791.79 лева, платени брутни работни заплати и осигуровки за *** на площадката, върху която са разположени цистерните в ***, за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и допълнителна молба от

24.06.2020 г. се излагат твърдения, че по силата на договор за съхранение на военновременни запаси № ***, сключен между “Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение. Договорът продължил действието си до началото на месец ноември 2009 г., когато бил надлежно прекратен от “Пловдивска консерва” АД с писмо изх.

№ 344 от 09.11.2009 г., поради обективна невъзможност на дружеството да продължи да бъде съхранител и поради несъгласие на ответника с цената – реално понасяните разходи за съхранение. След прекратяване на цитирания договор страните били в преговори за сключване на нов договор, но тъй като ответната агенция не била съгласна с разходите, които следва да заплаща до сключване на нов договор не се стигнало.

Въпреки, че между страните не бил сключен нов договор, ответникът не предприел нужните действия по преместване на запаса от гориво от цистерните на ищеца “Пловдивска консерва” АД. След прекратяване на договора горивото на ответника продължило да се съхранява от

“Пловдивска консерва” АД, като първоначално това ставало в наети от последния резервоари, ситуирани на площадка на „Балканкар - Рекорд“ АД, в ***, а през процесния период в собствени на “Пловдивска консерва” АД, ситуирани в ***.

Преместването се наложило, с цел да се избегнат допълнителни разходи за ищеца и за ответника за плащане на наем на

„Балканкар - Рекорд“ АД за резервоари и площадка. Преместването на цистерните било със знанието на ответника, за което преместване с последния са подписани 6 бр. Протоколи.

Твърди се, че в периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. гориво в размер от около 313.534 тона продължавало да се съхранява в цистерните на ищеца “Пловдивска консерва” АД, а дружеството „Филикон- 97“ АД изпълнявало дейности по опазване на горивото, тъй като “Пловдивска консерва” АД нямало производствена дейност и не разполагало с наети по трудов и граждански договор лица. „Филикон- 97“ АД като основен негов акционер на “Пловдивска консерва” АД, начислявало разходи за работни заплати и осигуровки на лица, наети 1 бр. у. – *** на горивото, собственост на ответника и 1 бр. *** на площадката, на която са разположени цистерните с гориво. В длъжността на посочените служители е залегнало единствено и само опазването и контрол на запасите, собственост на ответника. Необходимостта от осигуряване на служители е запазване на интереса на ответника за опазване на процесния военновременен запас.

Излагат се твърдения, че 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. ответникът е спестил разходи за сметка на ищеца “Пловдивска консерва” АД, изразяващи се в ползване на собствените на последното цистерни, в които се съхранява около 248.192 тона гориво, собственост на ответника, които ищецът оценява в размер на 13 402.38 лева, равняващи са на среднопазарния месечен наем /от 2233.73 лева на месец/ за посочения период за ползване на цистерните.

Излагат се твърдения, че за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. ищецът „Филикон - 97“ АД е направил разходи в интерес на ответното дружество с оглед опазването на военновременния запас от гориво, без да е натоварван от последния, като е осигурил служител у.

– ***, за военновременния запас от гориво на когото е заплатено брутно трудово възнаграждение и осигуровки в размер на общо

4343 лева, както и работник *** на площадката, върху която са разположени цистерните в

***, на когото е заплатено брутно трудово възнаграждение и осигуровки в размер на общо 3791.79 лева.

С оглед изложеното са предявени исковете. Претендира се и законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. На първо място счита исковата молба за нередовна. На следващо място счита предявените искове за недопустими, доколкото ответникът не е материално легитимиран да отговаря по исковете, тъй като не е собственик на твърдяното съхранявано от ищците гориво. Твърди се, че „Филикон - 97“ АД имал договор за охрана с “Пловдивска консерва” АД и следвало претенцията му да бъде насочена към последното дружество, а не към ответника. Излагат се твърдения, че ищецът “Пловдивска консерва” АД не бил собственик на процесните цистерни. Оспорва се в тези цистерни, в процесния период, да се съхранява гориво, собственост на ответника. Сочи, че процесното гориво е възложено на отговорно пазене от митническите органи на Б. И.

К. – И. д. на ищцовите дружества. Моли за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възраженията на ответника за недопустимост на исковете:

Съдът е обсъдил същите и се е произнесъл по тях с Определение от 28.09.2020 г., като е приел, че е сезиран с допустими искове.

По същество:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.

