Решение № 899 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330201650 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0444-000185/10.05.2024г. на ВПД Началник на 05 РУ към ОДМВР - Пловдив, с което на П. Л. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. Л. М., по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и претендира разноските по делото за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – ВПД Началник на 05 РУ към ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 07.04.2024г. в гр. Пловдив жалбоподателят П. Л. М. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра” с рег. № **. Около 22:23ч. М., заедно със своя приятел – свидетелят Р. И. Б., се намирали на паркинга на магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Тракия“, разположен в близост до блок № 144, когато М., потегляйки вътре в самия паркинг, умишлено подал газ с цел загуба 1 на контрол над управляваното от него МПС и го привел в поднасяне, чрез загуба на сцепление на гумите на МПС с асфалта, което довело до превъртане на предните двигателни колела на управлявания от него автомобил. В това време, в непосредствена близост, упражнявайки контрол на движението по пътищата, се намирал полицейски патрул към Пето РУП при ОДМВРПловдив. В патрула били полицейските служители – свид. И. Т. Т. и свид. Г. Г.

Г.. Последните възприели действията на жалбоподателя М. при управление на горепосочения лек автомобил като използване на път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Посоченото станало причина полицейският патрул да последва жалбоподателя, а след задействане на звуков и светлинен сигнал М. преустановил управлението на автомобила на ул. „Бранислав Велешки“, в гр.

Пловдив, кв. „Тракия“.

При извършената на място проверка, свид. Т. съставил срещу М. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 1088690/07.04.2024г. за констатирано нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като вписал, че нарушението било извършено в гр. Пловдив, на ул. „Бранислав Велешки“, до блок 144. При предявяване на акта, М. го подписал без възражения. Такива били подадени в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление, приемайки същата фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите И. Т. Т., Г. Г. Г. и Р. И. Б..

От показанията на свид. Т., включително и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро от НПК и дадени в хода на съдебното следствие по АНД № 3009/2024г. по описа на ПРС, XXIV н.с. /л.21-л.22 от АНД № 3009/2024г./, се установява, че на процесната дата той и св. Г. са били автопатрул и са работели по специална полицейска операция, свързана с нерегламентирани гонки по заповед на Директора на ОДМВР-Пловдив. Тъй като на паркинга на магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Тракия“, гр. Пловдив, разположен в непосредствена близост до ул. „Бранислав Велешки“ до блок № 144 често се организирали такива събития около 22:23 часа на 07.04.2024г. те се намирали вътре на самия паркинг на магазина, когато в близост до тях те забелязали лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ** да превърта гуми. Това превъртане се случило на два пъти вътре в самия паркинг на магазина след рязко потегляне, като с превъртането на гумите автомобилът изминал около 20-30 метра. След като автомобилът излязал от паркинга на магазин „Кауфланд“ и поел по ул. „Бранислав Велешки“ той бил спрян от полицейските служители.

Показанията на свидетеля Т. се потвърждават и от тези на неговия колега св. Г., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на 2 съдебното следствие по АНД № 3009/2024г. по описа на ПРС, XXIV н.с. /л.37 от АНД № 3009/2024г./, от които става ясно, че на 07.04.2024г. лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ** е превъртял гуми вътре в паркинга на магазин „Кауфланд“, като според този свидетел превъртането на гумите е било за няколко секунди, но според него то е било умишлено и е представлявало „дрифт“, тъй като автомобилът се е движил бързо, а преди това е тръгнал рязко от паркинга.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като логични, взаимодопълващи се и съответстващи на писмените доказателства по делото. Показанията им представляват пряк и първичен източник на информация, относно развилото се на процесната дата и време събитие и според съда са дадени при липса на данни за заинтересованост.

В качеството на свидетел бе разпитан и Р. И. Б. – приятел на жалбоподателя. Показанията на св. Б. съдът ползва в по – голямата им част – относно отношенията му с П. М., а именно че са приятели от около три години, че на 07.04.2024г. заедно с М. са се намирали вътре на самия паркинг на магазин „Кауфланд“ в кв. „Тракия“, до бл. 144, както и че около 22:23 часа са решили да си тръгват, като след потегляне автомобилът на жалбоподателя е изсвирил с гуми.

