Протокол № 1390 от 08.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1390 гр. Варна, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501198 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:35 часа се явиха:

Въззивната страна „Ф.И.Т.“ ЕООД, редовно призована, представлява се от адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемият К. В. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

А. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№31827 от 05.10.2026г. от адв. А. А., пълномощник на въззиваемия, с която се сочи, че не може да се яви в съдебната зала, но с оглед присъствието му в днешно съдебно заседание, в тази част молбата остава без последствия.

АДВ. А.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Съгласно Определение № 3375 от 29.06.2026г.

АДВ. А.: Поддържам жалбата, оспорвам отговора на жалбата. Няма да соча други доказателства. Нямам възражения по проекта за доклад. Представям списък на разноските. Моля да дадете ход по същество.

АДВ. А.: Поддържам отговора на въззивната жалба на основанията посочени в него. Моля да приемете, като доказателствено искане списъка на разноските и договор за правна помощ представени с молбата, която съм депозирал на 05.10.2026 г. Нямам доказателствени искания. Моля да се произнесете по същество.

СЪДЪТ докладва, че с молба с вх.№31827 от 05.10.2026 г. от адв. А. А. е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ дава възможност на адв. Г. А. да се запознае с представения от насрещната страна списък на разноските.

АДВ. А.: Запознах се със списъка на разноските и доказателствата за извършването им. Правя възражение за прекомерност до размера на възнаграждението, което ми е заплатено от моя клиент, без ДДС.

АДВ. А.: Не правя възражение за прекомерност.

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото представените с молба с вх.№31827 от 05.10.2026 г. от адв. А. А. справка по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие №7045 от 02.10.2026г.

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото представените в днешно съдебно заседание от адв. А., списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с 2 приложени към него преводно нареждане от 26.03.2026г., фактура №**********от 02.10.2026г. и преводно нареждане от 05.10.2026г.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. А.: От името на моя доверител Ви моля да обезсилите решението на Районен съд - Варна, като недопустимо, а в условията на евентуалност да го отмените, като неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и вместо него да постановите друго по съществото на спора, с което да отхвърлите иска и да осъдите ответника по въззивната жалба да плати на доверителя ми направените по делото разноски.

Първо считам, че решението е недопустимо поради фактите, които съм изложил обстойно във въззивната жалба, и които поддържам. Основното в тях, е че процесният имот е образуван от имот пл. № **** по плана от 1956 г., който е бил на третото лице П.Н.Д.. По отношение на този имот е налице влязло в сила съдебно решение, с което правата на П.Н.Д. по отношение на тогавашния ми доверител „И.“ ЕООД, който е частен праводател на „Ф.И.Т.“ЕООД са отречени с влязло в сила решение.

Следователно искът, който цели преразглеждане на установеното вече със съдебното решение право на собственост е недопустим и съдът е следвало да прекрати производството по него, и въобще да не се произнася по този иск, като разбира се осъди ищеца да плати направените по делото разноски.

Вторият ми аргумент е за неправилност на съдебното решение поради обстоятелствата, които съм изложил отново във въззивната жалба, които са предмет на въззивната проверка от настоящия състав. В случая е доказано по несъмнен и категоричен начин, че имот № **** е производен от имот № **** по отношение, на който има вече влязло в сила съдебно решение. Установено е от заключението на вещото лице прието в първата инстанция, че е налице пълна идентичност между тези два имота. В случая става въпрос за едни „парчета“, за части от имоти, които са нанесени в кадастъра според мен неправилно, защото П.Н.Д. е предявил иск срещу две физически лица по чл.108 от ЗС, да го признаят за собственик и да му предадат държането на части от този спорен имот с пл. № ****. Обаче вписването в Кадастъра не е доказателство за правото на собственост и не може да бъде противопоставено нито на ответника по иска, нито на неговия праводател, респективно на действителния 3 собственик. Още повече, че правата на П.Н.Д. се основават на решение. Става въпрос за решението за реституция, по което страна в производството не е било дружеството „И.“ ЕООД. След като то вече е придобило правото на собственост върху дяловете на бившето общинско предприятие „БХС“ и е установило владение върху имотите, отчуждени за изграждане на площадката на „Б.И.“, заради това решението за реституция не може да бъде противопоставяно по никакъв начин на „И.“ ЕООД.

Въпросът тук е: Придобил ли е „И.“ ЕООД правото на собственост върху отчуждените имоти? Отговорът е категорично „ДА“, защото тези имоти са включени в капитала на приватизираното дружество и с продажбата на неговите акции собствеността върху тях в последствие, разбира се, е преминала върху юридическото лице, което има в капитала си тези имоти. Точно това беше спорът и на гражданското дело, което водихме през 2009г. или 2011г. между П.Д. и „И.“, но то следва и от фактите по настоящото производство, защото вещото лице е следвало генералния план, който е съставен за да се провери дали мероприятието е осъществено или е започнало неговото осъществяване. Вещото лице съответно е установило по категоричен начин, че осъществяването на мероприятието вече е започнало.

Ще кажа и нещо, което колегата противопостави като въпрос в касационната си жалба по повод същото такова дело за един друг имот, който беше разглеждан малко преди това. Делото е с № **********г. Той твърди, че съдът е приложил норма, която не е съществувала към момента на приватизацията. Само, че този довод е неправилен, защото чл.17 от ЗППДОбП /отм./ всъщност не създава никакви права и задължения.

