Решение № 41 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002103770 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2949 от 12.06.2024 г. касационната жалба, подадена от В. В. Х. и Р. В. М. и приподписана от адвокат Д. Ш. от АК – С. З., е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 187 от 17.05.2023 г. по в.гр.д.№ 370/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, ІІ гр.състав, в частта, с която (след частичното отменяване на Решение № 260238 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 361/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик) са отхвърлени предявените от В. В. Х. и Р. В. М. срещу „Търговска къща - Инвест“ ЕАД искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетения за лишаването на ищците от ползването на съсобствен недвижим имот за периода от 01.02.2009 г. до 31.08.2009 г. в общ размер от 6 305,38 лв.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторките обръщат внимание, че по същия казус за друг период от време е налице влязло в сила решение, с което исковете им с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са уважени от друг състав на ОС – Пазарджик. При разглеждането на настоящото дело са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незаконосъобразен отвод на двама от съдиите от първоначално определения съдебен състав по делото и попълване на съдебния състав чрез ръчно разпределение в противоречие с принципа за случайния избор.

1

По предмета на спора изтъкват, че безспорно е установено участието на ищците в съсобствеността върху УПИ *-* в кв. 254 по плана на [населено място], без построените в него сгради, за които ищците не са учредявали суперфиция и такава изобщо липсва.

Установено е пълното застрояване на имота и отсъствието на свободна площ, която да би могла да се ползва от ищците, както и отправянето на покана за заплащането на обезщетение за лишаването от ползването на съсобствената вещ. Поддържат, че при липсата на учредено от ищците ограничено вещно право на строеж върху имота, съдът неправилно и в нарушение на чл. 17 от Конституцията е постановил те да търпят неблагоприятни последици от пълното му застрояване. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което исковете им да бъдат уважени. Претендират разноски.

Ответникът по касация „Търговска къща - Инвест“ ЕАД е подал отговор на жалбата чрез адвокат Д. Т. от АК - В.. Поддържа, че оплакванията срещу правилността на решението са неоснователни. Застрояването на имота е извършено по времето, когато имотът е бил изцяло собственост на Държавата, а след реституцията построеното има статут на суперфициарна собственост. По тази причина доводът, че ищците не са учредявали право на строеж, няма отношение към основателността на иска. На основание чл. 64 ЗС дружеството има право да ползва земята, а собственикът на терена е длъжен да търпи произтичащото от тази разпоредба ограничение. Последният няма право на обезщетение за лишаването му от ползването на прилежащата към сградата площ, защото, макар тази площ да не става собственост на суперфициарния собственик, той я ползва на установеното с чл. 64 ЗС правно основание. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Отговор е постъпил и от „Спедия“ ЕООД чрез адвокат Д. Т. от АК – В., но по отношение на това дружество производството е приключило с влизането в сила на първоинстанционното Решение № 260238 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 361/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик при условията на чл. 296, т. 2 ГПК, поради което то не е легитимирано да участва в производството пред ВКС. Ето защо становището на „Спедия“ ЕООД не се подлага на обсъждане от касационната инстанция.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че двете ищци притежават общо 11,912% ид.части от недвижим имот, целият с площ от 6 250 кв.м., представляващ парцел *-* в кв. 254 по обезсиления регулационен план на [населено място], идентичен с УПИ *-* за търговски център в кв. 275 по действащия към процесния период план на [населено място], без построените в него сгради. Собствеността им произтича от наследствено правоприемство от прекия им наследодател В. И. М., починал на 12.04.2003 г. и обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, извършено със Заповед № 5470 от 17.12.1998 г. на Областния управител на Област П. и Заповед № 1925 от 20.10.2000 г. на Областния управител на Област Пазарджик. С посочените заповеди на наследниците на В. В. М. (сред които е наследодателят на ищците, с дял 1/3) са определени общо 35,76% от недвижимия имот. По 2 действащата кадастрална карта бившият УПИ *-* в кв. 254 включва ПИ с идентификатори № *** с площ 4 220 кв.м. - за търговски обект, № *** с площ 742 кв.м. - за паркинг и *** с площ 106 кв.м. - за паркинг. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. С. Б., прието във въззивното производство, и трите имота са застроени. В ПИ № *** е построена сграда за търговия – градски универсален магазин, която в КККР е разграничена на две части: триетажно тяло (сграда с идентификатор **** със застроена площ от 1 720 кв.м. и свързано с нея ниско едноетажно тяло - сграда с идентификатор **** със застроена площ от 1 107 кв.м.), като от три страни (север, запад и юг) е изпълнен благоустройствен обект – тераса с монолитна стоманобетонна конструкция, повдигната на 1,5 м. над прилежащия терен, мерено от северната страна. Ширината на терасата (в рамките на имот с идентификатор ***) от северната страна на магазина е 8 м., от запад - 7 м. и от юг – 9,5 м.

Терасата е покрита с декоративна настилка; служи за обслужване нуждите на магазина: вход за магазините на ниво тераса и на следващите нива, както и за зареждане на стоки на същите. Терасата е по-широка от минимално изискващия се сервитут за сгради с нежилищно предназначение - 3 м. (съгласно чл. 35, ал. 2 ЗУТ), което е обяснимо с мащаба на сградата триетажен универсален магазин с голяма разгъната застроена площ – 5 192 кв.м., без подземното ниво и свързаното ниско тяло със застроена площ 1 107 кв.м. За да се стигне до т.н. сервитутна площ на магазина е необходимо да се премине през останалата площ от терасата, която е извън сервитутната площ. Терасата е свързана функционално със сградата в частта си с площ от 356 кв.м., която служи като покривна плоча на подземното ниво. Под партерното ниво на магазина - сгради с идентификатори **** и **** на ниво -1 (сутерен) и на подземното ниво на ПИ с идентификатор *** е разположен гараж - самостоятелен обект с идентификатор **** и площ от 3 059 кв.м., като в частта си за ПИ № *** гаражът е полуподземен (част от неговия обем е с височина 1,5 – 2 м. над нивото на околния терен).

