Определение № 718 от 18.09.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. гр. Добрич, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Г. Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500513 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от С. Г. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д. и настоящ във ФР Германия срещу определение №1698/25.06.2024 г. по гр.д.№883/2024 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е прекратено на основание чл.130 от ГПК производството по цитираното дело,образувано по искова молба вх.

№5558/15.03.2024 г.,подадена от С. Г. Ш. срещу Община Добричка,в частта за установяване,че ищецът-длъжник по изп. дело №20237370400475 по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 901 на КЧСИ,с район на действие ДОС,не дължи на ответника-взискател по същото изпълнително дело следните суми по АУЗ №107-579/21-1 от 31.05.2022 г.:данък МПС за 2014 г. 146,85 лв и лихва за забава 106,06 лв;данък МПС за 2015 г. 146,85 лв и лихва за забава 91,08 лв;данък МПС за 2016 г. 122,37 лв и лихва за забава 63,91 лв,поради погасяване на тези вземания с изтичането на предвидените по чл.171 от ДОПК давностни срокове.С доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното определение в атакуваната му прекратителна част се настоява за отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по горните искови претенции от първоинстанционния съд.

Насрещната страна Община Добричка изразява в писмен отговор становище за неоснователност на частната жалба и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на първоинстанционното определение в 1 обжалваната му част.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частната жалбоподателка е получила препис от атакуваното определение на 16.07.2024 г.,депозираната на 19.07.2024 г. частна жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 23.07.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /ищец по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното определение в неизгодната за него прекратителна част,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№883/2024 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№5558/15.03.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК от С. Г. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д. и настоящ във ФР Германия срещу Община Добричка за установяване,че ищцата не дължи на ответната Община вземанията за данък върху превозно средство и лихва за забава от периода 2013-2016 г. вкл. в общ размер на 944,93 лв,от които данък в общ размер на 562,92 лв и лихви в общ размер на 382,01 лв,визирани в Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК №АУЗ 107-579/21-1/20.07.2023 г.,с който е изменен предходен АУЗ 107579/21-1/31.05.2022 г.,двата издадени от главен експерт ДТ при Община Добричка,които вземания са предмет на висящо изп.д.№20237370400475 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС.

Според разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК искът по чл.439 ал.1 от ГПК може да се основава само на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание-напр. погасяване на вземанията поради плащане,прихващане,по давност и пр.,осъществено след влизане в сила на изпълнителното основание.Освен влезлите в сила съдебни актове /решения,определения и др. от категорията по чл.404 от ГПК/ изпълнителни основания са и влезлите в сила актове по чл.165 от ДОПК, чл.166 ал.2 от ДОПК във връзка с чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с 2 чл.4 ал.1 от ЗМДТ за установяване на публични вземания на общините по смисъла на чл.162 ал.2 т.1-9 от ДОПК /вкл. местни данъци и лихви относно такива/.Публичните вземания се събират по правило от публичните изпълнители при НАП /чл.163 ал.3 от ДОПК,чл.4 ал.2 предл.2 от ЗМДТ//,но по смисъла на чл.163 ал.4 от ДОПК и чл.4 ал.2 предл.2 от ЗМДТ могат да бъдат възложени за събиране и на съдебен изпълнител по реда на ГПК,както е процедирано от Община Добричка в настоящия случай.

За да са допустими настоящите отрицателни установителни искове по чл.439 ал.1 от ГПК,ищцата следва да се позовава на правопогасяващи вземанията факти,настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание-в конкретната хипотеза на АУЗ.Основният довод в исковата молба е за изтекла погасителна давност в сроковете по чл.171 от ДОПК.За да са допустими предявените искове,погасяването на задълженията за 2014,2015 и 2016 г. следва да е настъпило след постановяване и влизане в сила на процесния АУЗ 107-579/21-1/20.07.2023 г.,с който е изменен предходен АУЗ 107-579/21-1/31.05.2022 г.За горните вземания ищцата се позовава на изтекъл петгодишен давностен срок по чл.171 ал.1 от ДОПК,считано от 1 януари на годината,следваща годината,през която е следвало да се плати публичното задължение.Така за задълженията от 2014 г. давностният срок би следвало да изтече на 01.01.2020 г.,за задълженията от 2015 г.-на 01.01.2021 г.,а за задълженията от 2016 г.-на 01.01.2022 г.Т.е. позоваването е за изтекла преди постановяване и преди влизане в сила на процесния АУЗ погасителна давност предвид доводите на ищцата за ненадлежно връчване на акта по реда на чл.32 от ДОПК.Следователно не е налице наведено от ищцата правопогасяващо възражение,обуславящо погасяване на вземанията на Общината от 2014,2015 и 2016 г. по давност след влизане в сила на изпълнителното основание-АУЗ.В този смисъл не са налице предпоставките по чл.439 ал.2 от ГПК,обосноваващи допустимост на исковите претенции по чл.439 ал.1 от ГПК относно публичните вземания на Община Добричка от цитираните три години.При доводи за изтекла погасителна давност преди издаване на АУЗ способът за защита на ищцата е бил друг-чрез обжалване по административен ред на АУЗ съгласно регламентацията по чл.107 ал.4 от ДОПК.

Изложеното обосновава неоснователност на подадената частна жалба и правилност на определение №1698/25.06.2024 г. на ДРС в обжалваната му част.В атакуваната прекратителна част същото следва да бъде потвърдено.

3

Отговорност за разноски в производството не следва да се разпределя,тъй като частната жалбоподателка няма право на такива,а насрещната Община Добричка не е претендирала присъждане на разноски.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй като и решението по обективно кумулативно съединените искове-всеки с цена под 5 000 лв,по отношение на които исковото производство е прекратено,не би подлежало на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1698/25.06.2024 г. по гр.д.№883/2024 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е прекратено на основание чл.130 от ГПК производството по цитираното дело,образувано по искова молба вх.

№5558/15.03.2024 г.,подадена от С. Г. Ш. с ЕГН ********** срещу Община Добричка,в частта за установяване,че ищецът-длъжник по изп. дело №20237370400475 по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 901 на КЧСИ,с район на действие ДОС,не дължи на ответника-взискател по същото изпълнително дело следните суми по АУЗ №107-579/21-1 от 31.05.2022 г.:данък МПС за 2014 г. 146,85 лв и лихва за забава 106,06 лв;данък МПС за 2015 г. 146,85 лв и лихва за забава 91,08 лв;данък МПС за 2016 г. 122,37 лв и лихва за забава 63,91 лв,поради погасяване на тези вземания с изтичането на предвидените по чл.171 от ДОПК давностни срокове.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4