Решение № 4164 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4164 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20231100507121 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Застрахователна компания „Н.“ АД срещу разпореждане за отказ за намаляване на разноските от 03.04.2023 г. , постановено по изпълнително дело № 202385604000071 на ЧСИ Б.Б., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и частично пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че по горепосоченото изпълнително дело за доказване на основанието и размера на сторените разноски за процесуален представител, взискателят не е представил доказателства (такива частично са представени едва на 27.03.2023 г. след подаване на възражението срещу разноските). От представените платежни документи на италиански език (а на 27.03.2023 г. с превод) не може да се установи основанието за плащането, съответно да се приеме, че са представени доказателства за реално плащане на възнаграждение - в противоречие с т.1 от ТР 6/06.11.2013 г на ВКС по тълк.д № 6/2012 г. на ОСГТК, т.е. съдебният изпълнител не е следвало да приема и да включва претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е липсвало основание за това. Поддържа се, при условия на евентуалност, че приетите и включени в размера на дълга разноски за адвокатско възнаграждение са в прекомерен размер. Към момента на образуване на изпълнителното дело липсват основания за приемане на възнаграждение в размер поголям от този, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв., тъй като липсва информация как развие изпълнителното производство, съответно дали ще се изискват допълнителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на взискателя. Отделно от това, възнаграждение в размер на 5 867,49 лв. се явява прекомерно и несъответно на извършените от довереника на взискателя правни действия, поради което същото следва да се намали до дължимото се само за 1 образуване на изпълнителното дело, защото не са налице предпоставки за прилагането на чл. 10, т.2 от Наредба N2 1/2004. Видно от документите по изпълнителното дело, единственото действие относно удовлетворяване на вземанията на взискателя е подадената молба за образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху банковите сметки на дружеството. Претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над установения минимум, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа се, че претендираното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, и с извършените до момента изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя се състоят единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и с посочване в същата на способа за изпълнението.

Взискателят по изпълнителното дело Община Фермо, Република Италия, чрез адв. Е.П., сочи, че са представени са доказателства за посгъпилото плащане по делото.

Действително, към настоящия момент, освен подаването на молбата за образуване на дело и искането за налагане запор върху банкови сметки на длъжника, както и искане за налагане на възбрана върху имоти, собственост на длъжника, не са извършвани други действия от процесуалния представител на взискателя, но последния точно за това има нужда от адвокатско съдействие и затова е ангажирал адвокат, като към инициирането на дело, няма как да е наясно относно обстоятелството, какви точно действия ще се наложи да извърши процесуалния му му представител.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, и е съобразено с НМРАВ, а отделно от това, няма как обективно да се прецени към момента на образуване на изпълнителното дело, дали адвокатския хонорар е прекомерен.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.

Изпълнително дело № 20238560400071 на ЧСИ Б.Б. е образувано на 13.01.2023 г. въз основа на молба с вх. №о 01065/13.01.2023 г., депозирана от Община Фермо, Република Италия, C.F. 00334990447 чрез адв. Е.П. и представените към нея: препис от съдебно решение 87-2020 на съдът на Фермо, Италия, заверено от постановилия го съд;

Удостоверение за решение по граждански и тьрговски дела, приложение 1, по чл. 53 от Регламент (ЕС) No 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира и разноски по повод образуването и процесуалното представителство по изпълнителното дело - адвокатско възнаграждение в размер 5 867,49 лв. (3 000 евро), като с молба от 27.03.2023 г. допълнително представя и договор за правна защита и съдействие и легализиран превод на извършеното плащане на сумата за адвокатски хонорар (лист 120-124 от изпълнителното дело).

Взискателят по изпълнителното дело е възложил на ЧСИ и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, освен че сочи и изпълнителен способ - налагане на запор на банкови сметки.

На длъжника, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 2

20.03.2023 г., като с възражение от същата дата ЗК „Н.“ АД е оспорило изцяло присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и в цялост за пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане за отказ от 03.04.2023 г. за разноските /л. 126/, постановено по изпълнително дело № 202385604000071 на ЧСИ Б.Б., е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и частично пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК, в молбата си за започване на изпълнението, взискателят посочва начина на изпълнение, като това представлява изискване за редовност на молбата за образуване на изпълнително производство.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължат разноски в размер на 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което не се дължи пълния размер на адвокатския хонорар от 5 867,49 лв. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е поискано с налагане на запор, доколкото в разпоредбата на чл.

507, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника и не може да се приеме за същинско такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело, включително и допълнителното адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника Застрахователна компания „Н.“ АД разпореждане за отказ за намаляване на разноските от 03.04.2023 г. , постановено по изпълнително дело № 202385604000071 на ЧСИ Б.Б., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и частично пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя община Фермо, Република Италия, до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнителното дело.

3

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Б.Б. за преизчисляване на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4