Решение № 86 от 18.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Благоевград, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20211200100953 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. Б. М., ЕГН **********, против „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****“ № 25, офис сграда ..., ет. 2, офис 4.

Навежда се в молбата, че ищецът е съдлъжник по изп. д. № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., с р-н на действие-Окръжен Съд Благоевград. Твърди се, че в полза на „**** “ ЕАД, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 845/ 2011 г. по описа на PC - Р. против ищеца и против Г. М.а, за следните суми: - Сумата в размер на 132 264.41 лв. /сто тридесет и две хиляди двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането; - сумата в размер на 16 799.63 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до 25.04.2011 г. включително; - Сумата в размер на 2953.74лв./две хиляди деветстотин петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до 26.05.2011 г. и сумата в размер на 3 040.36 лв. /три хиляди и четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължимата държавна такса.

1

Твърди се, че на 22.06.2017 г. банката кредитор е цедирала вземането против ищеца и М.а на „****“ ЕАД, което дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело. Навежда се, че ищеца не дължи изпълнение по това вземане, тъй като изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и вземането е погасено по давност.

Твърди се, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на ищеца в края на месец август 2011 г., като ищеца не е възразил срещу заповедта за изпълнение на парично вземане. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1003/ 2011 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.. Навежда се, че с ПДИ е уведомен ищеца, че е наложена възбрана на недвижим имот, като е насрочен и опис на запорираните вещи и възбранени имоти на 13.09.2011 г..

Твърди се, че на 12.10.2011 г., ЧСИ е приел оценката на вещото лице, като на 25.10.2011 г. е съставил протокол за обявяване на публичната продан.

Обявлението за последната е изготвено на същата дата, като е определено продажбата на продължи от 02.11.2011 г. до 02.12.2011 г.

Навежда се, че след разгласяване на проданта, на 02.12.2011 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано спиране на извършването на публичната продан, като останалите предприети изпълнителни действия продължат, като се твърди, че молбата е уважена.

Твърди се, че с молба от 21.11.2013 г. взискателят е поискал насрочване и извършване на нова публична продан на ипотекирания недвижим имот.

Навежда се, че следват провеждания на няколко публични продани, както следва: - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 24.01.2014 г. до 17.00. часа на 24.02.2014 г. – отложена; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 09.04.2014г. до 17-00 ч. на 09.05.2014 г.отложена; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 15.04.2014 г. до 17.00 часа на 15.05.2014 г. - отложена; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 18.02.2015 г. до 17.00 часа на 18.03.2015 г. - спряна; Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 23.06.2015 г. до 17.00 часа на 23.07.2015 г. - нестанала; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 08.09.2015 г. до 17.00 на 08.10.2015 г.-нестанала; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 09.11.2015г. до 17.00 часа на 09.12.2015 г.-спряна; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 18.01.2016 г. до 17.00 часа на 15.02.2016 г.-нестанала; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 21.03.2016г. до 17.00 часа на 21.04.2016 г. нестанала; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 24.10.2016 г. до 17.00 часа на 24.11.2016 г. - нестанала; - Насрочена публична продан за времето от 09.00 ч. на 13.01.2017 г. до 17.00 часа на 13.02.2017 г. - обявен купувач.

Твърди се, че последната редовно обявена публична продан е приключила успешно, като имотът е бил възложен на 24.02.2017 г. на 2 купувача.

Твърди се, че с молба от 07.09.2017 г. до Частния съдебен изпълнител, длъжниците по делото са поискали да се прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като ЧСИ с резолюция на молбата е посочил, че няма основания.

Навежда се, че с ТР № 2/ 2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. Поддържа се, че в случая, последното същинско изпълнително действие, е извършено на 25.10.2011 г. - насрочване на публична продан на недвижимия имот на длъжника. Прави се довод, че давностният срок е изтекъл на 25.10.2013 г., като след този срок, е поискано извършването на ново изпълнително действие - насрочване на нова публична продан. Навежда се, че извършените след датата - 25.10.2013 г. изпълнителни действия по изп. дело № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., са без правно значение и не могат да обосноват прекъсване на давностния срок, тъй като изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Прави се довод, че от датата -25.10.2011 г., е започнала да тече нова погасителна давност, която предвид обстоятелството, че вземанията на взискателя са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и по аргумент от чл. 117 ЗЗД, във връзка с чл. 110 ЗЗД, е петгодишна. Сочи се, че в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 42/ 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/ 2015 г. 4ГО, решение № 23/ 12.07,2011 г. по т. д. 124/ 2010 г. на BKC, 2TO и др.

