Решение № 3645 от 11.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20221100511544 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5029755/19.02.2020 г., подадена от Д. В. В. и Р. М. – ответници по гр. дело № 35834/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, срещу постановеното по него решение от 22.01.2020 г., /поправено с решение от 28.03.2022 г. и решение от 24.08.2022 г./, в частта, с която на основание чл. 108 Закон за собствеността /ЗС/ е признато за установено, че ищецът Б. В. Д. е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно схема № 5019/11.11.2009 г., СГККгр.София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18.14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. **** с площ 97, 86 кв.м., находящ се в сграда 3, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с прилежащите части: мазе № 7 и 1, 020 % идеални части от общите части на сградата и са осъдени да предадат на ищеца Б. В. Д. владението на 1/3 идеална част от недвижим имот.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 59 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 504 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от право на ползване на процесния имот за периода 04.10.2013 г. - 20.01.2014 г., заедно със законна лихва върху главницата от 20.01.2014 г. /датата на подаване исковата молба в съда/ до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 968, 60 лв. – разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба, подадена от ищеца на 27.08.2013 г. не била насочена първоначално срещу жалбоподателите като ответници по делото и в периода 27.08.2013 г. – 18.10.2018 г. то се е развило без тяхното участие. На последната посочена дата съдът допуска замяна на ответниците в нарушение на чл. 228, ал. 2 ГПК, тъй като срещу тях не била подадена искова молба.

Ответницата Д. В.-М. е научила за това си качество едва на 11.01.2019 г., въпреки че иск срещу нея съществувал от 20.01.2014 г., когато ищецът подал молба за замяна на страна. По 1 съществото на спора се поддържа, че давността за придобиване на имота от ответниците не е прекъсвана поради липсата на иск срещу тях. Жалбоподателите са придобили недвижимия имот на добросъвестно основание, тъй като при прехвърляне собствеността не са знаели, че придобиват от несобственик. Исковата молба била вписана година след сключването на сделката.

Въз основа на изложеното се иска обезсилване на решението като недопустимо или неговата отмяна като неправилно, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна-ответник Б. В. Д. оспорва основателността на подадената жалба.

Сочи, че към момента на подаване исковата молба ответницата Д. В.-М. не е била собственик на процесното жилище, а собствеността й е прехвърлена в течение на процеса.

Още на 20.01.2014 г. искът бил насочен срещу нея, но поради процесуално нарушение на съда това не било допуснато. Поддържа, че процесуалното правоотношение между ищеца и новоконституирания ответник възниква от датата, на която е направено изрично искане от ищеца в тази насока. Неправилно е твърдението, че ответниците са добросъвестни владелци, тъй като още с отговора на исковата молба са представили постановление за прекратяване на досъдебно производство, образувано на 03.10. 2013 г. В о.с.з. с дата 24.10.2019 г. ответницата Д. В.-М. е признала, че е разпитвана по досъдебното производство, което означавало, че тя е знаела, че е купила жилището от несобственик. Следва да се приеме, че придобивната давност е прекъсната с подаването на исковата молба, когато придобивната давност в полза на праводателя на ответницата е спряла да тече. Иска оставянето на въззивната жалба без уважение.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 5024916/13.02.2020 г., подадена от ответницата С. В. Д. чрез назначения й особен представител – адв. П. З. срещу постановеното пръвоинстанцинно решение, в частта, с която е признато за установено спрямо ответницата, че ищецът Б. Д. е собственик на 1/3 идеална част от процесното жилище.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не било проведено пълно и главно доказване на относимите по иска за собственост обстоятелства. Неправилно съдът дал вяра изцяло на свидетелските показания на П.К., С.П. и В.П.. Неправилно съдът приема за доказана собствеността на имота поради съвпадение постоянния адрес на ищеца с този на местонахождението на имота. Неправилно било оставено без уважение възражението за давност. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявеният установителен иск спрямо жалбоподателката да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна-ответник Б. В. Д. оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Счита, че по делото били събрани достатъчно доказателства за собствеността на недвижимия имот по наследствено правоприемство. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на тримата свидетели на ищеца, както и на справката от МВР, сектор „Български документи за самоличност“. По делото не било доказано, че ответницата Д. е владяла целият имот за себе си. Иска отхвърляне на въззивната жалба.

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 25006971/15.01.2021 г., подадена от ответницата С. С. И. срещу постановеното по делото решение от 26.11.2020 г., в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решението от 22.01.2020 г. в частта за разноските. Решението в тази му част било неправилно, тъй като ответницата признала иска и не дала повод за неговото предявяване, поради което и не дължала направените по делото разноски. Въз основа на изложеното иска постановяване на определение, с което да бъде отменено решение от 26.11.2020 г. в частта, в която има характер на определение за разноските и жалбоподателката да бъде освободена от заплащането им.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 25133271/26.08.2021 г., подадена от ответника А. Л.