Входът за гаража е отразен в КККР като самостоятелен имот с идентификатор *** (третият процесен имот); около 1/3 от имота е част от самостоятелния обект с идентификатор **** на ниво -1 сутерен. На същото ниво -1 в сутерена на сграда с идентификатор **** са разположени още два самостоятелни обекта с идентификатори ***** - за търговска дейност с площ от 394,43 кв.м. и ***** – за склад с площ от 261,66 кв.м. Два от обектите в сутерена гаражът и обектът за търговска дейност, излизат с площ от около 356 кв.м. извън застроената площ на магазина и преминават под терасата - около южната фасада на магазина, тоест в тази част терасата е покривна плоча на обектите в сутерена. Съобразно СТЕ в УПИ–*-* – За търговски център, респ. - трите процесни имота с идентификатори ***, *** и ***, няма свободна от застрояване площ както в сервитута на магазина, така и извън него.

Преобладаващо е зает със сградата на магазина с триетажното и едноетажното тяло в ПИ № *** и полуподземния гараж в имоти *** и ***. Останалото строителство в парцела е ниско строителство - благоустройствен обект с монолитна стоменобетонова конструкция, представляващ тераса около сградата на магазина, която също е строеж по смисъла на § 5, т.

38 от ДР на ЗУТ. Цялата площ на тази тераса, включваща както сервитутното отстояние, така и площта извън него, осигурява достъпа и обслужването както на сградата с идентификатор **** (триетажния магазин), така и сграда с идентификатор **** (едноетажен 3 магазин). Подчертано е, че към настоящия момент, при действащия градоустройствен план, няма площ извън изградената тераса и извън сервитута на сградите, която да представлява свободен терен.

В течение на процесния период ответникът се е легитимирал като собственик на сградите и 2 273,50/4 220 ид.части от ПИ ***, 80/106 ид.ч. от ПИ *** и ПИ ***. След 31.08.2009 г. негов частен правоприемник за тези права се явява „Спедия“ ЕООД по силата на направена непарична вноска в капитала.

От правна страна на първо място са обсъдени оплакванията във въззивната жалба на „Търговска къща - Инвест“ ЕАД. Приет е за неоснователен доводът за липса на покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че е достатъчно неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране на отговорността на ползващия вещта съсобственик. Последният не може да се брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с пропуснатата, която се съизмерява с наема за вещта.

На следващо място е прието, че сградите, чийто собственик е бил ответникът, са построени въз основа на право на строеж, реализирано от държавата преди реституцията на имота.

Въззивният съд е посочил, че безспорно в своята практика ВКС последователно приема, че ако правото на строеж е било реализирано от държавата, докато имотът е бил държавна собственост и имотът е изцяло застроен, реститураните съсобственици нямат право на обезщетение за това, че са лишени от ползването на имота, тъй като на основание чл. 64 ЗС са длъжни да търпят законно построените сгради, както е в случая. Като собственик на сградите в съсобствените поземлени имоти ответникът има право на основание чл. 64 ЗС да използва земята, доколкото това е необходимо за използване на постройките според тяхното предназначение. Следователно собственикът на терена може да ползва същия само доколкото са налице площи, които не са заети от постройките и не представляват прилежащ терен. В случая в процесните поземлени имоти липсват свободни от застрояване площи, поради което ищците, макар и съсобственици на терена, не разполагат с възможност да си служат с общата вещ, тъй като ползването е предоставено на собственика на постройките по силата на суперфицията. С този решаващ мотив е аргументирано отхвърлянето на исковете.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Дължи ли обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ползващият съсобственик, чиито сгради заемат целия поземлен имот, на неползващите съсобственици, които не притежават сгради в имота и не са учредявали право на строеж за построяване на сградите?“.

Отговор на поставения въпрос следва да бъде даден в контекста на установеното по настоящото дело обстоятелство, че постройките са създадени, докато имотът е бил държавна собственост – между момента на неговото национализиране по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 ЗВСОНИ и момента на предоставянето на обезщетение по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.

В практиката на ВКС (т. А.2. от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВС, ОСГК, Решение № 72 от 10.07.2012 г. по гр.д.№ 425/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение 4

№ 178 от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 1770/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 54 от 03.05.2016 г. по гр.д.№ 4999/2015 г. на ВКС, II г.о. и др.) последователно се приема, че за имоти по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, в които след одържавяването са построени сгради от държавата или от държавни предприятия, собствеността се възстановява върху терена, като реституционното основание не обхваща построените от държавата сгради. Спрямо тях възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съотв. търговското дружество, в чийто капитал са включени. Ирелевантно за настъпването на тази последица е липсата на изявление от страна на реституираните собственици за учредяването на ограничено вещно право на строеж, доколкото такова право възниква и извън фактическия състав по чл. 63, ал. 1 ЗС - в хипотезите по чл. 63, ал. 2 и ал. 3 ЗС. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом се осъществи прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на земята, върху която са изградени, което произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата от този момент.