Решение № 9 от 09.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кюстендил, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20221500900007 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „ Производство по търговски спорове“, чл.365 т.4 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по искова молба с вх.№804/07.03.2022г., подадена от Национална агенция за приходите, гр.София, ул.„Княз Дондуков“ №52, чрез пълномощника М.П., против „С.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Никола Малашевски“ №16, „Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Граф Игнатиев“ №10 и синдика на първото дружество В. П. М..

Предявени са искове по реда на чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ, на основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването и дължимостта в полза на Национална агенция за приходите /НАП/, гр.София, предявените от същата в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД – в несъстоятелност по т.д.№81/2020г. по описа на КнОС и изключени от списъка на приетите от синдика публични вземания, в размер (съгласно уточняваща молба с вх.№2974/08.08.2022г.), както следва: 1 541 263.55 лева, от които главници - 827 786.64 лева, предявени с молба с изх.№М-24-28-384/20-18/26.08.2021г., съответно с вх.№265272/30.08.2021г., и лихви по това предявяване към 02.08.2021г. в размер на 713 476.91 лева, както и 9 103.32 лева, от които главници в размер на 9 043.99 лева, предявени с молба изх.№М-24-28-384/20-19/21.10.2021г., съответно - молба с вх.

№265864/25.10.2021г., и лихви по това предявяване към 29.07.2021г. в размер на 59.33 лева, както и за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ за публични вземания в размер на 1 511 905.34 лева, от които 800 399.95 лева – главници и 711 505.39 лева – лихви, начислени до 02.08.2021г., като обезпечени с наложени запори, с постановления за налагане на обезпечителни мерки.

В уточняваща молба с вх.№1696/05.05.2022г. ищецът конкретизира, посредством изложение в табличен вид, че в сбора на главниците, чието установяване претендира да бъде сторено, и които са били предявени с молба с изх.№М-24-28-384/20-18/26.08.2021г. се включват, както следва: вземания за данъци – 176 505.57 лева; вземания за задължителни 1 осигурителни вноски – 633 404.02 лева и вземания за държавни такси на обща стойност – 17 877.05 лева. От същата молба става ясно, че изключените от списъка на приетите вземания такива, предявени с молба изх.№М-24-28-384/20-19/21.10.2021г., които са предмет на предявения иск, представляват вземания за местни данъци и такси в посочения в исковата молба размер от 9 043.99 лева.

Ищецът твърди, че с визираните по – горе две молби е предявил публични вземания в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД по търг.д.№81/2020г. по описа на КнОС, по което с решение с №260264/23.07.2021г. е било открито производство по несъстоятелност на посоченото дружество. Сочи, че в ТР по партидата на длъжника са били обявени Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ и Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.688 ал.1 от ТЗ, в които списъци са били включени предявените с двете молби, подадени от НАП, публични вземания за главници и лихви и в общ размер на 1 719 071.93 лева. Поддържа, че с определение от 18.02.2022г., постановено в производство по чл.692 ал.3 от ТЗ по подадено срещу списъците възражение от друг кредитор - „Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност, съдът е изключил от списъците на приетите вземания част от предявените от НАП публични такива, а именно – процесните, приемайки, че тези вземания са погасени по давност.

В исковата молба се изразява несъгласие с тезата на съда по несъстоятелността, че процесните вземания са били погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност. Прави се позоваване и на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, според който давността се спира с налагането на обезпечителни мерки, а съгласно ал.2 давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Поддържа се, че от писмо с изх.№20-00-107310/24.11.2021г. на ТД на НАП София и приложените към него доказателства, е видно, че са били предприети действия за спиране и прекъсване на давността по реда на чл.172 от ДОПК. Също така се счита, че в случая давността е била спряна и прекъсната и на основание чл.685а от ТЗ с предявяването на публичните вземания пред съда по несъстоятелността с молбата с изх.№М-24-28-384/20-18/26.08.2021г.

По отношение на вземанията за местни данъци и такси и за лихви върху тях, предявени с молба изх.№М-24-28-384/20-19/21.10.2021г., се излага, че съгласно чл.10 и сл. от ЗМДТ, разположените на територията на страната недвижими имоти се облагат с данък върху недвижимите имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на имота, а данъкът е дължим до промяна на собствеността върху имота или до неговото унищожаване.

