Решение № 1523 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1523

23.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светлана Т. Кирякова

Цветелина Г. Хекимова

Ивелина Д. Чавдарова

Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Т. Кирякова Въззивно гражданско дело № 20203100502085 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК 203670940, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК 831558413 и седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, „Експо 2000“, чрез пълномощник юрк Иван Недков срещу Решение № 1438 от 09.04.2020г., постановено по гр.д.№ 14827 по описа на ВРС за 2019г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК 831558413 против М. В. К. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена Заповед № 2656/16.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4445/2013г. по описа на Районен съд гр.Русе, както следва : сумата от 3756.17 лева, главница по договор за банков кредит от 21.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2013г. до окончателното 1 изплащане на задължението, възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 1174.20 лева за периода от 15.10.2009г. до 11.03.2013г., включително, и наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 15.10.2009г. до 11.07.2013г. в размер на 1421,71 лева.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че процесното вземане е погасено по давност. Позовава се на действието на ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изп.производство давност не тече, като счита, че от 30.09.2013г. /датата на образуване на изп.дело/ до датата на приемане на ТР №2/2015г./ давността за вземането не е текла, доколкото за този период са били валидни задължителните разяснения, дадени с ППВС №3/1980г. В този смисъл оспорва извода на съда, че спрямо кредитополучателя давността е изтекла на 30.09.2018г., като счита, че по този начин съдът е придал обратно действие на тълкувателен акт спрямо осъществили се правоотношения преди приемането му, при наличието на действащ акт, каквото е ППВС №3/1980г.

Настоява се, че след настъпилата перемпция е образувано ново изпълнително дело №1316/2018г., спрямо което са валидни постановките на ТР №2/2015г.

Настоява, че започвайки да тече на 26.06.2015г. погасителната давност е прекъсната на 19.11.2018г. с образуването на ново ИД, като впоследствие отново е прекъсната с подаване на възражение от страна на длъжника, поради което към настоящия момент давността на процесното задължение към днешна дата също не е изтекла.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска в цялост с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. На свой ред поддържа възраженията си, въведени с писмения отговор относно недопустимостта на поставения на разглеждане иск, съотв. на постановения съдебен акт. Поддържат се изцяло мотивите на решаващия съд за изтекла погасителна давност относно процесното вземане. Оспорва се становището на 2 въззивника, касаещо времевото приложение на тълкувателните актове. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са : да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Образуваното пред Районен съд град Варна гр.д.№ 14827/2019г. /след изпращането му по подсъдност от Районен съд град Русе/ е по заявен от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.Никола Вапцаров 55, Експо 2000 срещу М. В. К. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.Рощок 5 иск на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата дружество, както следва: - 3756.17 лева, дължима главница по Договор за банков кредит от 21.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2013г. до окончателното плащане на задължението; - 1174.20 лева, възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 15.10.2009г. до 11.03.2013г.; - 1490.86 лева, наказателна лихва за периода от 15.10.2009г. до 11.07.2013г., за които суми е издадена заповед за 3 изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2656 от 16.07.2013г. по ч.гр.д. № 4445/2013г. по описа на Районен съд град Русе.

С определение № 2528 от 05.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1175/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе, като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940.

Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум. Претенцията на ищеца е за установяване дължимост на главница и лихви по договор за кредит – овърдрафт. Наличието на идентичност на материалноправното основание на заповедта и предявената установителна претенция е процесуална предпоставка за редовността на иска, респ. за надлежното сезиране на иска, която в настоящия случай е налице. Изводът се подкрепя както от закона – чл.415 от ГПК, съгласно която разпоредба на установяване подлежи именно вземането по заповедта за изпълнение, така и от постановките в мотивите на ТР №4/2013г. на ОСГТК, т.8, че правният интерес от исковото производство по чл.422 от ГПК произтича от оспорване с възражение вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В условие на евентуалност, при приемане, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията се прави искане да се приеме за установено дължимостта на всички падежирали вноски по вземането до приключване на устните състезания по делото, ведно с наказателна лихва за периода от 15.10.2009г. до 11.07.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от 12.07.2013г. до окончателно погасяване на дълга и да бъде осъден ответника за главницата за всички непадежирали вноски от датата на входиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда до крайния падеж на договора за кредит /15.09.2013г./, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на приключване на устните състезания по делото до пълно погасяване на задължението.

