Присъда № 42 от 14.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

М О Т И В И към Присъда № 42 /14.12.2022 г. по

НОХД № 632/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З.

Производството е на основание чл.343, ал.1, б. „в", предложение „първо", във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК.

На 27.07.2022 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратурагр.С.З. против подсъдимия И.Д.И., с ЕГН **********, за това, че на 26.02.2020 г. - около 07.30 ч. западно от ул. „23-та" в с. Змейово, община С.З., област С.З., при управление на моторно превозно средство - специализиран автомобил (сметосъбирателен) марка Мерцедес 2628 с регистрационен номер СВ7299НА, собственост на дружество ****** с Булстат *********, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:

- чл. 5, ал.1, т.1, от ЗДвП : “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл.20, ал.1 от ЗДвП — „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

- чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;

- чл.26, ал.1 от ЗДвП - „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени — с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата;

- чл.40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на 1 на Й.А.М. - на 46 г., с ЕГН ********** от гр. С.З., ул. ***** обл. С.З.

(работник - сметосъбирач към дружество ******, с Булстат *********.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.С.З. поддържа изцяло така предявеното с обвинителния акт в съда обвинение като заявява, че намира същото за изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимия И.Д.И. да бъде признат за виновен изцяло по предявеното обвинение. Намира, че по делото е доказано, че подсъдимият е извършил горепосоченото деяние при нарушение на всички посочени в обвинителния акт правила за безопасност на движението, и че те са в пряка причинно – следствена връзка със смъртта на пострадалия.

Предвид начина на приключване на делото- по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, намира, че фактическата обстановка е напълно изяснена и установена така, както е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на наказанието намира, че тъй като подсъдимият И. е с добри характеристични данни, добър работник, за което говори и обстоятелството, че неговият работодател го е устроил на друга работа в дружеството, счита, че целите на чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с едно наказание около минималния размер, определено при условията на чл.58а от НК, като счита, че са налице и основания за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на допълнителното наказание по чл. 343г от НК намира, че подс. И. да бъде лишен от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да упражнява дейност на водач на МПС за един срок от около три години, като бъде осъден да заплати и направените разноски по делото.

По делото не е предявен граждански иск и не е направено искане за конституиране на пострадали като граждански ищци, но лицата, които влизат в кръга на пострадалите, които съгласно чл. 76 от НПК и ТР №1/ 21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС, т.1 , са материално легитимирани и се ползват с правата на пострадалия от деянието на подсъдимия, тъй като търпят имуществени и неимуществени вреди от смъртта на пострадалия- Й.А.М., /съгласно т.2 на ППВСР№5/69 г.на ВСР/ са конституирани по тяхно искане като частни обвинители.

Повереникът на пострадалите и частни обвинители Г.А.М. и М.А.И., адв. Е.Ж. от АК-С.З., поддържа обвинението и от името на доверителите си заявява, че няма противоречие между направеното самопризнание по фактите и събраните по делото доказателства, поради което не намира за необходимо да ги коментира. Счита, че безспорно е установена причинната връзка между виновното поведение на подсъдимия преди и към момента на възникналото ПТП, получените от пострадалия множество телесни увреждания и най-вече съчетаната тежка черепномозъчна травма, сама по себе си несъвместима с живота, респективно настъпилата смърт. Взема подробно становище по вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия като се разграничава от позицията на публичното обвинение по отношение на осъществените нарушения на 2 правилата за движение по пътищата, подробно описани в обвинителния акт.

Намира, че деянието на подсъдимия е осъществено в причинна връзка само с посочените в ОА нарушения на правилата за движение, по чл.40, ал.2 от ЗДвП, чл. 20 от ЗДвП и донякъде на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. По отношение на останалите посочени от прокурора нарушения, а именно тези по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.26, ал.1 от ЗДвП, заявява, че същите според него са неотносими към конкретния казус, поради което счита, че за тях подсъдимият следва да бъде оправдан. С оглед на което и отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана при следните индивидуализиращи обстоятелства: смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало, оказано съдействие на органите на досъдебното производство, направени самопризнания по отношение на действителната фактическа обстановка, съпътстваща процесното ПТП, изразена самокритичност към извършеното от него деяние; и отегчаващи отговорността обстоятелства: висока обществена опасност на извършеното престъпно деяние и настъпилия нео****им вредоносен резултат; наличието на множество допускани от подсъдимия като водач на МПС предишни нарушения на правилата за движение с оглед справката му за нарушител/ между които и 4 броя влезли в сила наказателни постановления/. Обръща внимание, че последното от тях е за нарушение на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, касаещо използване на мобилен телефон по време на управление без ползване на устройство „свободни ръце“, което кореспондира напълно с постъпилите по делото свидетелски показания, че подсъдимият И. често е говорел по мобилния си телефон по време на работа, което води до извод за ниска концентрация при управлението на МПС, а от там и частично игнориране на пътната обстановка. Счита, че въпреки наличието в случая на тежък вредоносен резултат, извършеното деяние касае един улегнал човек и същото се явява изолиран случай в живота му. Поради което намира, че в случая са налице формалните изисквания на закона за приложение на института на чл.66 от НК. Мотивира се с установеното по делото и счита, че въпреки високата обществена опасност на деянието, личната такава на дееца не е висока, с оглед на което намира, че за постигане целите на наказанието и най-вече за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия не се налага изолирането му от обществото.

Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание над минимума на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, а именно три години лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Което да бъде редуцирано съобразно чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, като по този начин наказанието да стане две години лишаване от свобода.

Изтърпяването му следва да бъде отложено в посочения изпитателен срок. На основание чл.343г от НК кумулативно да му бъде наожено и наказание лишаване от правото да се управлява МПС за срок от 4 години. Претендира и за присъждане на направените от доверителите му разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, както по досъдебното производство, така и в съдебна фаза, съобразно представения договор за правна защита и 3 съдействие.

Повереникът на пострадалите и частни обвинители И.А.М. и Б.А.М., адв. С.Т. от АК-С.З. поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия И.Д.И.. Заявява, че за него фактическата обстановка по делото също е безспорно изяснена предвид начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова и направеното признание на изложените факти в обвинителния акт от страна на подсъдимия. Счита, че деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в резултат на нарушение на посочените разпоредби от ЗДвП в обвинителния акт и най-вече на разпоредбата на чл.40, ал.2, указваща задълженията на водача при движение на заден ход, които не са били спазени от него. Относно размера на наказанието счита, че при индивидуализация на наказанието същото следва да определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания и добрите характеристични данни. Конкретизира, че то следва да бъде определено под средния размер на предвиденото в закона наказание, а именно- около три години лишаване от свобода, което наказание с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 и в крайна сметка наложеното наказание лишаване от свобода да бъде в размер до две години. Счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.66 от НК като изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Кумулативното наказание „Лишаване от правоуправление“ според него следва да бъде в срок по-кратък от този, посочен от представителя на държавното обвинение, имайки предвид, че професията на подсъдимия е шофьор. Моли за възлагане в тежест на подсъдимия на направените от неговите доверители разноски по делото, посочени в договорите за правна помощ.

Повереникът на пострадалата и частен обвинител К.С.Г., адв.

Р.И.М. от САК , в писмена молба по делото от името на доверителката си взема становище, че са съгласно делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК като не се противопоставят делото да бъде приключено без тяхно участие. При признаване не подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение наказанието да бъде определено при отчитане на следните отегчаващи вината и отговорността обстоятелства: висока обществена опасност на деянието предвид причинената смърт на един човек в работоспоспособна възраст; нарушенията на няколко правила за движение по пътищата, множеството административни нарушения преди деянието, за които подсъдимият е бил санкциониран. Освен това молят за налагане на допълнителното наказание лишаване от право на управление на МПС за възможно по- продължителен период.

Защитникът на подсъдимия адв. М.З. от АК-С.З., който заедно с подзащитния си е изразил съгласие делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие- с признаване на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, в пледоарията си по реда на съдебните прения изразява 4 несъгласие с по- голямата част от формулираните от държавното обвинение и вменени му като такива нарушения на ЗДвП, които според него са без пряка причнно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Според него в случая разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК- „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение в страни, водачът е длъжен да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал“, е неотносима, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани такива действия, които да са свързани с желано от неговия подзащитен завиване настрани от пътя, по който се е движел. Същият не е бил и длъжен да подава пътепоказател за излизане от бетонната настилка на пътя, по който се е движел. Това той е направил неволно при продължаващото движение на заден ход на автомобила, като вне е имал намерение да завива накъдето и да било. Същото според него се отнася и до разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, която също не се намира в причинно-следствена връзка с причинения резултат. Намира, че единствените нарушени в случая разпоредби са тези по чл.40, ал.2 от ЗДвП и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Поради което моли по тези обвинения: по чл.25, ал.1 от НК и по чл.26, ал.1 от НК и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, неговия подзащитен да бъде оправдан. По отношение размера на наказанието, което следва да бъде наложено с оглед изпълнението целите на чл.36 от НК, намира, че в случая са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия. Счита, че отегчаващи отговорността обстоятелства в случая няма, а цитираните наказателни постановления и електронни фишове не характеризират неговия подзащитен като водач с висока степен на обществена опасност по транспорта предвид наличието на 39 контролни точки към момента на извършване на деянието, което означава, че същият дори да е допускал в миналото нарушения, за 40 години през които е шофьор, те са били единични и изолирани случаи. Предвид което моли за налагане на наказание лишаване от свобода на неговия подзащитен точно в минималния размер, предвиден от закона, а именно- две години лишаване от свобода, което след редукцията на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 .