2

Г. срещу постановеното по делото решение от 26.11.2020 г., в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението от 22.01.2020 г. в частта за разноските. Решението в тази му част било неправилно, тъй като районният съд не съобразил, че ответникът признал иска и не е давал повод за завеждането му. Иска се постановяване на определение, с което обжалваното решение с характер на определение да бъде отменено и жалбоподателят да бъде освободен от заплащането на разноски.

Въззиваемата страна-ищеца Б. Д. оспорва основателността на подаденаите части жалби, тъй като ответниците макар и да са направили признание на претенцията му, то това е станало след подаване на исковата молба.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по гр. дело № 35834/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав е образувано по искова молба с вх. № 15871/26.08.2013 г., подадена от Б. В. Д., в която се твърди, че на 16.08.1978 г. родителите му В.Б. Д. /починала на 04.06.2012 г./ и В. Д.

Д. /починал на 19.08.1994 г./ закупили жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. **** – Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 128, том шести от 1978 г. Сегашният индентификатор на жилището по кадастрална карта е ***. Наследници на придобилите собствеността лица били ищецът, С. В. Д.

/първа ответница/ и тяхната сестра Д. В. Г.а. Въпреки че упражнявала владение върху целия имот ответницата С. Д. се снабдила с нотариален акт за собственост върху целия имот по давност през 2010 г., а през 2012 г. го продала на „Терра кредит“ ЕООД /вторият ответник/.

През ноември 2012 г. търговското дружество продало собствеността на жилището на А. Л. Г. и съпругата му С. С. И.. Те продали жилището на Л. Ж. З. през февруари 2013 г. Ищецът твърди, че от 1994 г., когато починал баща им, владеел заедно с ответницата С. Д. жилището до 2009 г., когато се е изнесъл от него. До този момент сестра му не се е противопоставила на владението му. През месец феврураи 2010 г. С. Д., при все още живата им наследодателкамайка им В. Д. се снабдила с констативен нотариален акт, с които била призната за собственик по давност на имота. Тъй като не били настъпили последиците на давността, то нямало как последващите приобретатели на собствената на ищеца 1/3 идеална част да са станали собственици на нея по продажбено правоотношение.

Въз основа на изложеното ищецът е поискал да бъде признато за установено спрямо ответниците, че е собственик на 1/3 идеална част от процесното жилище. Поискал е осъждането на ответника Л. Ж. З. да предаде владението на имота и да му заплати обезщетение за неоснователното ползване на имота от 26.08.2013 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Поискал е обезсилването на нотариалните актове, с които имотът е прехвърлян на последващите приобретатели.

На 20.01.2014 г. ищецът е посочил, че на 04.10.2013 г. с Нотариален акт за покупкопродажба № 47, том III, рег. № 10018, нотариално дело № 410 ответникът Л. З. е прехвърлил на лицето Д. В.-М. процесния апартамент, поради което насочва иска си по чл. 108 ЗС срещу нея, като оттегля този срещу праводателя й. Предявил е срещу нея и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода 04.10.2013 г. – 20.01.2014 г., поради което признават иска изцяло.

Ответниците А. Л. Г. и С. С. И. са направили възражение за недопустимост на иска, тъй като нито преди, нито при завеждане на процеса е оспорено правото на ищец. По основателността на иска са посочили, че никога не са имали отношения с ищеца и с останалите ответници. Единствената връзка с имота е договора за покупко-продажба от 19.02.2013 г.

Ответницата С. В. Д., чрез назначения й особен представител адв. З. оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка има обвързваща материална сила за всички трети лица относно установеното с него право на собственост. Прави възражение за придобиване на имота по давност за периода 1994 г. – 04.03.2010 г. Владението било осъществявано непрекъснато и необезпокоявано върху целия имот, като е владяла и идеалните части на останалите 3 съсобственици. Прави възражение за придобиване на имота по давност и след издаване на нотариалния акт за собственост въз основа на давностно владение.

С определение от 18.10.2018 г. съдът е допуснал замяна на ответника Л. З. с Д. В. В. по предявения от Б. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Със същото определение по делото е конституиран Л. Ж. З. в качеството му на трето лицепомагач на страната на Д. В. В. и Р. М..

В своя отговор от 04.02.2019 г. ответниците Д. В. и Р. М. оспорва исковите претенции изцяло. Считат, че придобили имот на годно правно основание, което да ги направи негов собственик. Не познавали предходните на техния праводател собственици на имота.

Собствеността им е на добросъвестно основание. Правят възражение за придобиването му по давност.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с № 128, том IV/1973 г., в който е посочено, че на 16.08.1978 г. В.Б. Д. и В. Д.

Д. са придобили жилище № 121 с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****. Според Удостоверение за наследници № 211 починалата на 03.06.2012 г. В. Д. е оставила за наследници С. В. Д. /дъщеря/, Д. В. Д. /дъщеря/ и Б. В. Д. /син/. Според Удостоверение за наследници № 4002/31.10.2002 г. починалият на 19.08.1994 г. В. Д. Д. е оставил за наследници В. Д. / съпруга/, С. В. Д. /дъщеря/, Д. В. Д. /дъщеря/ и Б. В. Д. /син/.