Решение № 1103 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330200504 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030010456/15.11.2024г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Н. Г. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. "Б" № ** са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. По съображения изложени в жалбата си и допълнително становище моли съда за отмяна на НП в пункт 1 и 2 от НП, като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото жалбоподателят не оспорва постановлението в частта, с която му е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, то в тази му част същото не подлежи на разглеждане по същество.

Въззиваемата страна - Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“ – редовно призована, не изпраща представител. В молбастановище по делото намира жалбата за неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за 1 прекомерност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

На 16.09.2024г. жалбоподателят К. управлявал собствения си л. а.

„Мерцедес” с рег. № ** **** **, като около 13.43 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. "Санкт Петербург" с бул. "Източен", не спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган – св. А. Е. Г. - униформен полицай със стоп палка образец МВР и продължил движението си, което принудило служителите на реда да го последват с патрулния си автомобил, като впоследствие жалбоподателят бил спрян принудително посредством звуков и светлинен сигнал. В хода на проверката полицейските служители установили и че автомобилът бил със затъмнено предно обзорно стъкло и затъмнени прозороци на предните врати с фолио, което ограничавало видимостта и което било прието от тях за опасна техническа неизправност на ППС, като същевременно водачът не носил и свидетелството за регистрация на МПС, което управлява.

Въз основа на горното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1327921/16.09.2024г. срещу Н. К. за нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН, а въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г., който поддържа констатациите в съставения от него АУАН. В допълнение свидетеля разяснява, че на процесната дата и място, той е подал сигнал на жалбоподателя отдалече докато автомобилът е бил в движение, но последния не спрял и продължил, което принудило полицейските служители да го последват със патрулния автомобил и да го спрат принудително, като на място установили, че е със затъмнени стъкла.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. като пълни, обективни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Относно нарушението по чл. 103 ЗДвП.

Съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца като нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Установи се от свидетелските показания на актосъставителя Г., а и не се оспорва от самия жалбоподателя, че на процесната дата и място той не е спрял на подаден му сигнал от униформен полицай със стоп палка, образец- МВР.

2

Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на чл.

103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със сигнали, които не са нормативно уредени водачите не са длъжни да се съобразяват. Така изрично Решение № 334/14.02.2019 година, КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 1974 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2093 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от фактическа страна, че сигналът за спиране е подаден от контролния орган по ясен и недвусмислен начин и то със СТОП-палка, тип-МВР, от одобрен образец, която е изрично посочена в чл. 207 ППЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието му е несъставомерно доколкото не бил изпълнил полицейското разпореждане за спиране не нарочно, а поради обстоятелството, че не забелязал подадения сигнал със стоп-палка.

Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая за нарушение по чл. 103 ЗДвП липсва изрично заявена законодателна воля непредпазливите деяния да не се наказват.

Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В тази връзка в чл. 11, ал. 3 НК е пояснено, че непредпазливата форма на вина има две форми: 1. небрежност, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, и самонадеяност, когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според трайната съдебна практика тази норма следва да се разбира като вменяваща задължение за водача всеобхватно във всеки един момент да наблюдава околната пътна обстановка, включително за сигналите подавани от контролните органи по пътищата.

От друга страна чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите във всеки един момент да управляват МПС с такава скорост, че да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в този смисъл, те са длъжни да управляват МПС по начин, позволяващ им да спрат при подаден в тази насока сигнал от контролните органи.

От систематичното тълкуване на чл. 103 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП следва несъмнения извод, че дори и да не е забелязал контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп палка по образец, то жалбоподателя безусловно е бил длъжен да управлява МПС по такъв начин, че да забележи и 3 да се съобрази с неговите указания.

От друга страна актосъставителят по един несъмнен начин установи с показанията си, че сигналът със стоп палка е бил подаден по ясен, недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила.

От гореизложеното е видно, че жалбоподателя, въпреки че не е забелязал подадения сигнал от контролния орган, е бил длъжен и е могъл да стори това, от което следва, че следва да носи отговорност за нарушение по чл. 103 ЗДвП при непредпазлива форма на вина - така изрично Решение № 1454 от 21.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 3707 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че не му било ясно мястото, на което е извършил нарушението, тъй като в АУАН и НП било посочено бул. "Източен" с бул. "Санкт Петербург" , то настоящият състав счита, че това макар да е така и в двата акта на друго място е посочено изрично, че нарушението е било извършено на кръстовището с бул. "Източен" и бул. "Санкт Петербург", като от тук аргументите на жалобоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с описанието на нарушението се явяват неоснователни.

Също така, предвид неизбежната известна приблизителност на всяко посочване мястото на нарушението върху пътното платно, чрез отнасяне към някакъв близък обект, то не може да бъде подкрепено и становището за неяснота в обвинителната теза, дори жалбоподателят да не е бил спрян за проверка в самото кръстовище, а примерно на 200 метра от него или др.

Следва да се съобрази, че разглежданите нарушения са свързани с управление на МПС, която дейност, свързана с придвижване в пространството, нито е възможно, нито е нужно за целите на административнонаказателното производство, да бъде привързана към точка от пътното платно с точност до метър (или друга подобна).

От административнонаказващия орган е приложена коректната санкционна норма - чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Санкцията е индивидуализирана в законоустановения минимум, който към датата на нарушението е - 1 месец лишаване от правоуправление, а размерът на глобата е съобразен с факта, че жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП.

По изложените съображения, санкциите за извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП следва да се потвърдят.

Относно нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че не се доказва по безспорен начин извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като жалбоподателят е санкциониран за това, че се движи с опасна техническа неизправност, като 4 съгласно пар. 6, т. 73 от ДР на ЗДвП "Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

АНО, респективно актосъставителят не е посочил защо приема, че тази неизправност е "опасна" по смисъла на закона, а е длъжен да стори това.

Следователно са нарушени и нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН-липсва точно описание на нарушението, което е задължителен реквизит. Чл. 37 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства гласи, че за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност.

Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: незначителни неизправности; значителни неизправности; опасни неизправности.

Според табличният вид на методиката за извършване на периодичен преглед на техническата изправност на ППС, Приложение № 5, неизправността, предмет на нарушението на процесното НП е съотносимо към т. 3. 1. "Видимост - Препятстване на полето на видимост на водача да гледа напред и настрани" като "незначителна неизправност" и „значителна“, но не и опасна.

Тези обстоятелства създават съмнения относно наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя.

Предвид всичко горепосочено, Съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление в тази част следва да се отмени.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-1030010456/15.11.2024г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“ в частта, с която на Н. Г. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. "Б" № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева за 5 нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.