Определение № 148 от 14.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Ловеч, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500031 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, Офиссграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4,чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу Разпореждане № 3298/17.12.2024г.,по ч.гр.д.№2178/2024г. на РС-Ловеч. Счита, че е незаконосъобразно. Сочи,че мотивите на заповедния съд не са правилни, като акцентира на решения на други окръжни съдилища по аналогични казуси. Твърди, че в заповедното производство съдът не може да събира доказателства и да прави изводи от събраните такива. Проверката е ограничена само по твърденията в заявлението,доколкото то съдържа надлежна конкретизация по основание и размер.

Счита,че неправилно заповедният съд не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК след като е констатирал недействителност на договора за кредит. Позовава се на съдебна практика.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 18.12.2024г., а жалбата е подадена на 20.12.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№2178/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 28.11.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№2178/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила 1 вземане срещу К. Я. К. от гр.Угърчин, за следните вземания - главница от 4764.92лв., договорна лихва от 1290.59лв. за периода от 15.08.2023г.до 11.06.2024г.-дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава от 725.85лв. за периода от 15.08.2023г. до подаване на заявлението, законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-19849246 от 20.02.2023г.,сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България“. На 22.11.2023г. „БНР Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“ЕАД е прехвърлило вземането по договора на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с произтичащите от това последици. Длъжникът е уведомен за цесията от упълномощения цесионер с уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-СБНП/*** от 11.06.2024г., изпратено с известие до длъжника. Обяснява,че договорът за потребителски кредит е сключен на 20.02.2023г.,при спазване разпоредбите на ЗЗД, ЗПК. Съгласно договора е предоставена сумата 5200лв.,със застрахователна премия от 1109.88лв. Заедно с уговорената договорна лихва общата дължима сума е 8070.48лв. Крайният срок на договора е 15.03.2026г.,като поради неизпълнение на задължението за плащане кредитът е обявен за предсрочно изискуем,считано от 11.06.2024г.,когато длъжникът е получил уведомлението. Поради забавата е начислено обезщетение в уговорения размер (действащата законна лихва) в размер на 725.85лв. Твърди,че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението за плащане на погасителните вноски, поради което подава настоящето заявление. Договорът е сключен по правилата на ЗПФУР във формата на електронен документ.

Към заявлението са приложени- Договор за потребителски кредит № *** от 20.02.2023г., Сертификат за сключена застраховка, Общи условия, Общи условия по застрахователни програми, Стандартен европейски формуляр, пълномощно, вносна бележка за държавна такса.

С Разпореждане №3176/05.12.2024г. заповедният съд е оставил заявлението без движение с указания за уточняване на претенцията-как е формирано всяко вземане,какви суми са включени в главницата,какъв е ГПР,как е формиран, също договорната лихва и обезщетението за забава, извършвани ли са плащания-в какъв размер,какво е погасено, кога уведомен ли е длъжникът за предсрочната изискуемост.

В срок заявителят е уточнил единствено,че длъжникът е получил уведомлението за предсрочната изискуемост на 30.05.2024г. с известие за доставяне. В останалата част е изложил аргументи за превишаване пределите на предвидената в заповедното производство по чл.410 от ГПК проверка на съда,цитирайки съдебна практика.

С обжалваното Разпореждане №3298/17.12.2024г. РС-Ловеч е приел,че не са отстранени нередовностите на заявлението и това пречи да се произнесе по същество. Затова заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, формиране, изискуемост.

2

Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи претенцията, заявителят е уточнил единствено кога е получено уведомлението за предсрочна изискуемост(30.05.2024г.).

За останалите нередовности липсва уточнение. Остава неясно от общо претендираната главница каква част е по основното задължение по кредита(чистата сума) и каква е формирана с добавянето на вземането за застраховката, погасяването на която е предвидено отново като част от месечната вноска.Не става ясно как ако се твърди,че не е извършено плащане, се търси сума от 4764.92лв. за главница,при първоначален размер от 5200лв. Явно е имало плащане, но не е уточнено как е отнасяно и в каква част са погасявани отделните ангажименти. Уточнението е нужно, за да се прецени има ли погасяване и по неравноправната клауза за дължима застраховка,за проверката на която съдът е задължен.

Не е обосновано и качеството на титуляр на заявеното вземане. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, касаещи легитимацията на заявителя, е също част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподели твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК следва да се приложат относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно,при твърдение,че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор,съотв.да представи и документите,въз основа на които твърди,че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит и сертификат за застраховка. Към тези документи е и също следва да е приложено и уведомлението за предсрочната изискуемост,съотв.за начина на връчването му.Такива,въпреки указанията на заповедния съд-липсват.

Съставът намира,че при съобразяване начина на сключване на договора за кредит,а именно по реда на ЗПФУР,за обосноваване факта на възникване на правоотношението между страните,е нужно да се обективира и изпълнението на специалната процедура по сключване на договорите,за да се обоснове постигането на съгласие от двете страни по клаузите на кредитното правоотношение. В случая всички документи,с изявление от кредитополучателя, са без негов подпис-нито саморъчен, нито електронен,нито по друг начин да е удостоверено съгласието му,както изисква чл.18 от ЗПФУР.

При тези неясноти на вземането заявлението не може да бъде разгледано, поради което правилно е отхвърлено от заповедния съд.

Затова обжалваното Разпореждане №3298/17.12.2024г.,пост.по ч.гр.д. №2178/2024г. на РС-Ловеч, следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3298/17.12.2024г., пост.по ч.гр.д. №2178/2024г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър 3

Дертлиев“№25, Офис-сграда „Лабиринт“,ет.2, офис 4,чрез юрисконсулт Боряна Димова, срещу К.

Я. К. от гр.Угърчин,ул.“Акация“№30, по Договор за потребителски кредит № № *** от 20.02.2023г., сключен с „БНР Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ЕАД,с твърдение,че е цедиран на 22.11.2023г. на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4