Решение № 447 от 02.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110202586 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Д. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0436-000524 от 31.05.2023 г., издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в 02 РУ, ОД МВР Варна, с което на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца за нарушение по чл.100б, т.2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че процесното НП е необосновано и постановено при неконкретизирани съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 02.05.2023 г. около 18.17 ч., при провеждане на СПО „Пътен контрол и безопасност на движението“, позиционираните със служебен автомобил на бул. „Княз Борис I“ срещу бензиностанция „Шел“ в платното за движение в посока х-л „Димят“, свидетели М.

Н. и Т. А. – служители на Второ РУ, ОД МВР Варна, възприели пряко, как непосредствено след излизане от бензиностанцията в посока к.к. „Златни Пясъци“, л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№СВ0502АТ, приближил със силно форсиран двигател кръстовището с кръгово движение „Почивка“ и навлязъл в него с превъртане на гуми и поднасяне на задната част на автомобила, заемайки позиция почти перпендикулярно на двулентовото пътно платно в кръговото кръстовище и го обиколил двукратно по този начин като всички останали участници в движението в съответния участък били принудени да спрат, за да предотвратят 1 настъпване на ПТП, след което се отправил в обратна посока по бул. „Княз Борис I“ и незабавно бил спрян за проверка от свид. М. Н.. При проверката било установено, че водач на автомобила е въззивникът Д. С., който не носел в себе си контролния талон от своето СУМПС и лично дал писмени сведения за случилото се.

При тези възприятия от двамата свидетели и констатациите при проверката, свид. М. Н. съставил спрямо въззивника АУАН № GA973049 от 02.05.2023 г. за нарушения по чл.104б, т.2 ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, който му бил връчен без той да впише някакви възражения. Такива не били представени и в законоустановения срок и на 31.05.2023 г. наказващият орган издал оспореното НП като възприел изцяло фактическите и правни констатации по акта и наложил наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца за нарушение по чл.100б, т.2 ЗДвП и „глоба“ в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите М. Н. и Т. А., така и от изцяло съответстващите им приобщени документи – НП №23-0436-000524 от 31.05.2023 г., АУАН 0973049 от 02.05.2023 г., сведение от Д. С., разпечатка за регистрацията на л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В0502АТ, данни за промяна на регистрацията на л. а. „Фолксваген Голф“, рег.

№СВ0502АТ, ЗППАМ №23-0436-000084 от 02.05.2023 г., писмо изх.№436л-13836 от 05.05.2023 г., справка нарушител-водач, Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г., Заповед №365з-958 от 16.02.2022 г. Съдът не кредитира показанията на водения от въззивника свид.

В. С., относно твърдяното от същия обстоятелство, че, возейки се в автомобила непосредствено преди спирането му за проверка срещу бензиностанция „Шел“, е възприел нормално преминаване през кръговото кръстовище като усетил само леко накланяне на автомобила поради наличния там наклон на платното, но не и поднасяне и дрифт на превозното средство, доколкото неговите твърдения се опровергават категорично от напълно съвпадащите, взаимно допълващи се, конкретни и ясни показания на всеки един от преките очевидци М. Н. и Д. С..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор „Охранителна полиция“ в 02 РУ, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание.

Нарушението е констатирано при проверка от служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Относно нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП, приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства – показания на преките очевидци на действията на въззивника по управление на л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№СВ0502АТ, в съответния пътен участък сочат напълно еднозначно, категорично и конкретно-описателно фактическа 2 обстановка, напълно потвърждаваща фактическите твърдения по обстоятелствената част на процесните АУАН и НП. Посочените от всеки от двамата непосредствени очевидци обстоятелства по приближаване със силно форсиран двигател на кръстовището с кръгово движение „Почивка“ и навлизане в същото с превъртане на гуми и поднасяне на задната част на автомобила, заемайки позиция почти перпендикулярно на двулентовото пътно платно в кръговото кръстовище и двукратното му обикаляне по този начин докато всички останали участници в движението в съответния участък били принудени да спрат, за да предотвратят настъпване на ПТП, несъмнено удостоверяват осъществено от въззивника използване на отворения за обществено ползване път за друга цел, несъответстваща с неговото предназначение за превоз на пътници и товари. Въпреки факта, че липсва легална дефиниция на понятието "дрифт", в практиката се е наложил термина "дрифт" за техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено довежда дадено ППС извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влияние на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност. В този смисъл, съдът счита за неоснователно застъпеното от въззиника становище за липса на техническа възможност с процесния автомобил да се осъществи дрифт, поради наличието на автоматична скоростна кутия за съответното превозно средство. Както бе изтъкнато, понятието „дрифт“ се отнася за техника на шофиране, за чието реализиране е от значение основно умението на водача да осъществява презавиване със силно форсиран двигател, а не техническите параметри на скоростния предавателен механизъм на автомобила. В допълнение на изложеното, в НП деянието не е квалифицирано като дрифт, а подробно е описана именно посочената по-горе техника на шофиране, при чиято която отвореният за обществено ползване път не се използва по предназначение.

Предвид формалния характер на нарушението (липса на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Въззивникът Д. С. съзнателно е извършил резки маневри, свързани и с ускорено извършване на презавиване, което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми и приплъзване на автомобила. Описаното поведение на пътя се дължи изцяло на планирани и съзнателно осъществени действия на водача, а не на обективни фактори, каквито биха могли да бъдат мокра пътна настилка, заледяване на пътното платно и т. н.

При тези фактически и правни констатации, съдът намира, че поведението на въззивника правилно е установено и квалифицирано като нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.

Правилно също така е приложена и санкционната норма по чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП, предвиждаща административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв за водач, който полза пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото размера на предвидените наказания е фиксиран, същите не подлежат преценка за тяхна евентуална завишеност, респ. несправедливост.

По същество, твърдяното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП не се оспорва и се установява категорично също от приобщените писмени и гласни доказателствени средства, при което е правило установено и квалифицирано. За него също е правилно приложена съответстващата санкционна норма по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, предвиждаща фиксирана санкция в неподлежащ на преценка за справедливост минимален размер.

Съобразно чл.189з ЗДвП, за нарушения по ЗДвП, институтът „маловажен случай“ е неприложим.

При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

3

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 150.00 лв. Поради това и като прецени както средна по степен фактическата и правна сложност на делото, така и че негов предмет са две отделни административни нарушения, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в размер 120.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0436-000524 от 31.05.2023 г., издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в 02 РУ, ОД МВР Варна, с което на Д. Д. С., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца за нарушение по чл.100б, т.2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна, сумата 120.00 лв (сто и двадесет лева, 00 ст.), представляваща съразмерно на изменената част възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4