Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 890 от 03.11.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8291/2021
Вид
Решение № 890
Подписан
03.11.2021
В сила
17.05.2022
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. С.. 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110208291 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Р.И П.“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.С.. Район „С...а“, ул.“Г.Б.“ №..., ет.1, ап.1, представлявано заедно и поотделно от управителите С.Д.Р. и Я.К.П., чрез адв.А.М. от АК-гр.В..., срещу наказателно постановление №22007213/01.06.2021 г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – гр.С.. с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно в частта, в която за констатираното нарушение е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000 лева. В този смисъл навежда доводи, че наказващият орган не е изложил никакви мотиви, свързани с преценка на обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, относно размера на определеното наказание. Счита, че липсата на мотиви в тази част на процесното НП е самостоятелно основание за намаляване на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимален размер.

Навежда доводи, че определеният размер на наложената имуществена санкция е неправилен, тъй като се касае за първо по ред нарушение, поради 1 което случаят следва да се третира като изолиран, че е установено само едно лице, работещо в обекта, преди да е сключен трудов договор, че от страна на дружеството е оказано пълно съдействие в хода на проверката, чрез предоставяне на достъп до всички документи и помещение, като не е станал и причина за забавяне на производството, както и че към датата на съставяне и връчване на АУАН, констатираното нарушение вече е било отстранено, доколкото веднага след връчване на постановлението за обявяване на трудовото правоотношение между работника и работодателя, санкционираното дружество е сключило трудов договор с лицето, обявен на 23.04.2021 г. в ТД на НАП.

Допълнително навежда доводи, че предвид пандемичната обстановка в страната, стопанисваният от дружеството обект не е работил в продължение на пет месеца, преди констатиране на нарушението. Сочи, че този период е било истинско предизвикателство за ресторантьорите и макар тези факти да не оправдават допуснатото нарушение, то следва същите да обослувят наличието на смекчаващо обстоятелство, а именно: безспорно намаления оборот на дружеството.

Моли съда на посочените в жалбата основания, да измени процесното НП, като намали размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител - адв.Ася Манджукова–Стоянова от АК –гр.В..., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да намали размера на имуществената санкция на посочените в жалбата основание.

Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна по жалбата: Дирекция “Инспекция по труда“ - С.. чрез надлежно упълномощения си процесуален представител–юрк.П.П.в, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя се установява от събраните по делото доказателства.

2

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което с оглед изхода на делото, моли да бъде намалено до минимално предвидения размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя на 02.06.2021 г., а жалбата против него е подадена на 08.06.2021 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 16.04.2021 г., около 12:30 часа, длъжностни лица при Дирекция “Инспекция по труда“-гр.София: главен инспектор инж.В. Др. В., главен инспектор Д.Н. М. и старши инспектор С.Д.Л., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на Р.И П.“ ООД, като посетили на място обект на контрол: ресторант „С.Б.1“, находящ се в гр.С.. ул.“Д.Г. №2, стопанисван от дружеството. В хода на проверката, контролните органи заварили в обекта лицето И.М.С. да полага труд като хигиенист/работник кухня. Същата миела посуда, белила зеленчуци и облечена с работно облекло - престилка. В предоставена декларация на лицето от контролните органи, последната собственоръчно вписала, че работи в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, на длъжност „хигиенист/работник кухня“, с работно време за деня от 10:00 часа до 13:00 часа, трудово възнаграждение в размер на 70.00 лева, почивни дни – два на два по график, както и че няма сключен трудов договор с дружеството. В тази връзка, контролните органи, издали постановление по реда на чл.405а, ал.1 от КТ, с което предложили на И.М.С. да бъде обявено съществуване на трудово правоотношение, между нея и работодателя. Лицето Симова подписало постановлението на 16.04.2021 г., а 3 на работодателя е връчено на 22.04.2021 г.

На 27.04.2021 г. в Дирекция “Инспекция по труда“–гр.С.. жалбоподателят представил трудов договор от 23.04.2021 г., сключен между работодателя Р.И П.“ ООД и работника И.М.С., както и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.

№22388213169849/23.04.2021 г. за сключения с лицето трудов договор.

За така направените констатации в хода на извършените проверки - на място в обекта и документална проверка, контролните органи съставили протокол за извършена проверка №ПР2112858 от 12.05.2021 г.

На основание направените констатации в хода на извършените проверки, компетентно длъжностно лице при Дирекция “Инспекция по труда“–гр.София – В. Др. В., заемаща длъжността главен инспектор, съставила против Р.И П.“ ООД, в присъствието на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта: Димитър М. и Спасимир Лобутов, АУАН № 22-007213/12.05.2021 г. за това, че:

На 16.04.2021 г., при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: ресторант „С.Б.1“, находящ се в гр.С.. ул.“Д.Г. № 2, и на 12.05.2021 г. по документи в сградата на Дирекция “Инспекция по труда“ – гр.С.. е установено, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето И.М.С., ЕГН **********, преди постъпването й на работа.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, че нарушението е извършено на 16.04.2021 г. и е установено на 12.05.2021 г. по време на проверката на представените документи в сградата на Дирекция “Инспекция по труда“–гр.София.

АУАН е надлежно предявен и връчен на единия от управителите на дружеството, срещу подпис, на датата на неговото съставяне – 12.05.2021 г., без възражения по направените в него констатации.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, считано от връчване на АУАН, жалбоподателят не се възползвал от правото си да представи пред наказващият орган писмени възражения против съставения 4 акт.

Въз основа на направените в АУАН констатации, директорът на Дирекция “Инспекция по труда“–гр.С.. издал НП №22-007213 на 01.06.2021 г., в което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, изложил мотиви, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен, предвид императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, както и че с оглед постигане на целите по чл.12 от ЗАНН, административното наказание следва да бъде определено в размер над минимално предвидения от закона, наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ - имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелят В.В.; както и от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП;

Протокол за извършена проверка №ПР2112858 от 12.05.2021 г.; призовка по чл.45, ал.1 от АПК; саморъчно попълнена и подписана декларация от И.М.С.;

Заповед №3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед №ЧР-407/14.05.2015 г. и Заповед №ЧР-977/21.08.2017 г. на директор на Дирекция “Инспекция по труда“–гр.С.. Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, Граждански договор №3/01.04.2021 г., Трудов договор от 23.04.2021 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представените три броя заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Правилно е приложен материалния закон.

5

Изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът приема, че отговорността на дружеството правилно е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение на трудовото законодателство, осъществяващо признаците от състава на административно нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят е приел на работа в стопанисвания от него търговски обект като работник лицето И.М.С., без да е сключил с него трудов договор, преди постъпването му на работа. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя трудов договор, преди постъпването му на работа.

В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя. В този смисъл са показанията на свидетелят В.В., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възпроетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. От показанията й се установяват по безспорен начин направените констатации в съставения АУАН против жалбоподателя, а именно, че Р.И П.“ ООД, в качеството си на работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила от И.М.С. като трудови правоотношения, като не е сключил с лицето трудов договор, преди постъпването му на работа.

Саморъчно отразените данни в приложената към преписката декларация от И.М.С., съответстват изцяло на събраните доказателства по делото.

Вписаните данни от Симова, че работи в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя на длъжността: „хигиенист/работник кухня“, с работно време за деня от 10:00 часа до 13:00 часа, с трудово възнаграждение от 70 лева, почивни дни – два на два по график, без да има сключен договор с работодателя, навеждат съда на безспорен извод, че се касае за отношения, които съдържат всички елементи на трудово правоотношение, което обаче не е било уредено като такова със сключване на трудов договор, преди постъпването на лицето на работа.