Решение № 1275 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.нова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100512703 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 288912/16.10.2023г., подадена от ответницата И. М. Д., действаща чрез особения си представител адвокат П. П. от САК, срещу решение № 15890 от 04.10.2023г. по гр.дело № 62132/2022г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, с което е признато за установено по отношение на И. М. Д., че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 750,00 лева – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № 346204/12.07.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 814,60 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 11.08.2021 г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41179/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156ти състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Жалбоподателят счита, че в хода на делото не е било несъмнено установено наличието на сключен между спорещите страни договор за заем. В тази връзка е посочено, че представеният договор и общи условия към него не отговарят на ЗПФУР и ЗЕДЕП, които не били подписани 1 с КЕП. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.22, вр.чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Същият бил с размера на шрифта, който е по – малък от 12, а и се установявали видими разлики между шрифта на договора и шрифта на общите условия. Не се установила ответницата да се е регистрирала в интернет сайта на ищеца и да е приела общите условия. Не била настъпила и предсрочната изискуемост, за което страната излага подробни съображения.

От представения от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД диск със записани на него договор за кредит и разговор не можело да се установи, че това е текстът на договора и че това е гласът на ответницата. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззИ.емата страна „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Изложени са доводи за недопустимост на настоящото въззивно производство, тъй като въззивната жалба била подадена от особен представител, чиято функция се изчерпвала единствено със защита правата на лицето, което представлява, чрез заявяване на съответни възражения срещу претенцията на ищеца. Участието на особения представител било допустимо само при въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство, поради което същият не бил легитимиран да обжалва съдебното решение. По същество въззИ.емият счита, че от заключението на счетоводната експертиза се е установило, че по банковата сметка на насрещната страна е била преведена заемната сума, като основанието за това е бил сключеният договор за кредит. Сключването на договора се установявало и от представените по делото документи на електронен носител, в т.ч. и договор, сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, поради което последният не се подписвал, тъй като това било невъзможно. Оплакванията за нищожност на договора са оспорени като неоснователни, като в тази връзка е посочено, че заключението на изготвената техническа експертиза установявало, че законоустановеният минимален размер на шрифта е спазен. Освен това, обстоятелството, че договорът за кредит бил сключен във вид на електронен документ обосновавало възможността при нужда шрифтът да бъде увеличаван при необходимост от страна на потребителя, а при разпечатване било възможно да има разминаване с вида му в електронен вид. Допълнил е, че предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на насрещната страна чрез изпращане на имейл съобщение и получаването му на 11.07.2022г., като това било предвидено в общите условия. Така мотивиран, въззИ.емият моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 14.02.2022г. на ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с която е предявил срещу ответницата И. М.

Д. обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във 2 вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2750 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 346204 от 12.07.2021г. за погасителни вноски за периода от 10.09.2021г. до 02.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и сумата от 814,60 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.08.2021г. до 07.07.2022г.

Ищецът твърди, че на 12.07.2021г. между него в качеството на кредитодател и ответницата И. М. Д., като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 346204. Сключването на договора било извършено въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaеm.bg., на който електронен адрес са публикувани и Общите условия (ОУ) за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с ОУ“.

След това кандидатът получавал имейл с преддоговорна информация за условията на договора. Ако бъде одобрен, кандидатът получавал на личния си имейл договор и ОУ за писмено потвърждаване, което се извършвало по следния начин: клиентът получава чрез съобщение на предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален код, след което получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод, клиентът получавал обаждане на посочения от него телефонен номер. Ищецът заявява, че при кандидатстване за кредита ответникът е посочил конкретен телефонен номер и имейл адрес, на който телефонен номер е изпратено съобщение, както и че предоставените му парични средства са преведени по уговорения между страните в договора начин. При така описаните процедура на ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 3000 лева, която е преведена и изплатена по посочена от ответницата банкова сметка в “Банка ДСК” ЕАД. Твърди се, че ответницата единствено е погасила сумата от 600,00 лева, разпределена както следва: 250 лева за главница /вноски с падежни дати 11.08.2021г. и 10.09.2021г./; 101,18 лева за договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 10.08.2021г.; 233,82 лева за неустойка и 15 лева за разходи по чл.7 от сключения договор. Останала незаплатена сума от 2750,00 лева – главница по договора за периода от 10.09.2021г. до 02.07.2023г., както и сумата от 814,60 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 11.08.2021 г. до 07.07.2022 г. Поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да върне на заетата сума в определените в погасителния план срокове, ищецът обявил целия кредит за предсрочно изискуем, като за целта изпратил по имейл до ответницата на 11.07.2022г. изявление в този смисъл. Моли предявените исков да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. М. Д., действаща чрез особения си представител - адвокат П. П. от САК, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените срещу нея 3 искове. Оспорено е наличието на сключен между спорещите страни договор за заем, като представеният от ищеца такъв не бил подписан от ответницата, а и не били спазени изискванията на ЗПФУР, касаещи подписването на договора с КЕП. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.22, вр.чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Същият бил с размер на шрифта, който е по – малък от 12.

Оспорено е ответницата да се е регистрирала в интернет сайта на ищеца и да е приела общите условия, както и получаването на сумата от 3000 лева. Не била настъпила и предсрочната изискуемост, за което страната излага подробни съображения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Във връзка с доводите на въззИ.емия „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД за недопустимост на настоящото въззивно производство, поради подаване на въззивната жалба от особен представител, следва да се посочи, че още с определението си по насрочване на делото, постановено по реда на чл.267, ал.1 ГПК, съдът е посочил, че същото е неоснователно, тъй като процесуалното представителство може да произтича както от сключен между представителя и съответната страна договор, така и от закона или от акт на съда. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна вляст спрямо отсъстващата страна. Въз основа на това определение особения представител придобИ. възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Този представител разполага със същите права, с които разполага и представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на упълномощаване или договор със съответната страна, като единственото ограничение е по отношение на действията, които изискват изрично пълномощно, по отношение на които ще трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК. По отношение на особения представител, чиято представителна власт е възникнала въз основа на акт на съда, приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ГПК, поради което представителната му власт важи до завършване на делото във всички инстанции /така и Определение № 623 от 28.12.2017г. по ч. гр. д. № 2873/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора, с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, съдът приема следното:

4

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 и сл. от ГПК по гр.д. № 41179/2022г. по описа на СРС, 156 състав.

Основателността на исковете е поставена в зависимост от това по делото да се установи 1) възникването на твърдяното облигационно правоотношение /валиден договор за предоставяне на кредит/, в т.ч. наличието на уговорка за заплащането на възнаградителна лихва и нейния размер; 2) че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в уговорената валута и в определения срок и 3) че претендираните вземания са изискуеми.

По делото е представен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 346204 от 12.07.2021г., от който се установява , че на посочената дата между „Изи Финанс“ ЕООД /кредитодател/ и ответницата И. М. Д.

/потребител и кредитополучател/ е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 3000 лева, със срок на кредита - 720 дни /краен падеж – 02.07.2023г./, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,44 %. Кредиторът се е задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 3000 лева – главница, в деня на подписване на договора. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клаузата: банкова гаранция в полза на кредитора или поръчителство на две физически лица, като е договорено, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора , потребителят дължи неустойка в размер на 1402,92 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. В договора за кредит е инкорпориран и погасителен план, видно от който връщането на заемната сума следва да се извърши на месечни вноски в периода от 11.08.2021г. до 02.07.2023г., всяка от които включва част от главница, част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 3, ал. 1 от договора. Главницата по всяка вноска е в еднакъв размер от по 125 лева.