Нормата има дефинитивно действие, защото тя казва, че имотите които са внесени като непарична вноска в капитала на общински и държавни дружества са тяхна собственост, като законът препраща към акта на преобразуването, а не прави той самия преобразуването. Така, че аргументът, почерпен от тази норма, е лишен от правно основание, защото нормата има само декларативно действие, защото нормата създава една презумпция от кога имотите са станали собственост на юридическото лице, а не създава право на собственост на юридическото лице.

На последно място, обръщам внимание върху още един съществен за настоящото производство факт. Самото право на собственост на юридическото лице се създава от акта за преобразуване. Това ни казва чл. 17 от ЗППДОбП (отм.).

И още един съществен аргумент, който за мен е озадачаващ, но колегата твърди, че този процесен имот № *************** е бил образуван в резултат на прилагане на план по чл. 16 от ЗУТ. Ако приемем, че това е вярно тогава пак ще стигнем до извода, че искът е неоснователен и недоказан, защото по делото не се намира на нито едно място вписана заповед по чл. 16 от ЗУТ. Правопораждащият факт е освен издаването на заповед по чл.16 от ЗУТ, но и нейното вписване в имотния регистър. По делото няма нито едно такова доказателство. С оглед на това искът, ако приемете изобщо че е 4 допустим, ще се окаже недоказан, защото не са налице доказателства за вписване на заповедта по чл. 16 от ЗУТ в имотния регистър, а съответно и неоснователен.

Моля, като вземете предвид оплакванията, изложени подробно във въззивната жалба, като съобразите доказателствата по делото и закона да постановите решение, с което да обезсилите решението на Районен съд – Варна, като недопустимо, а в условията на евентуалност да го отмените, като недоказано, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съответно моля да постановите друго такова, с което да отхвърлите предявения иск.

Моля да присъдите на доверителя ми сторените разноски.

АДВ. А.: Като слушам колегата се чудя за този имот ли става въпрос или за някой друг? За това дело или за някое друго? Нямаше изобщо да излагам аргументация, тъй като в тази молба, която пуснах по интернет съм посочил, че отговорът на въззивната жалба би могъл да се счита и като писмена защита по делото, т. к. съм изложил цялата история на имота и съм коментирал всички основания, за които твърди колегата в момента, но се налага да направя един кратък коментар.

Моля, да приемете този отговор на въззивната жалба и като писмена защита. Ще изложа становище по това, което каза колегата. Съдебното решение между тях, „И.“ЕООД и П.Д. няма нищо общо с този имот, на първо място. Това е установено по делото. Касае се за един друг имот, който е по - голям и който няма нищо общо с процесния. Процесният имот е образуван със заповед, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за всички имоти в региона. Описал съм подробно, който е влязъл в законна сила още през 2003г. Този ПУП – ПРЗ е приложен по отношение на УПИ № *****, от който по – нататък произлиза процесния имот. Не знам каква заповед допълнително следва да се впише и т.н., за да може да влезе в сила и да може да се счита някой за собственик на имот. Самият ПУП - ПРЗ е приложен, както каза и вещото лице по отношение на този имот, а най – странното, е че „И.“ ЕООД сега има претенции за имот, произлязъл от този, но тогава когато през 2003г. този ПУП е одобряван не са възразили за секунда.

По отношение на придобиването по чл.17а от ЗППДОбП (отм.). Мисля, че колегата го тълкува по по - различен начин, отколкото следва да се тълкува.

Разпоредбата на чл.17а от ЗППДОбП казва „предвижда при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество активите да преминават директно в капитала на новото дружество“. Това е чл.17а, т. е., от този момент би трябвало да преминават директно в активите на съответното дружество. Само, че в първоначалната редакция, която посочих и в отговора на ЗППДОбП (отм.), която е публикувана на 8.05.1992г., действала до изменението на закона с Държавен вестник, бр. 51 от 24.06.1994 г., този чл. 17а не е съществувал, т. е., придобиването на имущества от държавни предприятия с преобразуването им се 5 получава и е възможно по закон едва след влизане в сила на този чл.17а. Както казахме той се появява в правното пространство с изменението на този закон от 1994г. и влиза в сила на 24.06.1994г., т. е., три дена след обнародването. Това са 41 дни след влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността на наследниците на Г.

Ц. на процесния имот. Така, че преди изобщо да влезе, да се появи чл. 17а, този имот е деактуван със съдебно решение и реституиран на Ц., от където тръгва неговата история впоследствие. Всичко съм посочил в отговора на въззивната жалба.

Поддържам всичко изложено в отговора на въззивната жалба.

Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение, което нито е недопустимо, нито е неправилно. Моля да ни присъдите разноски за втора инстанция.

АДВ. А. /реплика/: Моля ви повод възраженията за ПУП моля да съобразите допълнителното заключение на вещото лице и да вземете предвид обстоятелството, че възражение срещу ПУП не е направено, защото ПУП е направен с цел да се осигури достъп на всички собственици на имотите, които са извън площадката на „И.“, защото те са в едно, тогава беше поле, до което нямаше достъп от никаква улица. Този план ползват в същото време и „И.“. Забележете, че този план е отменен по жалба на П.Н.Д., който в последствие завежда иск срещу собствениците на имота, който е трябвало да стане негова собственост, според ПУП. Осъжда ги да му предадат владението и ги признава за собственици, и след това от този имот започват да се роят по - малки „имотчета“.