Поддържа се, че от 25.10.2011 г. до датата на предявяване на настоящия иск са изминали повече от 5 години, като се прави довод, че вземанията в полза на „**** “ЕАД по заповедта за незабавно изпълнение на парично вземане и по издадения изпълнителен лист, са погасени на основание изтекла погасителна давност, тъй като взискателят не е предприел действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си, повече от пет години. Тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, ищецът се позовава на нея и прави възражение за изтекла погасителна давност.

Навежда се, че вземането на „**** “ ЕАД, за което е образувано изп. д. № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 с р-н на действие БлОС, е изцяло погасено по давност.

Твърди се, че ищеца на 31.07.2017 г. получил по куриер уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което „**** “ ЕАД, чрез пълномощника си „****“ЕАД, са уведомени, че банката е прехвърлила вземането си към ищеца и М.а и произтичащи от договора за обезпечен 3 кредит № 752994281/03.08.2007 г. Навежда се, към уведомяването липсва индивидуализация на вземането, както и липсват документи, установяващи наличието на валидно упълномощаване от „**** “ЕАД на „****“ЕАД за уведомяване на извършената цесия. Прави се довод, че по този начин цесията не е произвела действие спрямо ищеца и новият кредитор не може да се счита по отношение на ищеца за кредитор на процесното вземане, като се сочи, че вземането е било погасено по давност към момента на прехвърлянето му банката е прехвърлила погасено по давност вземане на цесионера.

Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Б. Б. М., ЕГН ********** не дължи на ответника, следните суми: - Сумата в размер на 132 264.41 лв. /сто тридесет и две хиляди двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането; - сумата в размер на 16 799.63 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до 25.04.2011 г. включително; - Сумата в размер на 2953.74лв./две хиляди деветстотин петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до 26.05.2011 г., както и сумата в размер на 3 040.36 лв. /три хиляди и четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължимата държавна такса.

Претендира ищеца и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който оспорва иска.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че лицето Б. Б. М. е солидарен длъжник по изпълнително дело № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., район на действие ОС-Благоевград, което е образувано въз основа на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 845/ 2011 г. по описа на PC - Р. за описаните в исковата молба суми.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че процесното вземане е прехвърлено на **** ЕАД от **** ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2017 г., както и че **** ЕАД е конституирана като взискател по изпълнително дело № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., район на действие ОС-Благоевград.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищецът не е надлежно уведомен за извършената цесия и уведомяването му не е връчено надлежно. Конституирането по изпълнителното дело въобще не е 4 елемент от фактическия състав за действителност на извършената цесия.

Самият ищец на стр. 5 от исковата си молба признава, че е получил по куриер уведомлението за извършено прехвърляне на вземания, като се оспорва като несъстоятелно твърдението, че липсва индивидуализация на вземането, както и липсват документи, установяващи наличието на упълномощаване на „****“ ЕАД.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че производството по изпълнително дело № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., район на действие ОС - Благоевград е прекратено поради перемпция и давност на 25.10.2013 г., тъй като според ищецът последното същинско изпълнително действие, е извършено на 25.10.2011 г., а именно датата на съставяне на протокол за обявяване на публична продан на недвижим имот.

Навежда се, че публичната продан е насрочена за периода от 02.11.2011 г. до 02.12.2011 г., като в случая е предприето изпълнително действие „публична продан“ и то се счита завършено при обявяване на проданта за „станала“ или нестанала“. При това се прави довод, че моментът, от който следва да се брои началото на двугодишния срок за настъпване на перемпция би следвало да е от дата 03.12.2011г. - а именно датата на обявяване на проданта за нестанала, като от тази дата 03.12.2011 г. до 21.11.2013 г. - датата на депозираната от взискателя молба за насрочване на нова публична продан две години не са изтекли.

Навежда се, че в мотивната част на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочено е, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпило прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Разпечатката съдържа 33 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa5be885-52c3-4ab3-8b48-b59aae776120