Решение № 69 от 27.07.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Берковица, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261610200075 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. А. А. против Наказателно постановление № .... г. на ВПД Началник РУ-Вършец към ОДМВР – Монтана, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1022.58 евро /2000 лева/ на основание чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН112, за нарушение по чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН112.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и твърди, че не е извършил административното нарушение, за което е ангажирана наказателната му отговорност, като в първото проведено съдебно заседание се явява лично и поддържа, че подаденият сигнал не е бил фалшив, а действителен.

Административнонаказващият постановление е законосъобразно. орган поддържа, че наказателното

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за 1 установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи следното:

С Наказателно постановление № .... г./л. 3/, издадено от ВПД Началник РУ-Вършец към ОДМВР – Монтана административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:

Н а 18.02.2025г., около 22:16 часа Г. А. А. използва ЕЕН 112, като при подаване на сигнал предава неверни и заблуждаващи съобщения затова, че на ул. Н. Р.№ ... в гр. В. гори къща. При посещение на сигнала полицейските служители установяват, че къщата не е запалена.

Въз основа на тази фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН112.

За извършеното административно нарушение на основание чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН112 е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 1022.58 евро евро /2000 лева/.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен АУАН серия АД № .... г. /л. 5 делото/, в който е отразено, че на 18.02.2026г., около 22:16 часа Г. А. А. използва ЕЕН 112, като при подаване на сигнал предава неверни и заблуждаващи съобщения, за това че на на ул. Н. Р.

№ ... в гр. В. гори къща. При посещение на сигнала полицейските служители установяват, че къщата не е запалена.

По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите И. А. С.

– актосъставител, както и В. Д. Г. – свидетел при съставянето на акта и свидетел на установяване на нарушението, които потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка, като и двамата свидетелстваха, че при 2 посещение на място на адреса, за който е би подаден сигнала са установили, че е имало запалена свещ, но къщата не е горяла и не имало пожар, съответно не е констатирана опасност от възникването на такъв. И двамата свидетели заявиха, че са установили жалбоподателя, който е бил във видимо нетрезво състояние.

От приобщеното по делото Писмо от РСПБЗН-Берковица /л. 34/ се установява, че на посочената в наказателното постановление дата – 18.02.2025 г. не е подаван сигнал за пожар на ул. Н. Р. № ... в гр. В. и екипи на пожарната не са посещавали адреса.

Представени за доказателства за материалната и териториалната компетентност на лицата издали АУАН и НП /заповеди на л. 23 и л. 24/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота относно датата, на която е извършено нарушението.

Налице е разминаване между датата, посочена в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателното постановление – в АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 18.02.2026 г., а в наказателното постановление – 18.02.2025 г.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на наказателното постановление. Същата освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.

Констатираното в случая разминаване между момента на извършване на твърдяното нарушение, посочен в АУАН и този, посочен в наказателното постановление само по себе си е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на финализиращия санкционен акт, тъй като на практика нарушителят е санкциониран за нарушение, каквото формално не е установено с АУАН.

Липсата на яснота относно времето на извършването на деянието, при посоченото различие в АУАН и в наказателното постановление представлява 3 съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя и по-конкретно в лишаване на възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание.

Затова и подобно разминаване между АУАН и наказателното постановление в елементите, които не индивидуализират нарушението по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, което има за последица отмяна на постановеното наказателно постанвление.

АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение както от фактическа, така и от правна страна. В случая с наказателното постановление е направено различно описание на деянието от фактическа страна като е посочена друга дата на извършването му и по този начин се изменя повдигнатото с АУАН административно обвинение.

Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина, но е неприложима за отстраняване на формални грешки и неясноти в наказателното постановление. Ето защо неправилното посочване на датата на извършване на нарушението в наказателното постановление е всякога неотстранимо и съществено процесуално нарушение и съответно абсолютно основание за цялостна отмяна на наказателното постановление.

За пълнота следва да се посочи, че не се установява с категоричност на посочената в наказателното постановление дата - 18.02.2025 г. административнонаказаният да е подавал сигнал за пожар на ул. Н. Р. № ... в 4 гр. В.

Тъкмо обратното от приобщеното Писмо от РСПБЗН-Берковица /л. 34/ се установява, че на посочената в наказателното постановление дата – 18.02.2025 г. не е подаван сигнал за пожар на ул. Н. Р. № ... в гр. В. и екипи на пожарната не са посещавали адреса.

По горните съображения съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е постановено в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде изцяло отменено.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случая обаче жалбоподателят не претендира разноски, а и липсват доказателства да е направил такива, поради което и не следва да му се присъждат разноски.

Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .... г., издадено от ВПД Началник РУ-Вършец към ОДМВР – Монтана, с което на Г. А. А. с ЕГН ********** от гр. В., за нарушение по чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН112 е наложено административно наказание – глоба в размер на 1022.58 евро /2000 лева/ на основание чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН112.

Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5