Протокол № 1543 от 27.11.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1543 гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина

Съдебни

Ж. ИВ. К. заседатели: П. В. П. при участието на секретаря Х.В. и прокурора В. Г. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело от общ характер № 20255220201076 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

Подсъдимият Я. М. се явява лично и със защитника си адв.Л. Л. – редовно упълномощен от ДП.

Частният обвинител К. Х. Г. се явява лично и с повереника си адв.Е. П. от АК Пазарджик, редовно упълномощена.

Не се явява св.Ю. Д. и за когото св.Ф. Г. съобщава, че той не иска да идва, а св.К. Г. съобщава, че го е видял днес. За същия е върната призовка в цялост с редовно оформен отказа /л.119/.

Явяват се свидетелите Г. В. М., К. Б. М. и В. Д. К..

Не се явява св.М. С. Ф., за когото св.Ф. Г. съобщава, че се намира извън територията на страната - в Германия, но в справката вх.№ 32547/24.11.2025г. от ОДМВР Пазарджик се сочи, че същият се е завърна на територията на РБългария на 21.11.2025г.

Явява се прокурор Н..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмо вх.№ 32547/24.11.2025г. от ОДМВР 1

Пазарджик.

Снема се самоличността на явилите се свидетелите, както следва:

К. Б. М. – на 43 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан.

СВ.М.: Я. М. е брат на жена ми.

В. Д. К. – на 46 години, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

М. С. Ф. – на години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Св.Г. В. М. е със снета по делото самоличност.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат истината.

Съдът, при съгласие на страните, пристъпа първо към разпит на св. К..

Свидетелите Г. В. М. и К. Б. М. напуснаха съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на св.К.:

СВ.К.: Визуално са ми познати хората в залата, но нямам спомен за какво става въпрос точно.

Това да има сбивания и увреждания от тях - за мен е почти ежедневие.

Не мога да си спомня случая.

Имам бегъл спомен, че е имало някакво сбиване и съм отишъл на сигнал, но кой, за какво - не помня.

ПРОКУРОРЪТ: Свидетелят твърди, че не си спомня факти и обстоятелства за случая и моля да се прочетат на основание чл. 281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показанията на свидетеля, дадени на ДП, като се съобрази съгласието, а при липса на съгласие на основание ал.5 във вр. с ал.1 т.2.

АДВ.П.: Съгласни сме.

ЧО Г.: Съгласен съм.

АДВ.Л.: Съгласни сме.

Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията на този свидетел могат да бъдат прочетени след негово съгласие и че след прочитането им могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията и разбирам, че след прочитането им могат да се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, като отрива соченото от автора на искането основание, което покрива хипотезата на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА показанията на св.В. Д. К., дадени на 01.02.2024г. и отразени 2 в протокол за разпит на свидетел на същата дата л.61, Том 1 ДП.

Св.К.: Това е. Придържам се към написаното. Само в протокола неправилно е записано, че Д. се казва Е., а колегата се казва С. Д..

От присъствалите на место съм добил информацията, че пострад алият е ударен от Б. М., трябва да са ми го казал или пострадалият или баща му. Бегло, каквото си спомням, съм сигурен в тази информация.

Има изготвена докладна и в нея сме запис али с колегата това, което сме установили на место.

В залата влиза свМ..

Пристъпи се към разпит на св.М.:

СВ.Г. М.: На Я. съм сестра.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.Г. М.: Искам да бъда свидетел. Каквото знам, това ще кажа. Лъжнина няма да кажа. Б. ми е син, имам и снаха. Аз съм на къщата – на Огоста, а той живее на блока на ул.Рила към училището. Стана към 10-10,30 часа вечерта и каза „Майко, ние се събираме“ – това ми го каза когато беше на къщата. Той си взе жената и двете си момичета да отиват на апартамента. Отиват си с колата, черна на апартамента. Всичките четиримата се качиха в колата.

Тръгнаха си. Аз се къпах и си сложих пижамата и те излезнаха вече. К. дойде от отпуска от затвора и тогава е имало банкет за това. Б. на телефона ми звъни и ми казва „Майко, не ми дават да минавам от там“. Той е минал покрай К. и те започнали да го псуват, както са се събр али и ми казва Б. „Ще се опитвам да го кажа това и на татко, защото той не ми вярва“. После отваря на баща си телефона и каза и на него, че Г.и не му дават да минава от там. Баща му го пита къде е и той отговаря, че е в махалата.

Б. дойде у нас и си взе бащата и му каза „Ела баща ми, защото ти не ми вярваш“. И двете тръгнаха, а аз пеша с пижамата. Те тръгнаха с колата, а аз си останах у нас с пижамата. Аз видях, че отиват и си викам „Нещо ще стане“. Те си на колата, отидоха там, а аз с пеша не можех по-бързо. Отидох пеша по пижама, но си сложих елека. Аз чувам много глас „Олеле, какво става“ и започнах да тичам. Гледам Х. Г., трябва това да му е българското име, почна с краката да удря Б., а той е на волана Б.. Аз хващам и викам „Какво става, олеле, синът ми умира“. Хващам и Х. Г., а ние му викаме А., и ме удари един юмрук в главата и аз цялата синя /свидетелката посочва лицето си/ и аз даже паднах долу. Започнаха да се карат всичките. Б. излезна от волана и гледам от тази страна мъжът ми целия в кръв – той беше от лявата страна. И аз му викам „Олее К., какво става“. И той вика „Олее и аз не знам“. Миле – М. направи юмрук на мъжа ми, па на тука /свидетелката посочва лицето си/ – цялата беше в кръв. Мъжа ми беше опериран от жлъчка. На М. казвам „Защо удряш мъжа ми“, а той ми каза „Ти пък джендем ставай“. Той много висок, като дойде ше го гледаш, и с крака ме удари в гърдите мен и аз вече паднах на земята.

Въпрос към свидетелката: Нали беше паднала след юмрука в лицето?

3

СВ.Г. М.: Да, да. И от тази страна гледам вече мъжете всичките станаха се биеха, мешано стана. Направиха както трябва – не знам кой кого удари и отидохме в болницата. Я. абсолютно не съм го видяла. Главата ми беше … Аз като отидох на место, моят син беше спрял колата и всичките на колата. Моят син сам излезна от колата, когато аз отидох там. Аз го направих да излезне. Б. излезна от колата, когато мен ме удариха и паднах.

Нищо не съм видяла, бе какче. Направиха ми главата луд – като паднеш и станеш.

Я. не съм го видяла там като отидох. Въобще не съм го видяла.

Колата на Б. беше спряла малко по-далече, по-надолу – две три къщи понадолу. Имаше една мивка там.