Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32046 от 02.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7914/2026
Вид
Определение № 32046
Подписан
02.09.2026
В сила
02.09.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32046 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110107914 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на подадена от А. Н. Ч. срещу „Сити Кеш“ ООД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявените от ищеца искове, като твърди, че последният е упражнил правото си на отказ от договора. Предвид посоченото, съдът намира, че на ищеца следва да бъде предоставена възможност да вземе отношение по наведените от насрещната страна твърдения.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Искането на ищеца на основание чл.190 ГПК за задължаване ответника да представи справка за всички заплатени от А. Н. Ч. суми по Договор за паричен заем кредирект №736222 и тяхното разпределение по пера следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът е представил такава.

Следва да бъде оставено без уважение и искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходимо.

Искането на ответника за съединяване на настоящото дело с други образувани от ищцата дела по реда на 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото сочените от него производства са образувани срещу „Кредирект ЕООД“ Следва да бъде оставено без уважение и искането му за извършване на служебна справка относно броя и вида образувани между страните дела, доколкото същото е неотносимо към предмета на доказване по настоящото производство.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2026г. от 15:10 часа, за когато 1 да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да вземе отношение по наведените в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на производството и извършен от негова страна отказ от процесния договор.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени от А. Н. Ч. срещу „Сити Кеш“ ООД са следните искове:1/ иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №736222/16.09.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, 2/ следните съединени в условията на евентуалност с него искове: 1. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на съдържащата се в чл.6.2 от Договор за потребителски кредит №736222/16.09.2022г. клауза за неустойка, и 2. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на съдържащата се в чл.3.7 от Договор за потребителски кредит №736222/16.09.2022г. клауза за размера на ГЛП, както и 3/ кумулативно съединен с посочените искове осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр1 ЗЗД за осъждане на ответника „Сити Кеш“ ООД да плати на ищеца Г. Е. Н. сумата от 639,11 евро, представляваща сбора от получените от ответното дружество при начална липса на правно основание суми по Договор за потребителски кредит №736222/16.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът А. Н. Ч. твърди, че на 16.09.2022г. сключила Договор за потребителски кредит №736222 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 1 500 лева при следните параметри: лихвен процент- 40,05%, ГПР- 48,3%, срок- 12 месеца и брой вноски-12. Сочи, че в чл.6.1 от договора било предвидено изпълнението на задълженията да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения, уредени в чл.33, ал.1 Общите условия, а именно- банкова гаранция или поръчител, отговарящи на конкретно посочени в него условия, като в случай че такова не се предостави в тридневен срок или същото не отговаря на условията, на заемателя се начислявала неустойка в размер на 2 000,61 лева, плащането на която се разсрочвало с останалите задължения по договора в погасителния план. Твърди, че предоставянето на обезпечение представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Намира въведените условия за неговото предоставяне за неизпълними, като счита, че уговорената неустойка на практика представлява сигурно допълнително възнаграждение за кредитора. Заявява, че нито в договора, нито в СЕФ е посочено какво точно се включва в ГПР, което представлява нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и възпрепятства потребителя да разбере икономическите последици от сключения от него договор.

Излага съображения, че начислената неустойка не отчетена при неговото формиране, поради което посоченият размер не отговаря на действителния такъв. Поддържа, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в 2 отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Твърди, че в договора не е посочен и лихвения процент на ден съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Заявява, че посоченото нарушение възпрепятства ефективното упражняване на правото на потребителя да се откаже от договора, като заплати начислената лихва за периода от предоставяне на главницата до датата на нейното връщане. Обосновава недействителност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави, като счита, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. В тази връзка сочи, че размерът й представлява 133,37 % от заетата сума, като счита, че същият нарушава принципа на справедливост. Поддържа, че с клаузата за неустойка на практика кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията му като финансовата институция да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като същевременно увеличава размера на дълга му по договора. Намира за противоречаща на добрите нрави и клаузата, с която се уговаря размера на ГЛП по кредита, като цитира съдебна практика, съгласно която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва, какъвто не е настоящият случай. Въз основа на о изложените съображения поддържа, че сключеният между страните договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК, като съгласно чл.23 ЗПК в този случай потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита.

В тази връзка твърди, че е заплатила сума в размер на 1 406,08 евро, като предвид нищожността на договора сумата от 639,11 евро се явява получена от ответника без основание. Моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за осъщественото от него безплатно представителство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди се, че за ищеца не е налице интерес от предявяване на установителни искове за нищожност на договора, респективно не негови клаузи, доколкото същият се е възползвал от правото си на отказ от същия. Заявява, че в случая е налице злоупотреба с права, доколкото ищецът е депозирал шест напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях множество договори. Поддържа се, че както процесният договор, така и неговите клаузи са валидно уговорени, а в условията на евентуалност се обосновава приложението на чл.26, ал.4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди се, че договорът за кредит отговоря на изискванията на ЗПК, като противно на посоченото от ищеца, по отношение на ГПР са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК условия. Обосновава се, че в договора за потребителски кредит и в издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, като се твърди, че неговият размер не надвишава нормативно уредения в чл.19, ал.4 ЗПК праг. Поддържа се, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че същата е валидно уговорена, като ищецът е упражнил правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК. Твърди се, че уговарянето на неустойка не противоречи на добрите нрави, както и че същата не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Поддържа се, че ищецът е бил наясно с икономическите последици от сключвания договор за кредит. В допълнение се сочи, че всички изложени твърдения за 3 нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Обосновава се действителност и на уговорената възнаградителна лихва, доколкото с нейното включване в ГПР не се надхвърля установения в закона максимален размер на ГПР. С оглед на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и противоречието му със закона; по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните следните обстоятелства: че на 16.09.2022г. между „Сити кеш“ ООД и А. Н. Ч. е бил сключен Договор за потребителски кредит №736222, по силата на който на последната е предоставен заем в размер на 1 500 лева, със соченото в исковата молба съдържание, както и че в посочения в договора ГПР задължението за неустойка не е включено като разход,.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.