Определение № 1413 от 06.10.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Шумен, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500560 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6298/08.08.2025 г. /п.кл. 07.08.2025 г./ подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане № 1708/31.07.2025г., по ч.гр.д.№ 1103/2025г. на НПРС, с което съдът е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Р. Г. Г., за следните суми: за разликата над уважения размер на главницата от 2811,58лв. до претендирания от 5139,57лв., както и за законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.06.2025 г.; за сумата от 989,94 лв. - договорна лихва и сумата от 62,16 лв. - законна лихва, както и в частта за разноските, за разликата над сумата от 56,23 лв. до платените 123,83 лв. за ДТ и за разликата между уважената сума за възнаграждение за юрисконсулт от 68,11 лв. до размера на претендираната от 150лв. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че процесният договор отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. ГПР бил в размер на 41,75% и не противоречал на чл.19, ал.4 ЗПК. В чл.10 от договора била посочена дължимата сума, която следвало да бъде върната от потребителя. Излага, че изискването в договора да се включат взетите предвид допускания не било абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляването на ГПР. В процесня договор липсвали неясноти, които да обусловят използването на предвидените в закона допускания при изчисляване на ГПР, поради което такива допускания не били предоставени като информация по договора. Договорът бил сключен за конкретна сума, при изначално определени и посочени разходи, за конкретен срок при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоявал еднократно в началото на договора. В чл.11.2 бил представен и погасителен план. Задължението на кредитора за представяне на информация за вида и 1 размера на разходите било допълнително изискване по чл.11, ал.1 т.14 от ЗПК, което било изпълнено от кредитора и информацията била предоставена в чл.14 от Договора. Налице било изискуемото от закона съдържание относно годишния процент на разходите.

Договорена била фиксирана лихва, а не референтна. Излага подробни съображения относно липсата на изискване към съдържанието на договорите за потребителски кредит да има посочване на компонентите на ГПР. Законът не предвиждал в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В случая компонентите, които са послужили за пресмятане на ГПР били изводими от закона и поконкретно чл.19, ал.1 ЗПК и тази на пар.1 т.1 ДР на ЗПК. Сочи формула за изчисляване на ГПР. Счита, че целта на заповедното производство била не да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Подаденото заявление и извлечението от счетоводните книги на банката имали всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се напри преценка от страна на длъжника дали дължи претендираните суми по договора и дали да подаде възражение. Заповедният съд изложил противоречащи на закона доводи и съображения и такива които биха могли да са предмет на установяване в исково производство. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането на НПРС и да уважи изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист за всички отхвърлени суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№1003/2025г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника Р. Г. Г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 5 139,57лв. главница; 989,94лв. договорна лихва за периода от 15.12.2024г. до 22.05.2025г. и сумата от 62,16 лв. законна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 12.06.2025 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението до изпащане на вземането. Заявителят претендира и разноски по заповедното производство в размер на 123.83 лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размер на сумата съгласно договор за потребителски кредит №7200312154942, сключен на 04.07.2024 г. – 11626,61лв., начало на договора - 04.07.2024 г. и краен срок на договора - 15.09.2029г., брой вноски по договора – 61, падеж на задълженията – 15-то число на месеца; просрочени вноски – 15.12.2024 г.; 15.01.2025г.; 15.02.2025г. Посочено е, че размерът на задълженията към 16.06.2025г. възлизат на 5139,57лв. – изискуема главница; 989,94лв. – изискуема договорна лихва за периода 15.12.2024 г. – 22.05.2025 г. и 62.16лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.12.2024 г. – 12.06.2025 г., общо задължение – 6191,67лв. Представени са стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит и доказателства, че длъжникът е застраховано лице по застраховка „Защита на кредита“ с включени допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ за кредитополучатели на „Ти Би Ай Банк“.