Не е спорна фактическата обстановка, която се установява от приложените по делото писмени доказателства, заповедното и изисканите изпълнителни производства, и съгласно която на 24.09.2007г. между страните 4 е сключен договор за банков кредит по силата, на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в размер на 5056.25 лева срещу задължение за връщане на сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 72 месечни вноски, от които първите 6 в размер на 93.67 лева, а следващите 66 в размер на 98.46 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до 15.09.2013г.

По делото е назначена ССчЕ, вещото лице по която докладва, че сумата в размер на 5056.25 лева е преведена по банкова сметка на ответника, след което той се е разпоредил със цялата сума. Последната вноска за погасяване на задълженията на ответника по кредита е в размер на 82.17 лева и е направена на 24.11.2009г., като със сумата е погасена част от дължимата вноска за главница и договорна лихва. Задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /15.07.2013г./ са в размер на 3057.81 лева падежирала главница, 698.36 лева непадежирала главница, договорна лихва в размер на 1174.20 лева за периода от 15.10.2009г. до 12.03.2013г. и наказателна лихва в размер на 1490.86 лева за периода от 15.10.2009г. до 11.07.2013г.

Длъжникът е редовно уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане, видно от разписка за получено уведомление на дата 12.03.2013г., връчено на адреса, посочен от страната в договора за кредит от 24.09.2007г.

Подаденото от ищцовото дружество на 15.07.2013г. заявление по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката е удовлетворено изцяло по образуваното ч.гр.д. № 4445/2013г. по описа на Районен съд град Русе.

По молба от 30.09.2013г. и въз основа на издадените по ч.гр.д.№ 4445/2013г. по описа на ВРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 325/2013г. по описа на ЧСИ № 713 Люба Ненкова Тодорова. ПДИ, придружена с препис от заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение, изд. по ч.гр.д. № 4445/2013г. по описа на Районен съд град Русе, са нередовно връчени на длъжника, доколкото писмото е изпратено по пощата и върнато с отметка „сменен адрес“ и ръкописен текст, без автор, че „лицето не живее на адреса Майката отказва да получи“.

5

На 15.11.2013г. „Райфайзенбанк (България) ЕАД гр.София е получило запорно съобщение изх. № 03488/01.11.2013г. по изп.д. № 20137130400325, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника М. В. К. . По изпълнителното дело липсват данни в периода до 15.11.2015г. да са извършвани действия по инициатива на взискателя и/или ЧСИ, поради което производството по същото е прекратено по силата на закона, по арг. от чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Вземанията на ищеца по процесния договор за кредит са прехвърлени на „СВЕА Файненс България” ЕООД с Приложение №1А към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.10.2013г. и Конкретен договор за цесия от 10.09.2015г.

С договор за цесия от 03.10.2016г. „СВЕА Файненс България” ЕООД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземания по кредити, сред които и вземанията по процесния договор за кредит от ответника.

По делото липсват доказателства ответникът да е уведомен за сключените договори за цесия преди получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

По молба от 19.11.2018г. от цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е образувано изпълнително дело № 1316/2018г. по описа на ЧСИ №883 Петя Любомирова Иванова. На 10.12.2018г. по искане на взискателя, заявено в молбата за образуване на изп.производство, е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Кеш пойнт-заложна къща“ ЕООД, получено на 17.12.2018г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на д а т а 20.12.2018г. Н а 27.12.2018г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Ищецът е уведомен за постъпилото възражение на 31.01.2019г., като исковата молба, с която са предявени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК е подадена в законоустановения едномесечен срок за това – на 25.02.2019г.