Решение № 1216 от 23.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Бургас, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222100101507 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. М. К. с ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете С. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Шейново № 61 - адвокат Стоян Чапразлиев, Г. А. П. с ЕГН **********, С. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, и А. С. П. с ЕГН ********** с адрес ***, последните трима със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Шейново“ № 61 - адвокат Соня Скъпиева.

Предявяват следните осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик С. С. П., настъпила на 06.11.2019г. по време на военната му служба във военно формирование 34590 - Бургас :

- за детето С. С. П. - 250 000 лв.;

- за Д. М. К., съжителствала на семейни начала с починалото лице - 200 000 лв.;

- за родителите Г. А. П. и С. С. П. - по 200 000 лв.;

- за брата А. С. П. - 150 000 лв.; ведно със законната лихва върху всяка от главниците, начиная от датата на събитието - 06.11.2019г. до окончателно им изплащане, както и направените по делото съдебно деловодни разноски.

Твърди се, че С. С. П. бил военнослужещ, като към посочената дата заемал длъжността „младши водолаз“ във водолазна група водолазен катер, плаващи средства и съоръжения във военно формирование 34590 - Бургас. С писмо № 6526/10.10.2019г. на началник щаб на в.ф. 54950 Бургас до началника на ВМА - МБАЛ гр.Варна било поискано 1 разрешение за извършване в периода 04. - 08.11.2019г. на медицинско освидетелстване за годност за щатен водолаз на шестима водолази от състава на в.ф. 34590- Бургас, в това число и С. П. - за провеждане на имитационни водолазни спускания до 60 метра в хипербалния комплекс. Със заповед № РД-13-209/31.10.2019г. на командира на в.ф. 34590 Бургас и в изпълнение на утвърден план за провеждане на ежегодни медицински прегледи шестимата водолази, сред които и С. С. П., били командировани в МБАЛ - ВМА гр.Варна за посочения период на освидетелстването. На 04.11.2019г. преди обяд били проведени медицински прегледи от военномедицинска комисия, като на същата дата било направено имитационно спускане в барокамера на дълбочина 45м. На 06.11.2019г. по време на имитационно спускане на дълбочина 57м. в хипербални условия настъпила смъртта на С.

П., вследствие на остра сърдечна недостатъчност, дилатация на сърцето. Злополуката е приета за трудова – внезапно увреждане по време и във връзка с извършваната работа.

Ищците болезнено са преживели смъртта на техния близък, с множество негативни психични и емоционални преживявания, като болката от загубата им е непреодолима и непоправима. В резултат от загубата на сина си ищецът С. П. получил ново заболяване – неинсулинозависим захарен диабет, за което се нуждае от поС.но медикаментозно лечение.

Предявените субективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.233, ал.5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ вр. чл.49 ЗЗД.

Исковете са предявени първоначално пред Районен съд – Бургас – гр.д. № 8334/2021г. Като ответник по исковете си ищците са конституирали Военно формирование 32890 – Бургас. По искане на този ответник в производството пред РС – Бургас като трето лице – помагач на негова страна е конституирана Военномедицинска академия.

С определение № 4007/25.07.2022г. производството пред районния съд е прекратено и е изпратено на настоящия родово компетентен съд.

В изпълнение на указания, дадени от настоящия съд на основание чл.129, ал.1 от ГПК с разпореждане № 3079/20.09.2022г., с молба от 06.10.2022г. ищците са уточнили пасивно легитимирания ответник по исковете си – Министерство на отбраната на РБ, който е надлежен ответник. Ето защо производството по делото е било прекратено по отношение на ненадлежния ответник Военно формирование 32890 – Бургас и на неговия помагач Военномедицинска академия.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Министерство на отбраната представя писмен отговор. Прави възражение за недопустимост на иска по отношение на него, основано на наличие на трудово правоотношение между починалия военнослужещ С. П. и Военно формирование 32890 – Бургас. Съдът намира възражението за неоснователно.

Претенциите на ищците не са с правно основание чл.200 от КТ, тъй като починалото лице е било на военна служба и правоотношението се урежда от специалния закон – ЗОВСРБ.

Приложимите норми на чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ и чл.17 от Наредба № Н.12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на вооннослужещите 2 определят именно Министерство на отбраната като задълженото лице за изплащането на обезщетения за вреди от смърт на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Ответникът оспорва иска и по същество. Счита предявените рамери на обезщетенията от общо 1 000 000 лева за прекомерни и несъобразени с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не оспорва изложените в исковата молба факти относно настъпването на смъртта на военнослужещия, но сочи, че преди имитационното спускане с барокамера всички водолази са удостоверили с подписите си, че са в кондиция. Твърди, че при аутопсията е установена причината за смъртта – дилативна кардиомиопатия, която представлява заболяване на сърдечния мускул, свързано с развитие на сърдечна недостатъчност. Не е спорно, че с разпореждане на НОИ злополуката е приета за трудова.

Сочи, че на основание чл.233, ал.2 от ЗОВСРБ въз основа на решение на началника на отбраната от 07.12.2021г. на родителите и сина на военнослужещия са изплатени обезщетения в установения от закона размер – по 12 брутни месечни възнаграждения за всеки от тях /по 15 599.76 лева/. Позовава се на чл.233, ал.5 от закона, като сочи, че от определения от съда размер на обезщетенията следва да се приспаднат така изплатените от Министерство на отбраната обезщетения и тези, изплатени от застрахователя /„ЗК Лев инс“ АД – към момента на злополуката или „Дженерали застраховане“ АД – към момента на признаването на злополуката за трудова/. Оспорва материалноправната легитимация на Д.

