Решение № 1029 от 09.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Пловдив, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330114597 по описа за 2024 година

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и евентуални искове – с правно основание чл.146, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП.

В исковата молба от Д. П. А. против „Аксес Файнанс“ АД се твърди, че на 22.04.2021г. между страните бил сключен Договор за кредит Бяла карта, по силата на който бил предоставен заем в размер на 1000 лв. Съгласно чл.3, ал.2 от договора потребителят се задължил да заплаща задълженията си на второ число на текущ месец, а ако не стори това, съгласно чл.12, ал.1 се задължил в срок до пето число на месеца да заплати минимум 5 % от отпуснатия лимит, която сума служила за частично погасяване на задълженията му. В ал.2 на чл.12 била посочена последователността на погасяване на задълженията на потребителя. В чл.4 бил посочен ГЛП 43.2 %, ГПР 46.2 %, като на същата дата бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта с „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД чрез пълномощника „Аксес Файнанс“ АД, по силата на който била издадена картата. Според Тарифата към договора за теглене на пари се събирала такса от 1 %. На 25.08.2021г. бил подписан анекс към договора за кредит, по силата на който била сключена застраховка кредитна протекция и защита на картата, като била дължима застрахователна премия от 1 % от общото задължение по договора, а по пакет защита на картата – 2 лв. месечно. Съгласно чл.1, ал.3 от този договор застрахователната премия се заплащала от ответното дружество, която съгласно чл.4 се считала за усвоена главница и върху която се начислявали възнаградителни лихви. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради липса на верен процент на разходите, който в резултат на начисляваните такси и застрахователни премии бил по-висок от посочения в договора – 46.2%. В него не 1 били включени таксите във връзка с ползването на платежната карта и поддържането на сметка, не били включени застрахователните премии по сключената застраховка – налице било олихвяване на такса, превърната в главница, което представлявало анатоцизъм, който бил забранен по отношение на потребители. ГЛП също не бил верен, а в условията на евентуалност се сочи, че разпоредбите на чл.1, ал.3 и ал.4 от анекс от 25.09.2021г. са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като същите са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност. Поради това е направено искане за прогласяване недействителността на договор за кредит „Бяла карта“ от 22.04.2021г. и анекс към него от 25.09.2021г., на основание чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване недействителността на основание чл.146, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП на разпоредбите на чл.1, ал.3 и ал.4 от анекс от 25.09.2021г. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Аксес Файнанс“ АД, в който ответникът оспорва исковете. Веднъж сключили договор за кредит по продукта „Бяла карта“ потребителите сами взимали решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. Това не бил вносков продукт. Не се спори, че между страните на 22.04.2021г. бил сключен такъв договор, като се сочи, че в случая единствените такси, за теглене на пари в брой чрез предоставената платежна карта били такива за услугата „теглене на пари в брой на чужд ПОС терминал“, както и при „теглене на пари в брой от АТМ в държави извън ЕИО“.

Те се начислявали само ако самият картодържател е избрал да се ползва от предоставените му възможности. Тези услуги не били задължителни за целите на усвояването на кредита, като ищецът никога не бил извършвал тези операции. По договора били направени общо 107 бр. усвоявания в периода от 24.04.2021г. – 05.03.2024г., като за нито едно от тях такса не била начислявана. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.3 ЗПК, като се сочи, че таксите не следвало да се включват в ГПР. Отпускането на кредита не било свързано по никакъв начин с откриване на сметка. Сключената застраховка също била доброволна, като не било условия за сключване на договора за кредит, следователно не следвало да се включва в ГПР. Дружеството не извършвало анатоцизъм. Посоченият в договора ГПР от 46.2 % бил в рамките на чл.19, ал.4 ЗПК, като били спазени всички изисквания при изготвяне на договора за кредит. Не била налице недобросъвестност при сключване на допълнителната услуга – застраховка, нито несъразмерност на престациите.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за кредит „Бяла карта“ от 22.04.2021г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и Д. П. А., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Представено е и Приложение № 1 към договора, както и Анекс от 25.09.2021г. и Стандартен 2 европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 22.04.2021 г. между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Уговорен е годишен лихвен процент от 43,2 % и годишен процент на разходите – 46,2 %. В договора – чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не погаси пълния размер на текущото си задължение на падежа по чл.3, ал.2, същият е длъжен в срок до 5-то число на календарния месец да заплати част от общото дължимо от него задължение в размер на 5% от максималния отпуснат кредитен лимит, която сума служи за частично погасяване на задълженията му. Според ал.2 в случай, че при извършване на плащане от страна на кредитополучателя сумата не стига за погасяване на цялото му задължение, кредитополучателят има право да посочи поредността на погасяване на задълженията му, а ако не направи това, то погасяването се извършва по следния ред – законна лихва за забава върху главницата, други типове такси съгласно Тарифа за дължимите такси, такси за теглене, договорна лихва върху усвоена и непогасена главница, усвоена и непогасена главница. С Анекс от 25.09.2021г. е договорено кредитополучателят да сключи доброволна застраховка към договора за пакет „Кредитна протекция“ и/или пакет „Защита на картата“.

С исковата молба се твърди недействителност на сключения между страните договор за кредит и анекс към него на основание чл.22 ЗПК.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т.

20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят 3 дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В случая съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46.2 %, а възнаградителната лихва– 43.2 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 2 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора ГПР от 46.2 % и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено заплащане на такси за теглене, както и други видове такси съгласно Тарифа за дължимите такси, а по силата на Анекс от 25.09.2021г. – и заплащане на застраховка. По отношение на нейното плащане е предвидено кредитодателят да заплаща вместо кредитополучателя размера на дължимата месечна премия на застрахователя, а от своя страна кредитодателят да я начислява като задължение по кредита. Тези вземания обаче не са включени в посочения в договора ГПР, следователно същият не съответства на действително приложения в кредитното правоотношение. Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква – лихва, такси и пр. Поради това съдът намира, че сключените между страните договор и анекс са недействителни.

Доколкото съдът уважи предявения главен иск, то не следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност искове.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 50 лв. внесена държавна такса, както и сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие, и списък на 4 разноските по чл.80 ГПК.