2

С разпореждане № 1637/25.07.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя 1/ да представи приложимите Общи условия към договора за кредит, ако такива са приложими; 2/ да посочи дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора; 3/ Да посочи чистата сума по договора за кредит, главницата, а не като сума между главницата и посочената в договора застраховка, така както това е посочено в чл. 7 от договора. 4/ да посочи точно претендираните от него вземания, като ги разграничи според техния вид – главница, застраховка, лихви, такси и пр.; 5/ да посочи размера на претендираната договорната (възнаградителна) лихва върху оставащата главница, както и да посочи периода за който се иска; 6/ в случай, че претендира законна лихва върху различни по вид вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси и др., то следва да се посочи поотделно претендираната върху всяко вземане лихва и конкретно сумата дължима само върху главницата; 7/ да посочи претендираното обезщетение върху какви вземания е изчислено, само върху главницата или и върху останалите претендирани вземания застрахователни премии, такси, услуги или др. и при необходимост да го коригира. 8/ да посочи, какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжникът по договора, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение - за главница, застраховки, договорна лихва и др., до датата на подаване на заявлението в съда. Да разграничи платените суми по чистата главница и по застраховката. Ако се претендира мораторна лихва върху различни вземания, същата следва да се посочи поотделно. Указал е на заявителя, че при неизпълнение на указанията по т. 1, ще постанови разпореждане за отхвърляне на заявлението на основание чл. 411 от ГПК.

С уточняваща молба от вх. № 6044/30.07.2025 г. заявителят е изпълнил дадените от съда указания. Уточнил е, че договорите не се сключат при общи условия. Задълженията са обявени за предсрочно изискуеми на 15.05.2025г. като уведомление е получено от бащата на длъжника. Претендираната главница е формирана като остатък от незаплатен от длъжника финансов ресурс, който му е предоставен с кредита. Този ресурс включвал предоставена сума за покупка на стоки и предоставена сума за общо ползване или за заплащане на стока и предоставена сума за заплащане на премии по избраните застраховки, че те са финансов ресурс, който е отпуснат от кредитора съобразно желанието на кредитополучателя, който следва да бъде върнат, ведно с договорната лихва. Договорната лихва и обезщетението за забава са изчислени като е съобразен общият отпуснат финансов ресурс, включващ застраховките и дължимата върху него договорна лихва или обезщетение за забава.

Уточнява, че премиите по избраната застрахователна програма не са предоставени лично на длъжника, а са преведени на застрахователя, съгласно изразеното от кредитополучателя желание и искане за това. По договора са извършени плащания, посочени в табличен вид, общо в размер на 388,42лв., с които са погасени 326,11лв. договорна лихва, 0,88 наказателна лихва и 61,43лв. главница.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за разликата над уважения размер на главницата от 2811,58 лв. до 5139,57лв., както и за законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.06.2025 г.; за сумата от 989,94 лв.

3 договорна лихва, сумата от 62,16 лв. законна лихва, както и в частта за разноските: за разликата над сумата от 56,23 лв. до платените 123,83 лв. за ДТ и за разликата между уважената сума за възнаграждение за юрисконсулт от 68,11 лв. до размера на претендираното от 150 лв.

Съдът е изложил мотиви, че сумата на кредита от 3200лв. и сумата на еднократната застрахователна премия от 2001лв. формират посочената в чл.7.1 от договора сума на кредита от 5201,00лв., като според съда действителният размер на кредита е 3200 лв., а не както е посочен 5210 лв. Потребителят не е бил информиран в необходимата според стандартите на чл.5 от Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и чл.11, ал.1, т. 7, т. 10, т.19 ЗПК.

Застрахователната премия е била посочена в сумата на предоставения кредит, а не отделно и върху общата сума са изчислени договорната лихва съгласно погасителния план. При месечна погасителна вноска от 193,77 лв. /последната сума от 194,18 лв./ и чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl е установил, че ГЛП възлиза на 70.27%, а ГПР на 97.97%, което е съществено над допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК от 50 % и не съответства на посочения в договора. Стигнал е до извод за нищожност на договора съгласно чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което потребителят следва върне само онова, което е получил по договора съгласно чл.23 ЗПК. На посоченото основание не се дължат и претендираните суми за договорна и законна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2025 г. Съгласно чл.19, ал.6 ЗПК, при извършени плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага по ал.4 следва да се удържат при последващи плащания по кредита, при което след приспадане на платеното в общ размер от 388,42 лв., от чистата сума на кредита в размер на 3200лв., остава за плащане сума за главница в размер на 2811,58 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на ЗЗД, правилата на специалния ЗПК, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на ЗЗП.