По отношение на претенцията на “Пловдивска консерва” АД

За да бъдат уважени така предявените искове на ищеца „Пловдивска консерва“ АД следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че в периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. в съответния брой цистерни собственост на “Пловдивска консерва” АД, находящи се в ***, които са пълни с гориво в количество 248.192 т., собственост на ответника, че ответникът се е обогатил за сметка на този ищец със сумата в размер на 13 402.38 лева, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи основание за съхраняване на процесното гориво.

С Определение от 28.09.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че между “Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси № ***, по силата на който “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение. Безспорно е че този договор е прекратен в края на 2009 г. Безспорно е че между страните в процесния период 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. не са налице договорни правоотношение.

От представения договор за съхранение на военновременни запаси № *** /л.14/ се установява, че ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е възложила на “Пловдивска консерва” АД да съхранява собствени на ответника военновременни запаси от гориво срещу възнаграждение.

Видно от Констативен протокол от 22.06.2010 г. /л.37/, изготвен и подписан от представители на ответника се установява, че ищецът „Пловдивска консерва“ АД съхранява дизелово гориво, собственост на ответника в размер на 969.358 тона, като от тях 263 тона се намира в база на Пловдивска консерва, а останалото количество от 706.358 тона – се съхранява на територията на „Балканкар Рекорд“ АД в ***.

Видно от договор за наем от 24.04.2009 г. /л.48/

„Балканкар Рекорд“ АД е предоставило под наем на “Пловдивска консерва” АД площадка за съхранение на петролни продукти, находяща се в ***.

Видно от Констативен протокол от 06.08.2010 г. /л.32/, изготвен и подписан от представители на ответника се установява, че при ищеца “Пловдивска консерва” АД се съхранява промишлено дизелово гориво в размер на 969.546 тона, разпределено в 13 броя хоризонтални и 1 бр. вертикален резорвоари на територията на Пловдивска консерва и 3 бр. вертикални резервоари на територията на „Балканкар Рекорд“ АД.

Количеството е констатирано и в протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво от 06.08.2010 г. /л.46/ Видно от протокол за отговорно пазене от 01.06.2011 г. от Агенция „Митници“ /л.51/ се установява, че на Б. К., в качеството му на И. д. на „Пловдивкса консерва“ АД е оставено за отговорно пазене стоки, намиращи се в метални резервоари в ***– площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, а именно: тежки горива в размер на 203.236 тона и газьол в размер на 65.342 мт.

По искане на ищеца „Пловдивкса консерва“ АД до Агенция

„Митници“ с 6 бр. Протоколи за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки от 06.07.2011, 11.07.2011 г., 12.07.2011 г., 13.07.2011 г., 14.07.2011 и 15.07.2011 г. /л.56-61/, посоченото по-горе количество гориво е преместено от металните резервоари в гр. *** на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД в 13 броя резервоари на “Пловдивска консерва” АД в производствената база на последното дружество на *** в гр. П., като всички 13 резервоара са запечатани с пломби.

От приета и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна ексертиза /л.139/, която съдът кредитира, се установява, че към момента на проверката, извършена от вещото лице се установва, че поставените от Агенция „Митници“ пломби на 13 броя цистерни,съгласно посочените по-горе протоколи, са налични.

Ответникът не оспорва, че количеството гориво запечатано от митническите органи, което не е отнето в полза на държавата е в размер на 203.236 тона, а отнетото в полза на държавата и също предадено за съхранение на „Пловдиска консерва“ АД е 65.342 мт.

Още повече съдът приема, че Протоколите на митническите органи, в частта в която е констатирано количеството гориво, което е открито в цистерните, находящи се в *** на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД в размер на 203.236 тона – тежко гориво и 65.342 мт – газьол и което гориво е запечатано с пломби, представлява официален свидетелстващ документ за тези факти. Това е така, доколкото документите са изготвени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, по време на изпълнение на служебните задължения и са обстоятелства, които лично и непосредствено са възприети от съставителя. Още повече това количество не се оспорва от ответника.

Видно от писмо на изпълнителния директор на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ от 28.09.2012 г.

/л.64/ ответникът е продал на трето лице чрез Борсов договор от гориво в размер на 655.824 тона от общия размер от 969.600 тона, съхранявано от Пловдивска консерва АД, за която продажба има издадено предавателно сведение. Това обстоятелство не се оспорва от страните. В писмото е посочено, че в Пловдиска консерва би трябвало да се съхранява гориво за промишлени и комунални цели в размер на 313.776 тона, собственост на ответника.