Определение № 1356 от 19.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1356 гр. Варна, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900030 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от Ю. Ф. Ф., действащ чрез адв.Д., за изменение на постановеното решение №306/17.07.25г. в частта на разноските, като се присъди адв.възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Б. БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 128001319, с който счита молбата за неоснователна.

Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:

Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Както вече е посочено в постановеното по делото решение, в разглеждания случай съдът намира, че се установява наличието на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и направените от ищеца разноски в производството следва да останат в негова тежест. Съдът изцяло се придържа към мотивите, изложени в решението в тази връзка. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат / така Определение №744/18.04.23г. по ч.гр.д.

№1170/23г. на ВКС, Определение №2520/13.08.25г. по ч.т.д.№1389/25г. на ВКС и др./. Безспорно се установи, че ответникът А. Б.

БЪЛГАРИЯ АД не е предприемал каквито и да било съдебни или извънсъдебни мерки за принудително удовлетворяване на вземането си към ищеца след прекратяване на изп.дело с постановление от 05.07.24г., като изпълн.лист е получен от него в хода на настоящото дело единствено с оглед връщането му на ищеца. Тези обстоятелства, ведно с направеното по делото признание на исковете, несъмнено обуславят приложимостта на хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и разноски на ищеца не се следват.

1

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ У ВА Ж Е Н И Е молба вх.№23903/20.08.2025г., подадена от Ю. Ф. Ф., действащ чрез адв.Д., за изменение на решение №306/17.07.25г. по т.д.№30/25г. на ВОС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2