Решение № 18161 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18161 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110175854 по описа за 2024 година

Производствотo e по реда на чл. 422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу “Университетска многопрофилна болница за активно лечение Александровска” ЕАД за сумата от 3395,16 лева - сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по повод доставената от ищеца топлинна енергия за периода 01.07.2020 г - 30.04.2023 г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. “Б.”, бл. **, aб. № 382804 (уточнение относно процесния имот е направено с молба от 21.05.2026 г. - л. 145), ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 683,05 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021 г. - 06.06.2024 г., за сумата от 44,49 лева - сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по повод доставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окочателното плащане и за сумата от 10,24 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.07.2021 г. 06.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 36360 по описа за 2024 г. на СРС, 64 - ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, в който ищецът е доставял топлинна енергия за процесния период. Между страните през процесния период нямало сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Дяловото разпределение в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намирал процесният имот, се извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Ответникът неоснователно се 1 обогатил за сметка на ищеца с неплатената цена на топлинна енергия, доставена в имота, както и с неплатената цена за услугата дялово разпределение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че претендираните суми за потребена топлинна енергия са неправилно изчислени. Направено е възражение за изтекла погасителна давност при приложение на 3 годишния давностен срок съгласно чл. 110, б.”в” ЗЗД. Възразява, че не отговаря за процесните задължения, защото не ползва процесния имот. Въпреки че процесният имот бил придобит от лечебното заведение по силата на саморъчно завещание, този имот от датата на обявяване на завещанието до датата на подаване на отговора на исковата молба се ползвал от М. Л. П.. Ответникът не бил влязъл във владение на имота. Пред Софийски градски съд бил предявен ревандикационен иск от страна на ответника спрямо М. Л. П..

Привлеченото от ищеца третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело становище, че не извършва услугата дялово разпределение спрямо сградата по местонахождение на процесния имот.

С влязло в сила определение от 11.05.2026 г. съдът е отхвърлил искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на М. Л. П. като трето лице - помагач на страна на ответника и не е приет за разглеждане в настоящото производство обратен иск от ответника спрямо М. Л. П. поради наличие на хипотеза по чл. 219, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се установи, че ищецът обеднял (увеличил се е пасивът или е намалял активът на имуществото му), че ответникът се е обогатил (увеличило се е имуществото му или е спестил разходи), размерът на обогатяването и на обедняването (като се дължи по - малката от двете стойности - арг. чл.59, ал.1 ЗЗД) и че обедняването и обогатяването произтичат от едни и същи факти и няма основание за това имуществено разместване.

По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства (саморъчно завещание от Г.Л.С. - л. 51 и сл., и протокол за обявяване на саморъчно завещание на Г.Л.С., починал на 09.01.2019 г., съставен на 06.02.2019 г. от нотариус Вяра Янева, вписана под номер 265 в регистъра на Нотариалната камара - л. 62) се установява, че процесният имот е придобил от ответника по силата на частно завещателно разпореждане, считано от 09.01.2019 г.

От заключението по съдебно – техническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда, се установява, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имот, както и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за битово горещо водоснабдяване. Установява се, че в имота е имало разположени отоплителни тела радиатори с термостатни вентили, които са присъединени към 1 бр. апартаментен топломер, както и 1 бр. водомер за отчитане на доставка на топла вода. За процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на действаща през 2 периода нормативна уредба в областта на енергетиката. През процесния период ТЕ за подгряване на вода е изчисляване на база реален отчет на 1 брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода.

От заключението на вещото лице и съобразно уточнението на вещото лице, направено при изслушване на заключението в открито съдебно заседание, стойността на доставената в имота топлинна енергия през процесния период е в размер на 3369,18 лева.

В случая по делото не се установява (при тежест на ищеца за това - чл. 154, ал. 1 ГПК) през процесния период имотът да е бил ползван от ответното лечебно заведение, а доказателствата сочат, че ответникът е бил лишен от ползване на имота, като владението върху същия е упражнявано от чуждо за спора лице - М. Л. П.. Такъв извод се налага от ангажираните от ответника и приети доказателства. Едно от тях е постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.11.2020 г. по пр.пр. № 32198/2020 г. на СРП (л.

99). Установява се, че преписката е била образувана по заявление на ответното лечебно заведение за това, че е нарушено правото на собственост върху процесния апартамент, който бил придобит от лечебното заведение по силата на саморъчно завещание. Било направено оплакване, че имотът се ползва от Е.Г. и М. П., които живели повече от 25 г. в едно домакинство със завещателя Г.С.. Отказът за образуване на досъдебно производство е постановен по съображения, че се касае за гражданско - правен спор, в който прокуратурата няма компетентност за намеса. Ответникът е представил доказателства, че е завел иск по чл.

108 ЗС спрямо М. П. относно процесния имот с искова молба с вх. № 80855/07.09.2023 г. по описа на Софийски градски съд, по която е образувано гр.д. № 10051/2023 г., ГО, I - 16 състав на СГС (л.101). Ангажиран е и отговор на исковата молба от М. П. по гр.д. № 10051/2023 г. на СГС, като същата не отрича, че е във владение на процесния имот от ноември 2004 г. и се е позовава на изтекла в нейна ползва придобивна давност.

Предвид горното съдът приема, че не се доказва (при тежест на ищеца за това - чл. 154, ал. 1 ЗЗД) от придобиването на правото на собственост, считано от 09.01.2019 г., ответникът да е установил владение върху имота. При това доколкото не се установи ответникът да е упражнявал фактическа власт върху имота през процесния период, то не може да се приеме, че същият се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки доставената в имота топлинна енергия и спестявайки разходи за заплащането на нейната цена. В такъв смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение № 224 /24.03.2022 г. по гр.д. № 3325/2021 г.

III ГО, определение № 123 / 26.02.2019 г. по т.д. № 1907/2018 II TO.

Предвид горното съдът приема, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. При това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 200 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр.чл.78, ал.1 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото.

3

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, срещу “Университетска многопрофилна болница за активно лечение Александровска” ЕАД, ЕИК 831605795, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Св. Георги Софийски” № 1, за сумата от 3395,16 лева - сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по повод доставената от ищеца топлинна енергия за периода 01.07.2020 г - 30.04.2023 г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. “Б.”, бл. *** аб. № 382804, ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 683,05 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021 г. - 06.06.2024 г., за сумата от 44,49 лева - сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по повод доставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окочателното плащане и за сумата от 10,24 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.07.2021 г. - 06.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36360 по описа за 2024 г. на СРС, 64 - ти състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на “Университетска многопрофилна болница за активно лечение Александровска” ЕАД, ЕИК 831605795, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Св“. Георги Софийски” № 1, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 ГПК сумата от 102,26 евро (след превалутиране на 200 лева) - разноски.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Проф“. Г.Павлов“ № 3.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4