Определение № 111 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002101167 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 19357/11.11.2024 г. адв. А. Г., в качеството му на процесуален пълномощник на ищцата по делото К. Й. К., моли съда да измени или допълни постановеното по делото определение № 5054/06.11.2024 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата (ответница по касационната жалба) К. К. в касационното производство. В молбата се твърди, че такова искане било направено по делото.

Насрещната страна – ответникът-касатор „Н О.” ЕООД, в отговора си (наименован „молба“) с вх. № 22389/23.12.2024 г. излага съображения за неоснователност на молбата, като изтъква, че с отговора на касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски, респ. на възнаграждение за безплатна правна защита.

Молбата с вх. № 19357/11.11.2024 г. е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице.

Разгледана по същество, молбата за изменение или допълване на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 5054/06.11.2024 г. в частта му за разноските, е неоснователна.

С подадения от името на ищцата К. К. отговор на касационната жалба, заведен с вх. № 32576/20.03.2024 г., адв. А. Г. не е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (нито искане за присъждане на разноски в полза на ищцата). Съдържащата се в петитума на отговора (след искането за оставяне без уважение на касационната жалба) формулировка „с всички законни последици“ е напълно неопределена и неконкретизирана по смисъл, и не би могла да се тълкува като искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При липса на такава претенция съдът не е дължал и такова произнасяне с постановеното по реда на чл. 288 от 1

ГПК, определение № 5054/06.11.2024 г., а следователно – няма основание и за допълване или за изменение на същото в частта за разноските.

В заключение, молбата с вх. № 19357/11.11.2024 г. на адв. А. Г. следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат А. Г. за изменение или допълване на постановеното по делото определение № 5054/06.11.2024 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2