Това, което настоящата инстанция не прие за достоверно в показанията на същия свидетел е заявеното от него предположение, че това изсвирване на гуми се е дължало на техническа неизправност на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ** – проблеми със съединителя и ходовата част, за които жалбоподателят бил споделил на св. Б., а не защото последният е бил форсиран умишлено от жалбоподателя. Основните аргументи съдът да не приеме показанията на св. Б. в тази им част са на първо място, че те са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Т. и Г., които са били очевидци на извършените действия от жалбоподателя, като свидетелят Т. изрично сочи в показанията си, че с превъртането на гумите жалбоподателят е минавал 20-30 метра и то на два пъти, а св. Г. сочи, че автомобилът е тръгнал рязко от паркинга и се е движил с висока скорост. Показанията на свидетелите Т. и Г. се открояват с необходимата категоричност, последователност, житейска логичност и незаинтересованост, нещо което не може да се посочи за св. Б., тъй като последният е приятел с жалбоподателя. Нещо повече, в тази част от показанията на свидетеля се наблюдава и липса на обективност както и на формална и житейска логика, тъй като няма как конкретният автомобил, при наличие на сух път, без влага, да върти гуми в продължение на 20-30 метра и то на два пъти поради повреда, тъй като ако повредата му е била толкова сериозна, че да предизвика такова поведение на пътя то би следвало водачът да преустанови управлението му незабавно, а не да си продължава по пътя.

Също така, дори и да е имал такъв проблем автомобилът на жалбоподателя, то това обстоятелство отново не го оправдава, тъй като така или иначе той е ползвал пътя не по предназначение, като е следвало първо да отстрани 3 повредата по колата си и след това да започне да е управлява по пътищата.

Поради гореизложеното настоящият състав прие, че показанията на св. Б. в тази им част се опровергават от една страна от показанията на свидетелите очевидци и от останалия доказателствен материал, а от друга се преценят за насочени към целен от разпитания свидетел резултат по отпадане на ангажираната спрямо жалбоподателя административна отговорност предвид близките им отношения.

Според разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По делото несъмнено се установи, че на 07.04.2024 г., около 22:23 часа, в гр. Пловдив, на паркинга на магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Тракия“ разположен в близост до блок № 144, жалбоподателят М. потегляйки вътре в самия паркинг на магазина умишлено е подал газ с цел загуба на контрол над управляваното от него МПС и го привел в поднасяне, чрез загуба на сцепление на гумите на МПС с асфалта, което довело до превъртане на предните двигателни колела на управлявания от него автомобил. Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените материали показва, че вмененото нарушение се явява доказано по един категоричен и несъмнен начин, доколкото по делото са налице преки доказателства за неговото установяване приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели-очевидци Т. и Г., като дори свидетелят Б. не отрича въртенето на гуми от жалбоподателя на процесната дата и място.

В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в обжалвания акт ефект. При определено боравене със системите на автомобила – рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя, с което се превъртат задвижващите колела, се наблюдава именно отклоняване от траекторията на движение и други ефекти, известни като "форсиране", "въртене на гуми" или "дрифт" в разговорния език, като без съмнение този ефект се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление на автомобила. Всички подобни действия и маневри при управление на превозните средства следва да бъдат извършвани извън пътищата, отворени за обществено ползване и на обособените за съответната цел места. Наличието на публично място, оживено с хора, предполага шофиране със завишено внимание и съобразителност, а не извършване на резки маневри с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила, включително и когато автомобила стои на място. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол независимо дали автомобила е в движение или е със запален двигател на място би могло да има фатални последици.

Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращия се в процесния автомобил 4 жалбоподател, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че дори и автомобилът да е имал някакъв проблем предизвикващ загуба на сцепление на задвижващия мост водещ до въртене на гуми и то с метри, то това обстоятелство отново не оправдава водачът му, тъй като така или иначе по този начин жалбоподателят не е ползвал пътя по предназначение и е застрашавал и останалите участници в движението, като е следвало първо да отстрани повредата по колата си и след това да започне да е управлява по обществените пътищата.

От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят М., като правоспособен водач е съзнавал, че трябва да използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, но въпреки това е пренебрегнал установената от законодателя забрана, като вместо това форсирал двигателя на автомобила и превъртал предните задвижващи колела.

Въпреки гореизложеното Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, намери че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения - както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното наказателно постановление, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита.