Протокол № 296 от 28.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 296 гр. Варна , 28.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20203100901347 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ ПЛ. ОРЛ. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат З.Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, редовно призовано, представлява се от адвокат И.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Д. Ат., редовно призована, не се явява, депозирала молба за замяна от 14.06.2021 г.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. Й.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия. Единствено, във връзка с допуснатата 1 съдебно-техническа експертиза, считам, че вещото лице за по-голяма прецизност следва да извърши оглед на останките на имота.

АДВ. М.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам отговора и допълнителния отговор. Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

АДВ. Й.: Не можем да постигнем спогодба с ответната страна.

АДВ. М.: Ние оспорваве напълно иска.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № № 508/05.05.2021 година, както следва:

Предявен е иск от ПЛ. ОРЛ. Р., от гр. Варна, чрез пълномощника адв. З.Й., срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 25 000.01 лева, частичен иск от общо 50 000 лева, представляваща неоснователно отказано от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Моят дом“, застрахователен пакет „Макс“, по застрахователна полица № 08100190393000938/16.11.2019 год. със срок на покритие 16.11.2019 год. – 15.11.2020 год., за настъпил на 15.01.2020 год. покрит застрахователен риск „Пожар“, при който е напълно опожарена собствената на ищеца къща, находяща се в УПИ V-290, от квартал 25 по плана на с. Б., общ. А. обл. Варна, с обща застроена площ от 135.73 кв.м., която сума е равна на възстановителната стойност на вещта – 69 944.19 лева, редуцирана с вече изплатеното обезщетение в размер на 19 944.19 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик на недвижим имот, придобит по наследство от неговата баба А.А., починала на 10.07.2019 год. и представляващ къща със застроена площ от 135.73 кв.м., находяща се в собствения му УПИ – 290, от квартал 25 по плана на с. Б., общ. А. обл. Варна, състояща се от входно антре, баня и тоалет, четири стаи, кухня, складово помещение с предверие и отделен вход от двора. След смъртта на баба му ищецът посещава къщата основно през почивните дни, като твърди, че сградата е поддържана в добър вид с извършен през 2017 год. основен ремонт. Описва следните характеристики: подови настилки от ламиниран паркет и теракот, а в санитарните помещения – теракот и фаянс по стените; латексова мазилка на стаите и таваните; гипсокартон на конструкцията в две от помещенията; външна мазилка и топлоизолация на сградата.

2

Излага, че за описаната сграда е сключен договор за застраховка с ответното дружество – „Моят дом“, застрахователен пакет „Макс“ със срок на застрахователното покритие 16.11.2019 год.- 15.11.2020 год. съгласно полица 08100190393000938/16.11.2019 год. Сочи, че застрахователната премия, ведно с данъка върху нея, е заплатена още при сключване на договора, а застрахователната сума за риска „пожар“ е определена на 105 000 лева. Твърди, че при сключване на договора оглед на имота не е извършван от представител на застрахователя. Сочи, че на 15.01.2020 год. в застрахования обект е възникнал пожар, за което е подаден сигнал в 05.00 часа, като на място пристигнал екип на РСПБЗН, но въпреки предприетото гасене на пожара, къщата е изгоряла в значителна степен. Образуваното досъдебно производство по случая е прекратено, поради липса на доказателства за виновно причиняване на пожара.

Сочи се, че още в деня на пожара застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие във връзка с което е образувана щета № 0810-20-777-000-017. За извършения от застрахователната комисия оглед е съставен констативен протокол, в който е установено, че се касае за тотално опожарена жилищна сграда, съотв. щетата е определена като „тотална загуба“, като този протокол не е връчван на застрахования. Твърди се още, че на 13.05.2020 год. застрахователят изплатил обезщетение в размер на 19 944.19 лева, което ищецът счита за несъразмерно с оглед настъпилата вреда и неотговарящо на дължимото съобразно действителната стойност на изцяло погиналото имущество. Тъй като не му е предоставена информация за начина на ликвидация на щетата, ищецът възложил за своя сметка частна експертиза за проверка стойността на вредата, заключението по която установило възстановителна стойност на застрахованата вещ в размер на 60 936.79 лева. В тази връзка ищецът сочи, че на 25.11.2020 год. е подал искане до застрахователя за преизчисляване на обезщетението, по което застрахователят се е произнесъл с отказ от 03.12.2020 год. с мотив за липсата на представени документи за собственост за разликата над 80 кв.м. РЗП до 150 кв.м. на къщата.

Ищецът оспорва отказа на застрахователя като незаконосъобразен предвид предоставянето на всички необходими документи за уважаване пълния размер на претенцията. Сочи, че след като обект на застраховката е вещ с площ от 150 кв.м., то тази квадратура следва да се съобрази при изчисляване на дължимото обезщетение. Вещото лице по изготвената частна експертиза изчислява общата застроена площ на сградата в размер на 135.73 кв.м., но дори и изчислено само на базата от 80 кв.м. ищецът намира изплатеното обезщетение за несъответно на реалния размер на вредата.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ , депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по силата сключения на 16.11.2019 год. договор за застраховка „Моят дом“, пакет „Макс“ с обект собствената на ищеца „едно/двуфамилна къща“ с площ от 150 кв.м., находяща се на ул. „А.“ № 7 в с. „Б.“, общ. А. обл. Варна, нито, че в срока на 3 застрахователното покритие е настъпил покрит от застраховката риск – пожар, на 15.01.2020 год., за което е уведомен на 17.01.2020 год.

За посоченото събитие застрахователят е образувал щета № 0810/20/777/00017 от 17.01.2020 год., по която е извършен оглед на 18.01.2020 год. и изготвен снимков материал, както и е съставен констативен протокол [email protected], подписан от ищеца. Ответникът твърди, че огледът на застрахования обект е извършен в присъствието на ищеца, представител на ответника и вещо лице от Варненски окръжен съд, на когото застрахователят възложил изготвянето на пожаро-техническа експертиза. На 20.01.2020 год. застрахователят приел експертизата, според която пожарът е възникнал от високо преходно съпротивление в инсталацията на пералнята, намираща се в кухнята зад къщата. Ответникът се позовава на дадената от вещото лице строителна характеристика на сградата, според която същата първоначално е построена с площ от 80 кв.м., а впоследствие пространството зад къщата е застроено с входно антре от горна страна на къщата, за влизане откъм улицата, в което са изградени тоалет и кухненски бокс с трапезария. Твърди се, че в последващ трети етап на строителството, от долната страна на къщата (откъм двора) са пристроени помещения за зимнина, външен тоалет с баня, коридор към двора под къщата и една спалня, като всички пристройки са под покрива на първоначално построената наследствена къща на ищеца.

Във връзка с горното ответникът е възложил и определянето на действителната (възстановителната) стойност на къщата след пожара, но на база площта на обекта до първоначално построените 80 кв.м. площ, без пристройките, като съгласно изготвената на 29.04.2020 год. количествено-стойностна сметка за ремонтно-възстановителни работи, действителната стойност на опожарената едноетажна жилищна сграда – къща с площ 80 кв.м. е в размер на 19 944.19 лева. Поради това с писмо от 30.04.2020 год. ответникът е уведомил ищеца, че съгласно ОУ към договора и оценката на вещото лице одобреният разход за възстановяване на увреденото имущество възлиза на 19 944.19 лева, изчислен на база РЗП на къщата от 80 кв.м. предвид липсата на представени доказателства за законността на пристройките, представляващи останалата част от общата площ на застрахования обект. Твърди се, че във връзка с молба от 30.04.2020 г. на ищеца застрахователят му е заплатил посочената сума с платежно нареждане от 12.05.2020 год.

Сочи, че с молба от 18.05.2020 год. представителят на ищеца е изложил, че изплатеното обезщетение е несъразмерно на вредата и поискал справка за начина на формирането му. С последваща молба от 25.11.2020 год. и във връзка с отделно проведена от ищеца техническа експертиза последният е претендирал от застрахователя допълнително възнаграждение в размер на 40 992.60 лева. В подадения на 03.12.2020 год. отговор на искането застрахователят е повторил вече изложените си аргументи досежно липсата на документи за собственост относно пристройките към застрахования имот, както и за установяване законността им.

Като се позовава на разпоредбите на т. 2.1.1 и т. 2.4.1 от ОУ към застрахователния 4 договор ответникът претендира, че обект на застраховане могат да бъдат само законно изградени недвижими имоти, както и че за изплащане на обезщетение е необходимо застрахованият да докаже правата си върху застрахованото имущество. Именно поради това изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 19 944.19 лева съответства на тази част от застрахованото имущество/обект (80 кв.м.), за която по преписката и образуваната щета са представени доказателства за право на собственост. Що се отнася до уговорената застрахователна сума в размер на 105 000 лева, ответникът твърди, че същата представлява само горна граница за дължимото обезщетение, което в конкретния случай е редуцирано до размера на възстановителната стойност на щетата. С твърдения за незаконност на пристройките към процесната сграда, покриващи разликата в площта й от 80 кв.м. до 150 кв.м. обща застроена площ, застрахователят обосновава становището си за неоснователност на предявения иск и акцесорната претенция за лихва и моли за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника възражения, като твърди, че видно от сключената застрахователна полица и изложеното в отговора на исковата молба, ответникът не оспорва факта, че застрахованият обект е с площ от 150 кв.м. Сочи, че при липса на направен оглед и заснемане към момента на застраховане на вещта, недопустимо застрахователят се позовава на „дефект“ в обекта на застраховката, съществувал преди нейното сключване като се позовава на конкретни разпоредби от КЗ. Претендира, че облигационната връзка между страните се определя от именно от сключения между тях договор, а не от административнотехническите процедури, съпътстващи правото на собственост. Отново оспорва изводите на вещото лице по експертизата, въз основа на която е изчислено и изплатено обезщетението от застрахователя по отношение на формирания размер, който намира за несъответен на възстановителната стойност на застрахования обект.