К., която не е била в граждански брак с починалия, и на брата А. С., като твърди, че не са включени в кръга на правоимащите обезщетение лица по специалния закон – чл.233, ал.2 от ЗОВСРБ. Оспорва и причинно-следствената връзка между твърдяното влошаване на здравословното съС.ие на ищеца С. П. и смъртта на сина му. Позовава се на чл.25, ал.1 от НВМЕ относно задължението на военнослужещите на плавателна служба при освидетелстване да представят и медицинска документация за здравословното си състояние.

Твърди, че при направените медицински прегледи и изследвания не са били констатирани заболявания или отклонения, а самият военнослужещ не е дал сведение за ритъмни нарушения или текущо вирусно заболяване, каквото може да е причина за възпаление на сърдечния мускул. Твърди, че заболяването на лицето е било с напреднало развитие – данни за сърдечна недостатъчност, която създава постянен риск за живота и намалява прогнозната продължителност на живота. Сочи също, че съгласно т.7.10 от приложение № 10 от НВМЕ отговорността за своевременно освидетелстване на военнослужещите на плавателна длъжност е на командира на военното формирование.

Съобразно доказателствата по делото и закона съдът намира следното:

Всички данни по делото сочат, че починалият С. С. П. е заемал длъжността “младши водолаз“ във водолазна група, водолазен катер, плаващи средства и съоръжения при военно формирование 34590-Бургас. През октомври 2019г. началникът на военното формирование е поискал от МБАЛ-Варна да бъде извършено медицинско освидетелстване за годност за щатен водолаз, на водолази от състава на това формирование. Предвидено е било за периода от 04.11.2019г. до 08.11.2019г. да бъдат проведени и имитационни водолазни спускания до 60 метра в хипербарни условия в хипербарния комплекс. С. П. бил включен в списъка на 3 водолазите, подлежащи на ежегодни медицински прегледи и за участие в имитационни водолазни спускания. На 04.11.2019г. били проведени медицински прегледи от военномедицинска комисия, като според експертно решение № 1451/04.11.2019г. П. бил обявен за годен за плавателна длъжност щатен водолаз. На 06.11.2019г. П., заедно с други водолази, бил спуснат в барокамерата. По време на престоя вътре здравословното състояние на П. се влошило. Той имал неестествено положение на тялото и гледал в една точка, като не отговарял на въпросите на колегите си. Ето защо започнало аварийно изплаване, след което П. бил изваден от камерата и поставен да легне на носилка. Той бил неконтактен, посинял, със стиснати челюсти, нямал пулс и дихателна дейност и бил с широки отворени зеници на очите. Екип от лекари започнал да го реанимира, като състоянието му било критично – имал посиняло лице, без зенична реакция. След около половин час реанимационният екип констатирал смъртта на пострадалия. Аутопсията установила, че причина за смъртта му е дилатативна кардиомиопатия – заболяване на сърдечния мускул, водещо до хипертрофия и дилатация /разширение/ на сърцето. Развила се тотална сърдечна недостатъчност и остри ритъмно-проводни нарушения на сърдечния мускул, които са непосредствена причина за настъпилата смърт. Всички тези факти се установяват от медицинските документи, приложени по делото, както и от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. То е прекратено, понеже е счетено, че не е налице извършено деяние, което да осъществява признаците на предвиден състав на престъпление.

Изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза също е стигнала до заключение, че причина за смъртта на П. е дилатативна кардиомиопатия-заболяване на сърдечния мускул, водещо до хипертрофия и дилация /разширение/ на сърцето. Установено е, че при аутопсията на трупа са налице признаци за начеваща тотална сърдечна недостатъчност, както и данни за хронично възпалително заболяване на миокарда. Вещите лица сочат, че от цитираните медицински документи не се установяват данни за диагностицирано при проведените прегледи и изследвания заболяване на сърцето. За да се постави диагнозата дилатативна кардиомиопатия следва да се проведе ехокардиографско изследване. Заболяването може да бъде установено и при компютър-томографско изследване на сърцето, ядрено-магнитен резонанс на сърцето, сцинтиграфско изследване и др., като в случая такива изследвания не са проведени. Не са представени медицински документи във връзка с възпалителни заболявания на П. в последните месеци преди смъртта му.

Следователно, доказва се по делото, а и няма спор, че при планирано имитационно водолазно спускане на 06.11.2019г. С. П. е починал.

С разпореждане от 29.10.2021г. на ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.60, ал.1 КСО декларираната злополука от осигурителя Военно формирование 32890, станала със С.

С. П., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.

Няма спор, а и се установява от официалните документи – удостоверение за наследници, удостоверение за раждане и такова за родствени връзки, че детето С. е син на починалия, С. е негов баща, Г. е негова майка, а А. е негов брат. Майката на детето С. – Д., не е била в брак с починалия, а двамата са живеели на семейни начала.

Доколкото починалият е бил военнослужещ, обезщетенията на правоимащите лица за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта му, се уреждат от ЗОВСРБ, който е специален по отношение на Кодекса на труда.

Според чл.233, ал.2 ЗОВСРБ на съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се 4 изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.

Съгласно чл.233, ал.4 ЗОВСРБ обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта. Според чл.233, ал.5 ЗОВСРБ лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. Ал.6 гласи, че дължимото обезщетение се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането. Според ал.7 за изплатеното обезщетение Министерството на отбраната има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането или смъртта, или може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1 ГПК срещу това лице, когато вината му е установена с влязла в сила присъда.