Решение № 627 от 02.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Сливен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230100377 по описа за 2026 година

Предмет на производството е спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК- искане за определяне местоживеене, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, чийто родители не живеят заедно, както и искане по чл.127А, ал.2 СК за решаване на спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимият за това документ – паспорт.

Ищцата твърди, че с ответника съжителствали на семейни начала и имали родено дете А, **** Ищцата сочи, че напуснала семейното жилище, когато детето било на едномесечна възраст и се установили при родителите й в гр.Сливен. Раздялата на страните датирала от ****

Твърди, че ответника не се интересувал от детето и не осигурявал средства за неговата издръжка. В дома на родителите на ищцата имало условия за отглеждане на детето. То било на естествено хранене с кърма и се нуждаело от непрестанното присъствие на майка си. В грижите за детето ищцата била подкрепяна изцяло от своите родители. Сочи, че се опитала да разговаряла с ответника по всички въпроси, свързани е детето и неговото отглеждане - родителски права, местоживеене, издръжка, режим на лични контакти, съгласие за издаване на международен паспорт и реализиране на 1 пътувания в чужбина, но към момента съгласие не било постигнато.

Ответникът не дал съгласие за пътуване на детето и така ищцата била възпрепятствана да пътува заедно с детето си в чужбина на екскурзии, почивки, гостувания на близки и роднини.

От съда се иска предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А на ищцата и определяне на местоживеенето на детето при майката на адрес **** Определяне на лични контакти на ответника с детето, както следва: До навършване на 2 годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца за по 2 часа - от 10:00ч. до 12:00ч., в присъствието на майката; След навършване на 2 годишна възраст до 3 годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00ч. до 16:00ч.. без присъствието на майката; След навършване на 3 годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа - за всеки един от дните, без преспиване и двадесет дни през лятото, разделени на 2 пъти по 10 дена, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;

След навършване на 4 годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Иска се осъждане на ответника да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на детето до 5-то число на месеца, за който се дължи по банкова сметка ****, месечна издръжка в размер на 155.05 евро, считано от 28.01.2026г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Иска се и постановяване на решение, с което се замести необходимото съгласие на бащата ответник за даване на съгласие дететео да напуска територията на Република България и да пътува заедно с майка си и други трети лица, като посещава всички страни членки на ЕС, както и Великобритания, Турция и Република Северна Македония, за срок от пет години, както и издаване на необходимия за това паспорт.

Претендира и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба. Счита искането по чл.127, ал.2 СК за частично основателно, а това по чл.127 А СК за неоснователно.

2

Изразява съгласие детето да живее при майката на посочения от нея адрес до навършване на година и половина и до тази възраст майката да упражнява родителските права. След навършване на тази възраст ответникът желае да се определи местоживеене на детето при него на адрес в **** или и на двата адреса при двамата родители, при съвместно упражняване на родителските права. Също претендира да упражнява родителските права над детето.

Иска определяне на по- широк режим на контакти с детето и предлага следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за по три часа - от 10.00 часа до 13.00 часа в присъствието на майката; всеки вторник и четвъртък от месеца за по два часа - от 16.00 часа до 18.00 часа в присъствието на майката; на рождения ден на детето /16.11./ - от 12.00 часа до 14.00 часа в присъствието на майката; на Коледа/25.12./- от 10.00 часа до 13.00 часа; на Великден /неделя/- от 10.00 часа до 13.00 часа.

В случай, че не бъде постановено съвместно упражняване на родителските права и задължения за времето след навършване на възраст от една година и половина на детето, предлага следният режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата; един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на майката; на рождения ден на детето/16.11./-от 10 ч до 14 ч; всяка четна година по Коледните празници - от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември, с преспиване; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници - от 10.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 02 януари, с преспиване; всяка четна година по Великден от 10.00 часа петък до 18.00 часа в понеделник, с преспиване.

Ответникът е съгласен за заплаща претендирания размер на издръжката за периода, в който майката осъществява еднолично родителските права по отношение на детето. Искането за пътуване на детето извън страната намира за неоснователно и иска да се отхвърли. Твърди, че ищцата не е водела разговор в тази насока. Счита, че няма спор по този въпрос, но намира, че не следва да се дава разрешение по принцип детето да пътува, а следвало да има планирано такова пътуване за да можело да се прецени дали е в интерес на детето.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за 3 установено от фактическа страна следното:

Страните в процеса са родители на малолетното дете А С. К.а, **** от съвместното им съжителство. Към момента детето е на седем месеца. Ищцата за периода 01.03.2025г.- 23.04.2026г. реализирала доходи от обезщетения за временна неработоспособност и бременност и раждане. Ответникът не е трудово ангажиран, видно от справка за трудови договори. За месеците април, май и юни 2026г. изплатил за детето по банков път, чрез друго лице/наредител издръжка в размер на 155,05 € месечно.

По делото е приет социален доклад, от който се установява, че детето А се отглежда от майка си в дома на нейните родители в **** апартамент, където са осигурени подходящи жилищни условия за детето. Ищцата ползвала отпуск по майчинство и получавала месечни помощи по ЗСПД в размер на 20,46 €. В грижите за детето разчитала на помощ и подкрепа на совите родители. Детето било спокойно в присъствието на майка си и нейните близки, демонстрирало привързаност към нея, разпознавало я, търсело я с поглед и й се усмихвало. Ищцата адекватно разпознавала и задоволявала основните потребности на детето си. Ответникът живеел в с.Камен, общ.Сливен, ул.“Стара планина“ № 4, като в двора имало две двуетажни къщи. Споделил пред социален работник, че не работи по трудов договор, не бил регистриран в бюрото по труда, занимавал се с ремонт на автомобили, които после продавал.

Двамата родители изразили благосъстоянието на детето си. загриженост за развитието и

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел.

Показанията на свидетеля Р Ш – баща на ищцата установяват, че семейството му често пътувало в чужбина, особено в Турция и Гърция за почивки. Сега също искали да почиват в тези страни, заедо с ищцата и детето, но ответника не давал разрешение. Всъщност той блокирал ищцата и свидетеля в социалните мрежи и нямали никаква връзка с него, дори по телефон. Свидетелят сочи, че ищцата преди да излезе в майчинство работела като деловодител в КАТ Сливен и след приключване на майчинството си отново щяла да се върне там.

От личното изслушване на ищцата се установи, че от 08.01.2026г.

4 ответникът не е виждал детето си, защото не е изявявал такова желание и не го е търсил, чрез ищцата. Желанието на ищцата е да пътува в чужбина заедно с родителите си и детето – краткосрочно за пазаруване или почивка, като досега семейството й никога не е пребивавало повече от седмица зад граница.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които като еднозначни и непротиворечиви, кредитира. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи, както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Искането за определяне местоживеене на малолетно дете, предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, определяне на режим на лични отношения и издръжка, с правно основание чл.127, ал.2 СК е допустим.

Установи се безспорно в хода на производството, че грижите за малолетната А изцяло са поети от майката ищца, подпомагана от нейните родители. Доказа се също, че от раждането си детето не е отделяно от своята майка и между тях съществува силна емоционална връзка. Установи се, че в жилището, където се отглежда детето към настоящия момент са създадени благоприятни условия за това и се задоволяват изцяло неговите потребности.

А е от женски пол и в сравнително ниска житейска/кърмаческа възраст, в която има потребност от непосредствени майчини грижи и ласки, което оправдава упражняването на родителски права и местоживеенето да е при майката. Всъщност по този въпрос страните нямат спор. На този етап съдът счита, че не е в интерес на А да се постанови съвместно упражняване на родителските права и от двамата родители. Ниската възраст на детето изисква непрекъсната ангажираност на възрастен значим за детето, който в случая е майката.

На бащата на детето, който няма да упражнява родителските права, съдът намира, че следва да се определи режим на лични отношения, съобразен от една страна с ниската възраст на детето и от друга с необходимостта тепърва да се създаде емоционална връзка между баща и дъщеря. В този смисъл съдът намира, че подходящия режим е както следва: До навършване на 2 годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца от 10:00ч.

5 до 12:00ч., в присъствието на майката; След навършване на 2 годишна възраст до 3 годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00ч. до 16:00ч., без присъствието на майката; След навършване на 3 годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуск на майката. След навършване на 3 годишна възраст на детето – всяка година на рождения ден на детето 16.11 за времето от 12:00 часа до 14:00 часа; Всяка четна година - На Коледните празници от 10:00ч. на 24 декември до 18:00ч. на 26 декември и на Великден /неделя/ от 10:00 часа до 18:00 часа в понеделник; Всяка нечетна година по време на Новогодишните празници - от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 02 януари.

Определеният по този начин режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му.

Разбира се следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения.