Присъда № 507 от 14.11.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 507 ОТ 14.11.2023 Г. по НОХД № 14852/2022 г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-тен състав Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинения срещу В. Е. А. с ЕГН ********** за това, че:

На 21.02.2021 г. в гр. София, кв. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, представяйки се за длъжностно лице – полицейски служител при 05 РУ – СДВР, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Д. Д. И. заблуждение – че е необходимо да му предостави мобилния си телефон марка „Нокиа“, за да провери дали не е предмет на престъпление, и с това причинил на Д. Д. И. имотна вреда в размер на 78 лв. (седемдесет и осем лева), представляваща стойността на мобилния телефон на Добромир И. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, както и за това, че: на 21.02.2021 г. в гр. София, кв. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, принудил Д. Д. И. да претърпи нещо противно на волята му – да остави във владение на В. А. собствения си мобилен телефон марка „Нокиа“, като употребил за това сила и заплашване – насочил нож срещу Д. И. с думите „Бягай, броя до пет или ще те наръгам!“, след което нанесъл няколко удара в областта на тялото на Д. И. – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло внесения за разглеждане обвинителен акт, като счита за несъмнено доказано извършването на процесните деяния от страна на подсъдимия А.. Поради това предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за престъпното оказване на принуда спрямо пострадалото лице, а за извършения квалифициран случай на измама – да му бъде определено същото по вид наказание за срок от 1 година, като измежду двете наказания бъде определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за 1 година, което да бъде редуцирано с една трета предвид провеждането на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК.

Защитата на подсъдимия се солидаризира с мнението на прокурора относно наказанието. В допълнение се изтъкват смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, сред които чисто му съдебно минало, ниска степен на обществена опасност на извършеното и ниска стойност на предмета на престъпното посегателство.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника. В последна дума моли да не бъде ограничавано правото му на свободно придвижване, като бъде освободен от изтърпяване на наложеното му наказание.

Съдебното производство е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като в хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият изцяло признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразява съгласие да не се събират доказателства спрямо тях. Като съобрази изявлението на подсъдимия А. и изгради положителна преценка спрямо наличието на необходимите предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, настоящият състав на съда приема, че самопризнанието 1 на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, поради което с определение от 14.11.2023 г. обяви на страните, че при постановяването на присъдата си ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. Е. А. с ЕГН ********** е роден на ************** На 21.02.2021 г. свидетелят Д. Д. И. се намирал в гр. София, кв. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, като в близост до автобусната спирка пред супермаркет „Била“ към него се приближил подсъдимият В. Е. А., който му се представил за цивилен полицейски служител от 05 РУ - СДВР и от джоба на якето си извадил метална значка. Подсъдимият поискал свидетелят И. да му представи документ за самоличност, а след това му поискал и притежаваният от свидетеля И. мобилен телефон – „Нокиа“, за да провери дали същият не е предмет на престъпление.

Към този момент подсъдимият В. Е. А. не заемал, а също така и никога не бил заемал, каквато и да е длъжност в Министерството на вътрешните работи. Той съзнавал, че не е полицейски служител и не разполага с правомощия да изисква от гражданите предоставянето на техни лични вещи, както и че не би могъл да извърши проверка дали мобилният телефон е предмет на престъпление, но въпреки това извършил описаното, единствено с цел да получи владението върху мобилния телефон и по този начин да си набави неследваща му се облага. Свидетелят Д. И., мотивиран от мнимата длъжност на подсъдимия, и изложения от същия мотив за изискване на мобилния му телефон, предал на подс. А. собствената си вещ – мобилен телефон марка „Нокиа“, който към момента на извършване на деянието бил на стойност в размер на сумата от 78,00 лева. След като получил мобилния телефон на свидетеля И., подсъдимият го огледал и след това го прибрал в джоба си. Тъй като свидетелят И. желаел да получи обратно мобилния си телефон, подсъдимият извадил автоматичен нож, който разгънал, насочил го към свидетеля Д. И. с думите „Бягай, броя до пет или ще те наръгам!“, след което нанесъл няколко удара в областта на тялото на свидетеля И.. Целта на тези действия на подсъдимия била да принуди пострадалия да остави в негово владение инкриминирания мобилен телефон, противно на желанието му да си го получи обратно. След като му били нанесени описаните удари, свидетелят И. избягал, оставяйки притежавания от него мобилен телефон „Нокиа“ във владение на подсъдимия В. А..

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което безспорно и категорично се подкрепя от събраните в хода на делото доказателства, а именно: показанията на разпитаните на досъдебната фаза от производство свидетели Д. И., К. Б. и Н. К., приобщените по 2 надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – заявление от пострадалия до органите на реда с искане за оказване на съдействие, ксерокопие на обложката от кутията на мобилен телефон марка „Нокиа Лумиа 925.1“, справки за съдимост на В. А., протокол от 21.07.2021 г. за разпознаване на лица, справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори, сключвани с В. А., писмено уведомление от Дирекция „Човешки ресурси“ към МВР с изх. № 812100-15926/19.09.2022 г., заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, както и вещественото доказателство – компактдиск, съдържащ детайлна справка с данни за регистрирани телефонни обаждания.

Направеното от подсъдимия В. А. самопризнание напълно се подкрепя от събраните доказателствените материали, поради което в случая се явява изпълнено, посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.

№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС изискване за приложимост на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно – „надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти“.

Наред с това, в основата на своите фактически изводи съдът постави и съдържащите се в показанията на пострадалото лице Д. И. гласни доказателства, дадени пред друг съдебен състав, както и пред органите на досъдебното производство. Същите изцяло подкрепят обвинителната теза, намират се в пълна смислова корелация спрямо възприетите в обстоятелствената част на ОА твърдения, а не на последно място се характеризират и с вътрешна хармоничност, последователност, убедителност и правдоподобност, което обуславя тяхното кредитиране. В съдържателен план обсъжданият доказателствен източник позволява непротиворечивото изясняване на съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото като времето и мястото на извършване на деянията, конкретните действия на извършителя и външните му признаци, позволили неговата последваща идентификация.

Писмените доказателства по делото, преценени поотделно и в своята съвкупност, са непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване факти, изготвени и приложени са по надлежния процесуален ред, поради което съдът ги кредитира в цялост. Проведеното с участието на пострадалото лице разпознаване, обективирано в протокол от 21.07.2021 г., е извършено при стриктно съблюдаване на процедурните изисквания на НПК.

Разпознаващото лице с категоричност е идентифицирало характерните особености във външния вид на дееца, като в предварителния си разпит е дало подробно описание на неговите специфични индивидуализиращи белези, по които би го познал. Поради това и изготвеният протокол за разпознаване се ползва с присъщата си доказателствена стойност досежно установяване авторството на процесните престъпни деяния.

Съдът възприема изводите на експерта, изготвил съдебно-оценителната експертиза, тъй като приема, че експертното изследване е проведено задълбочено и професионално и дава ясен и обоснован отговор на въпроса за 3 пазарната равностойност на инкриминираната вещ към момента на извършване на престъпното посегателство спрямо нея.

Съдът приема, че установените факти имат следното правно отражение:

По обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК:

Събраните по делото доказателства напълно кореспондират с направеното от страна на подсъдимия признание на фактите от обстоятелствената част на ОА, поради което съдът приема, че подсъдимият В.

А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

Представяйки се пред пострадалия за длъжностно лице – полицейски служител от 05 РУ – СДВР, на 21.02.2021 г., в гр. София, кв. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, действайки с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият А. е възбудил у Д. И. заблуждението, че е необходимо да му предостави своя мобилен телефон марка „Нокиа“, за да провери дали същият не е предмет на престъпление, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 78 (седемдесет и осем) лева, представляваща пазарната стойност на мобилния телефон към момента на деянието.

В случая са налице всички обективни елементи от фактическия състав на измамата. Нейното изпълнително деяние се изразява в противоправно мотивиране на лице, което разполага с фактическата власт върху определен имуществения предмет, да извърши разпореждане с него. В конкретиката на казуса измамливите действия са проявени посредством въвеждането на третото лице – пострадалият Д. И., в заблуждение относно несъществуващото качество на дееца на длъжностно лице – цивилен полицейски служител от структурата на 05 РУ – СДВР, което само по себе си изпълва квалифициращия признак на чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК, а именно – представянето за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта. За отсъствието на подобно служебно положение на А. свидетелстват събраните по делото доказателства, в това число справка от НАП за сключени трудови договори (вж. л. 78-79 от ДП), както и писмено уведомление от ЧР на МВР (вж. л. 80 от ДП). С цел придаване на убедителност в своята версия, подсъдимият се е идентифицирал пред своята жертва с предявяването му на метална значка. Утвърждаването на формираните в съзнанието на пострадалия неверни представи относно фактите от обективната действителност, подсъдимият е осъществил чрез заявеното си намерение за предприемане на рутинна проверка на лични документи, както и на такава за установяване, дали мобилният телефон на свидетеля И. не е бил предмет на престъпление. Именно така формираната у пострадалия неправилна представа относно мнимото длъжностно качество на дееца е послужило като вътрешен мотив за разпореждането с неговата движима вещ. Предприетото от подсъдимия А. неправомерно интелектуално мотивиране спрямо пострадалия е рефлектирало във вземането на решение от страна на последния за извършването на акт на физическо разпореждане със собствения му мобилен 4 телефон. В този смисъл е налице пряка причинно-следствена връзка между активните действия на подсъдимия и предприятия от свидетеля И. разпоредителен акт с инкриминираната вещ. Също така е налице и квалифициращият признак, предвиден в разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като извършителят се е идентифицирал пред пострадалия като длъжностно лице – полицейски служител от 05 РУ – СДВР, каквото качество към този момент категорично не е имал.