Определение № 1056 от 24.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1056 гр. София, 24.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601252 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жаба на адв. П. К., като защитник на осъдения М. С. П., срещу протоколно определение от 16.09.2024 г. по нчд № 5117/24 г.

СГС, с което е оставено без уважение искането на осъдения за допускане на условно предсрочно освобождаване на остатъка от наказанието лишаване от свобода по нчд № 2946/23 г. СГС. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първостепенната съдебна инстанция за неуважаване на искането на осъденото лице. Счита, че неоправдано СГС е подценил здравословното състояние и настаняването на осъдения П. в СБАЛЛС, които обстоятелства не са обсъдени като предпоставка за условно предсрочното освобождаване и които са препятствали изпълнение плана на присъдата. Моли, предвид невъзможност да се осигури в условията на затвора адекватно лечение, което да спомогне за бързото възстановяване, да се отмени определението на СГС, като незаконосъобразно и се постанови ново такова, с което да се допусне условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от свобода.

СГП и Началникът на Затвора, след изпълнение на процедурата по чл.

342, ал. 2 НПК, не изразяват становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, преценява въззивната частна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, потвърден, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

Не е спорно между страните, установено и от доказателствата по делото, че осъденият М. С. П. търпи в СЦЗ наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца при първоначален общ режим по нчд № 2946/23 г. СГС, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в производство по чл. 384 и 1 сл. НПК, като най-тежко такова между наказанията от 2 г. 6 м. лишаване от свобода за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и от 1 г. 6 м. лишаване от свобода за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. В затвора постъпил на 29.05.2023 г. Към 16.09.2024 г. изтърпял фактически 2 г. 2 м. 20 дни, т. е. повече от една втора от наложеното наказание, от работа 1 м.

26 дни, всичко – 2 г. 4 м. 16 дни., поради което законосъобразна е констатацията за налична формална предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за прилагане института на условно предсрочно освобождаване.

Въззивната съдебна инстанция споделя, като обоснован, извода на СГС за липсата на доказателства за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Правилно в тази насока СГС се е позовал на оценката на осъдения по чл.

155 ЗИНЗС, на работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и на медицинската документация, като достоверен източник на информация. Постановил е законосъобразния правен извод за неизпълнение на целите и задачите, заложени в плана за изпълнение на присъдата, високите стойности на риска от вреди /висок за обществото и за персонала предвид наказанието лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца за дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 ЗИНЗС, със заповед № 249/12.06.2024 г./, завишените стойности на риска от рецидив предвид предходно пребиваване в МЛС.

Апелативният съд преценява за неоснователен въведения с въззивната жалба довод за незаконосъобразност на проверяваното определение поради неотчитане на обстоятелството, че в условията на затвора не може да се осигури адекватно лечение, което да спомогне за бързото възстановяване на осъдения П.. От медицинската документация е видно, че след хирургическата интервенция на 28.12.2023 г. в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и гладък постоперативен период, имобилизацията на двете коленни стави била свалена на 16.02.2024 г. Въпреки това осъденото лице е останало изцяло под лекарско наблюдение в СБАЛЛС за продължаване на медикаментозната терапия и рехабилитация.

Въззивният съд се дистанцира от извода на СГС, че размерът на наказанието, предвид неприлагане на чл. 24 НК, не може да се приеме за неразумно висок и „от страна на съдебната власт е направен вече компромис спрямо М. П.“.

В специалното производство по глава Тридесет и пета, раздел първи от НПК тежестта на престъплението и на наказателната санкция не следва да се обсъждат, тъй като са включени в обхвата на преценка на съда, който вече се е произнесъл по основателността на наказателното обвинение, поради което нито преграждат процесуалната възможност за приложение на обсъждания институт, нито биха могли да обусловят негативен извод в тежест на осъденото лице в този смисъл.

Предвид всичко изложено до тук и предвид липсата на доказателства за поправянето на осъдения П., за завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, за изградено отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, сам да 2 осъжда това, което е сторил и да е показал, че това поведение няма да рецидивира и непостигането в пълен обем на целите на наказанието, крайният извод на СГС за неоснователност на искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от остатъка от 1 месец и 14 дни от наказание лишаване от свобода по нчд № 2946/23 г. СГС, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.09.2024 г. по чнд № 5117/24 СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3