Решение № 575 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300500730 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР / ГД ПБЗН – МВР / срещу Решение № 13 от 03.01.2023 г. пост. по гр.д. № 9130/2022 г. на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплати на К. П. Д., ЕГН – ********** сумата 1 246, 46 лв., представляваща допълнително възнаграждение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2019 г.; лихва върху тази сума за период 01.01.2020 г. – 22.06.2022 г. в размер на 312, 53 лв.; сумата 1 370, 60 лв., представляваща допълнително възнаграждение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2020 г.; лихва върху тази сума за период 01.01.2021 г. – 22.06.2022 г. в размер на 204,44 лв.;сумата 1 576,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2021 г.; лихва върху тази сума за период 01.01.2022 г. – 22.06.2022 г. в размер на 75,32 лв., ведно със законната лихва върху главниците 1 246, 46 лв., 1 370, 60 лв. и 1 576,40 лв., считано от 22.06.2022 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 800 лв., а по сметка на РС – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт – 317, 88 лв. ДТ и 150 лв. депозит за ССчЕ.

Жалбоподателят ГД ПБЗН – МВР поддържа че решението е неправилно 1 като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта да е изпълнявал пряко някоя от дейностите, визирани в Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. и конкретно водолазна такава. Напротив – от водолазните дневници се установявало да не е извършвал такава дейност, а от кадровата му справка - че в нито един период от службата си в МВР не е имал функции, свързани с извършване на водолазна дейност. В този смисъл и длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност. Счита че не са налице изискванията на Правилата за водолазна дейност в МВР, утвърдени със Заповед № Iз – 881/3.8.2012 г. на министъра на вътрешните работи – действащи до 25.01.2019 г., а след това правилата на действащата Инструкция № 8121з – 33/10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението. Настоява че сам по себе си факта на притежавана от служителя водолазна квалификация и нейното поддържане не е основание да се приеме извършване на водолазна дейност, съответно основание за заплащане на допълнително възнаграждение за нея. В този смисъл районният съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 14 от казаната Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.

По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият К. Д. не е депозирал отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от въззиваемия К. Д. против ГД ПБЗН – МВР обективно съединени искове с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 2 от ЗМВР вр. чл. 14 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР.

Исковата молба се основава на твърдения, че въззиваемият е служител / пожарникар / в РД ПБЗН – Пловдив от 01.11.1994 г., като считано от 2006 г. е изпълнявал и специфична водолазна дейност, като така има право на допълнителното възнаграждение по чл. 14 ал. 1 т. 1 от казаната Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. в размер на една брутна заплата годишно. За календарните 2019 г., 2020 г. и 2021 г. полагащите му се на посоченото основание заплати не са му платени, поради което претендира за осъждането на ответната ГД ПБЗН – МВР – София да му ги заплати, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати лихва за забава до предявяването на исковете, начиная от датата на всеки падеж – първи януари на календарната година, 2 следваща годината, за която се дължи съответната заплата.

Ответникът е депозирал отговор, че действително ищецът е негов служител /***** / от 01.11. 1994 г., но до 01.08.2012 г. не е заемал водолазна длъжност, поради което към месец декември 2019 г. – както и към месец декември на 2020 г. и на 2021 г. не отговаря на изискването на чл. 14 ал. 1 от казаната Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. да е извършвал водолазната дейност минимум 10 години.

По делото е установено, че въззиваемият - ищец е бил в служебно правоотношение с ответника, считано от 0.11.1994 г., като последователно е заемал длъжностите ***** и *****, а от 01.08.2012 г. и понастоящем е на длъжност „****“.

Относно придобита от въззиваемия през 2006 г. и поддържана през същата и следващите години водолазна квалификация с цел извършването и на водолазна дейност във връзка с изпълнение на служебните му задължения са представени следните писмени доказателства:

Заповед № 344/13.04.2006 г. на ГД НСПЗБН за провеждане на практически курс за квалификация на служители – *** в периода 17.09.2006 г.

– 29.09.2006 г. в гр. ***, в който въззиваемият е определен за курсист;

Заповед № 9707/23.08.2010 г. на главния секретар на МВР за командироването на въззиваемия в качеството му на водолаз извън страната за периода 01.09.2010 г. – 06.09.2010 г.;

Заповед № 11825/27.09.2010 г. на главния секретар на МВР за награждаването на въззиваемия за постигнати високи професионални резултати във връзка със спечелено второ място в международното отборно класиране на европейския шампионат по водно спасяване, проведен в периода 03.09.2010 – 05.09.2010г. в РПолша;

Заповед от 08.10.2014 г. на ГД ПБЗН – МВР за повишаване на водолазната квалификация на служители на Дирекцията – след които и въззиваемия Д. с квалификация „*****;

Последваща Заповед от 13.10.2016 г.. за потвърждаване на тази му водолазната квалификация и Заповед от 12.07.2019 г. за допускане извършване на водолазни дейности с автономен дихателен апарат на въздух на дълбочина до 20 метра от Д. – ******.

