Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1458 от 13.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 919/2024
Вид
Решение № 1458
Подписан
13.03.2024
В сила
13.03.2024
Състав
Десислава Зисова, Валерия Банкова, Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.528 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.528, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.528, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.528, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 528, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20241100500919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Л. Т. И. срещу Постановление от 24.07.2023 г. по изп.д. №1508/2022 на 05 уч. на ДСИ при СРС, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължението й по чл.528, ал.2 ГПК да посочи дати за предаване на детето С.Х.Г. на нейния баща и взискател в производството Х.К.Г. за 21 дни, разпределени по една седмица за месеците юни, юли и август през лятната ваканция.

Жалбоподателката твърди, че не е препятствала изпълнението на режима на личните контакти на бащата с детето, че лично е уведомила взискателя във вайбър кореспонденция помежду им за планираният й летен отпуск и че причина за неосъществяване на режима на лични отношения е нежеланието на детето и страх от физическо посегателство. Моли наложената глоба да бъде отменена.

Ответникът по жалбата Х.К.Г. я оспорва. Оспорва изложени твърдения за осъществяване на физическо насилие и прояви от негова страна, водещи до нежелание на детето да осъществява контакти с баща си.

1

Въззивният съд намира следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2022 г. по гр.д. №11655/2018 г. на СРС, с който е определен режим на лични отношения между бащата Х.К.Г. (взискател в производството) и детето С.Х.Г. и по силата на който режим бащата има право да вижда и взима детето в определени дни от седмицата, както и за 21 дни през лятната ваканция, разпределени на три периода по една седмица във всеки от месеците на ваканцията – юни, юли и август, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.

Установява се от изпълнителното дело, че са налице пречки пред осъществяване на определения от съда личен режим на отношенията на бащата с детето – от становища, изготвени от ДСИ на 27.06.2023 г. и приложени на л.173 и 174 е видно, че на 02.06.2023 г. при насрочено предаване на детето в сградата на СРС страните са се явили лично, съдебният изпълнител е провел разговор с детето София, която била много разстроена, на няколко пъти се е разплакала, споделила е, че се страхува от баща си да не бъде отвлечена. По преценка на съдебния изпълнител детето не е било подготвено да тръгне с баща си и предаване не е извършено. За прекъсната връзка баща-дете сочи и постъпило становище от Агенция за социално подпомагане (от 04.10.2022 г. – л.39-41).

На 09.07.2023 г. на жалбоподателката е връчено съобщение от съдебния изпълнител, в което й е указано, че следва в 3-дневен срок да посочи дати за предаване на детето във връзка с определения режим на лични отношения през лятната ваканция. В предоставения срок, а и след това по делото не е постъпило уведомление от жалбоподателката с посочване на дати. С обжалваното постановление поради неизпълнение на задължението по чл.528, ал.2 ГПК на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лева.

Обжалваното постановление са незаконосъобразно.

Предмет на принудително изпълнение в процесното производство е принудително осъществяване на задължението за предаване на дете за осъществяване на определените от съда лични отношения. При липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника (в случая - родителя, комуто са предоставени родителските права) на задължението да съдейства за 2 предаване на детето за осъществяване на режима на лични отношения на другия родител, законът предвижда изпълнителен способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение - този по чл. 528, ал. 5 ГПК принудително отнемане на детето и предаването му на взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството. При неоказване от длъжника на необходимото съдействие, в това число - неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК, е предвидена санкция – чрез налагане на глоба за всяко неизпълнение. Целта, която преследва законодателят чрез санкциониране на длъжника при неоказано съдействие, е както да демонстрира противоправността и моралната укоримост на това поведение, така и да го мотивира към изпълнение. Тази цел на закона може да бъде постигната когато причина да не се осъществява постановеният от съда режим на лични отношения е именно лисата на съдействие от длъжника. Когато обаче други пречки препятстват изпълнение на режима на лични контакти, предвидените в ал.3 и ал.5 на чл.528 ГПК глоби не са годни да постигнат целта, с която са натоварени. По делото – от обсъдените по-горе доказателства, се установява, че предаване на детето на бащата – взискател в производството, не може да бъде осъществено поради нежеланието на самото дете, както и поради прекъснатата връзка баща-дете, което е установено както от съдебния изпълнител, така и от служители на Агенция за социално подпомагане, изготвили становище по делото. След като режимът на лични отношения не може да бъде осъществен поради отчужденост на детето от бащата и прекъсната връзка с него, а не поради неоказано съдействие от майката, то следва съдебният изпълнител да пристъпи към прилагане на мерките по чл.528, ал.4 от ГПК, а именно – да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението. Доколкото пречката да се осъществи определеният режим на контакти не е в следствие на поведението на длъжника, санкционирането му е безпредметно – не би довело до преследваната от законодателя цел, а резултатът ще бъде единствено понасяне на финансова тежест. Ето защо, макар формално да са налице основанията на чл.528, ал.3 ГПК, налагането на глоба в настоящия случай не обслужва целта, преследвана от закона, нито би довело до фактическо предаване на детето и осъществяване на режима на личните отношения.

3

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното постановление за налагане на глоба е незаконосъобразно и следва да се отмени.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 24.07.2023 г. по изп.д. №1508/2022 на 05 уч. на ДСИ при СРС, с което на Л. Т. И. е наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължението й по чл.528, ал.2 ГПК да посочи дати за предаване на детето С.Х.Г. на нейния баща и взискател в производството Х.К.Г. за 21 дни, разпределени по една седмица за месеците юни, юли и август през лятната ваканция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4