Определение № 382 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500125 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Б. И. Б. чрез адвокат С. Д. против решение № 3872 от 02.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 662 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против

Прокуратурата на Република България за заплащане на сума над разликата от присъдената от 1 000 лева до претендираната от 10 000 лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на въззивника в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по член 131, алинея 1, точка 12, предложение второ във връзка с член 129, алинея 1 от НК по досъдебно производство № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, което производството е прекратено частично с постановление от 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Счита се, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, но е направил неправилна и непълна оценка на свидетелските показания, неправилен извод за липсата на причинно-следствена връзка за ограничаване 1 възможността на ищеца да упражнява професията си към момента на привличането му в качеството на обвиняем и започване на нова работа, както и доказателства за влошено здравословно състояние. Излага се, че мотивите на решението са противоречиви и необосновани досежно размера на обезщетението, както и липсва цялостен анализ на релевантните доказателства. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд формално е възприел показанията на свидетеля С. Б.а, като изцяло е игнорирал удостоверените чрез тях факти за претърпян тежък психоемоционален стрес на ищеца, влошени семейни отношения и напрежение по време на бременността на съпругата, социална изолация и срив в репутацията на ищеца пред спортната общност, оплаквания от високо кръвно налягане и нервност, пряка загуба на реална професионална възможност за работа като въоражена охрана. Също така се сочи, че районният съд неправилно е приел, че отнемането на разрешителното за оръжие било действие на МВР, несвързано с обвинението, докато в действителност то е пряка последица от повдигнатото обвинение и от свидетелските показания се установява, че отнетото разрешително е довело до отпадане на конкретно предложение за работа.

Излага се, че съдът не е обсъдил множество факти, установени от свидетеля: страх на детето, семейни конфликти, промяна в характера на ищеца, здравословни проблеми, финансово напрежение, които са пряко относими към размера на вредите и необсъждането им представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение. Поради това присъденото с решението обезщетение е сериозно занижено и неотговарящо на критерия за справедливост. Съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост се явява нарушен. Следва да бъде определено такова обезщетение, което в най-пълна степен компенсира обективно доказаните по делото неимуществени вреди и последици, като се изходи и от тяхната интензивност, продължителност и последствия.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявениа иск, както и за присъждане на разноски.

2

Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против цитиранато по-горе решение, постановено по първоинстанционото дело в частта, с която е осъдена да заплати на Б. И. Б. сумата от 1 000 лева, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на последния в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по член 131, алинея 1, точка 12, предложение второ във връзка с член 129, алинея 1 от НК по досъдебно производство № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, което производството е прекратено частично с постановление от 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане; както и да заплати на адвокат С. Д. сумата в размер на 130 лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание член 38, алинея 1, точка 3 от ЗА и на Б.

И. Б. сумата от 1 лев, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание член 10, алинея 3 от ЗОДОВ.

Във въззивната жалба се излага, че постановеното обезщетение не отговаря на разпоредбата на член 52 от ЗЗД за справедливо обезвъзмездяване.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на обезщетението.

Насрещната страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК чрез адвокат С.

Д. е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4