В насока на придобита и поддържана водолазна квалификация са и последващите заповеди от 13.12.2020 г., 28.01.2021 г. и 16.03.2021 г..

Представен е Дневник на водолазните спускания, воден от въззивника – работодател на основание чл. 7 от представените по делото Правила за водолазна дейност в МВР, утвърден със Заповед на министъра на вътрешните работи от 2012 г.. Дневникът е воден и преди това, същият удостоверява извършени от държавните служители в РД ПБЗН – Пловдив водолазни спускания през 2006 г. и понастоящем, видно от дневника е, че Д.

3 фигурира като участник в такива с начална дата от 14.09.2006 г. и през всяка следваща година до 2021 г. включително.

В горната насока са и показанията на ищцовия свидетел Х. Г. Ч., според които с въззиваемия са колеги, от 2006 г. Д. изпълнява и водолазна дейност чрез участие във водолазни спускания,поддържане на квалификацията и екипировката си, минава редовно през задължителните медицински прегледи.

Следователно е безспорно установена водолазната квалификация на въззиваемия, придобита през 2006 г. и последователно поддържана от него през всяка от следващите календарни години и за исковия период 2019 г. – 2021 г. включително. Горното е равнозначно на извършвана водолазна дейност предвид легалната дифиниция на понятието „ водолазна дейност „, дадено в § 1 т. 4 от ДР на Инструкция на министъра на вътрешните работи № 8121з – 33/10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и от органите за пожарна безопасност и защита на населението в МВР – съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания. В § 1 т.10 от казания акт е дефинирано и понятието „ водолазно спускане „ - процес на потапяне във вода /повишаване налягането в барокамерата /, пребиваване и работа на водолаза на зададени дълбочини, изваждане на повърхността или преход в нормални условия на въздушната среда по режим надекомпресия или без него. По същия начин са дефинирани понятията „ водолазно дело „ и „водолазно спускане „ и в действащите преди приемането на инструкцията Правила за водолазната дейност в МВР, утвърдени със Заповед на министъра на вътрешните работи от 03.09.2012 г..

Съгласно чл. 14 ал. 1 от Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, на държавните служители, извършващи водолазна дейност десет години към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година на извършване на дейността се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата / основното месечно възнаграждение и допълнителното такова за продължителна служба/.

Съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР държавните служители в системата на МВР имат право на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.

С оглед така установеното от фактическа и правна страна исковете са по основание доказани. Установена е извършвана от въззиваемия – ищец водолазна дейност в РД ПБЗН – Пловдив преди 2012 г. и конкретно през и след 2006 г. и понастоящем, т.е. към 01.12.2019 г. същият е имал изискуемите се от разпоредбата на чл. 14 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г.

4 минимум 10 години осъществявана водолазна дейност. Този извод не се опровергава от непредставянето на личната му водолазна книжка.

Действително, съгласно чл. 7 от казаните по горе Правила за водолазна дейност на системата на МВР за пребиваването под вода и под повишено налягане в барокамерите се отразява освен във водолазния дневник и в личната водолазна книжка. След като тези два документи са с идентично съдържание, то представянето на единия само от тях / в случая водения от въззивника - работодател дневник за водолазни спускания/ съставлява доказателство, само по себе си годно да удостовери факта на извършваните такива, съответно на изпълнявана водолазна дейност, като в тази насока са и останалите писмени доказателства – казаните по горе заповеди. За дължимостта на допълнителното възнаграждение по чл. 14 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8121з - 1060/26.09.2019 г. е достатъчно фактическото извършване на водолазна дейност от държавния служител във връзка с изпълнение на задълженията по служебното му правоотношение, като е без значение заеманата от него длъжност по щат, като в тази насока следва да се посочи и че в системата на РД ПБЗН – Пловдив длъжност „ ****„ – самостоятелна или и съвместно с друга длъжност по щатно разписание не се установи да е съществувала преди 2012 г., а е безспорно установено, че водолазна дейност е извършвана от част от държавни служители в дирекцията, заемащи длъжности, различни от „****„, но извършващи и водолазна дейност.

По размер исковете са доказани посредством прието заключение на на назначената ССчЕ, като досежно размерите самостоятелни оплаквания не са възведени с въззивната жалба.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Решението за уважаване на исковете е правилно и се потвърждава.

С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия се присъждат направените разноски за въззивното производство в размер на 800 лв. – възнаграждение за един адвокат. Възражението на въззивника за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е в съответствие с установения от Наредба № 1/9.7.2004 г. минимум, предвид и разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от същата.