Декларираните по чл.17 /отм./ и чл.14 от ЗМДТ обстоятелства относно недвижимите имоти, притежавани от „С.“ ЕООД, са били използвани от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на последните и дължимия за тях данък и такса битови отпадъци, а задълженото лице е длъжно да подаде нова декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата, имащи значение при определяне на данъка или таксата. Сочи се, че правомощие на общинската администрация е да отразява размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци като задължение по партидата на длъжника. Също така се изтъква, че в разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗМДТ (в редакцията преди измененията с ДВ бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г.) е установено задължение за собствениците на превозни средства да декларират пред общината притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, а на основание чл.60 от ЗМДТ, данъкът върху МПС се заплаща на две равни вноски в приход на общинския бюджет в определени срокове в годината, за която е дължим, като задълженото лице е длъжно да 2 подаде нова декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка. Относно вземанията за лихви се релевират доводи във връзка с акцесорния им характер и съображения за начина и периода на начисляването им.

В исковата молба се поддържа, че за част от неприетите вземания, а именно – за сума в размер на 1 511 905.34 лева, от които 800 399.95 лева – главници и 711 505.39 лева – лихви, начислени до 02.08.2021г., поредността за удовлетворяването им следва да бъде определена като такава по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, тъй като тези вземания са обезпечени, както следва: 1/ с Постановление, изх.№2553-00-4377/10.11.2011г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен запор върху движими вещи, описани в посоченото постановление. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под №2020031203333 и под №2020031203340; запорът е отменен частично с постановления за отмяна с изх.№С210010-024-0020869/02.07.2021г., с изх.№С200010-024-0027774/02.09.2020г., с изх.№С180010-024-0020058/21.06.2018г., с изх.

№С180010-024-0026943/21.08.2018г. и с изх.№0180010-024-0034688/05.11.2018г.; 2/ с Постановление, изх.№С160010-022-0015270/14.07.2016г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в търговски банки на територията на страната, описани в посоченото постановление; запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под №2020031103158; 3/ с Постановление, с изх.№0944/2014/000426/02.12.2015г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в търговски банки на територията на страната, описани в посоченото постановление; запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под №2020031203340. Счита се, че с така вписаните запори в полза на НАП е създадена привилегия за удовлетворяване на обезпечените вземания, която може да бъде предмет на съдебно установяване по настоящия исков ред.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, ответникът по исковете „Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност, чрез упълномощената от синдиците на дружеството адв.А.Н.а, е депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Дефинират се параметрите на спора, като такива по фактите – налице ли са предприети действия за спиране и прекъсване на давността по реда на чл.172 от ДОПК, и относно правото – приложението на института на погасителната давност относно установените публични задължения за ДДС, ДДФЛ, корпоративен данък, данък върху представителните разходи, задължителни осигурителни вноски, местни данъци и такси и лихви върху тях.

Оспорва се твърдението на ищеца за предприети действия за спиране и прекъсване на давността по реда на чл.172 от ДОПК, като се възразява да е ясно всяко едно конкретно действие за спиране и прекъсване на давността за кое конкретно вземане се отнася. Сочи се също така, че разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, изм. с ДВ бр.94/2015г., в сила от 01.01.2016г., е материалноправна и няма предвидено обратно действие и само спиране на изпълнението по искане на длъжника при действие на новия закон, който има действие занапред, считано от 01.01.2016г. би удължило със съответния срок абсолютната давност.

Наред с посоченото, се изтъква, че общата давност, чиито срок погасява материалното право, независимо от спирането и прекъсването на давностните срокове, следва да бъде съобразена с изменението на закона с ДВ бр.105/2020г., считано от 01.01.2021г., при съобразяване, че от приложното поле на чл.171 ал.2 от ДОПК, са отпаднали случаите, в които публичните вземания са предявени в производството по несъстоятелност, какъвто е и настоящият случай. Прави се извод, че в тази хипотеза спрямо процесните вземания следва 3 да се приложат специалните правила за действието на универсалното принудително изпълнение спрямо давността. Изразява се съгласие с тезата на съда по несъстоятелността в посока, че от 26.08.2021г. давност по предявените вземания не може да тече, тъй като срокът е прекъснат и спрян за вземанията, възникнали до 25.08.2011г. Счита се, че в конкретния случай е настъпила давност по отношение на всички вземания, относно които съдът по несъстоятелността е приел това. В отговора се анализира действието във времето на разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК и се извежда съждение, че новата редакция не може да бъде приложена в хипотезите, визирани от ищцовата страна, а в случая е приложим така наречения „стар закон“, т.е. в редакцията до 01.01.2016г. Твърди се, че по отношение на всички процесни публични вземания, изключени от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания, е настъпила абсолютна давност. При тези доводи е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

В предоставения от закона срок е постъпил отговор и от ответника „С.“ ЕООД-в несъстоятелност, подаден чрез управителя му Ал.Я., с прекратени правомощия. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Прави възражение за разглеждане на делото по общия ред. Изразява се солидарност към доводите на съда по несъстоятелността за погасяване на вземанията по давност. Твърди, че за процесните вземания има влязъл в сила съдебен акт по подавани жалби от управителя на дружеството.