Решение № 45 от 21.03.2024, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 94/2024
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 21.03.2024
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова, Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1, ал.1, т.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.6,ал.1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 9, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Силистра, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова
Членове:
Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500094 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от П. С. М., ЕГН **********5, от гр.Силистра, чрез адв. Ст.Дойчева, против Решение № 651 от 13.12.2023 г. постановено по гр.д. № 425 /2023 г. по описа на Районен съд Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от него срещу ТП на НОИ-Силистра иск, че е придобил трудов стаж в СД „Агрокомплект“- гр.Силистра, в периода 10.11.1980г.31.10.1984г.
Счита, че решението е необосновано, тъй като съдът приема, че искът е допустим, но е неоснователен, позовавайки се на ал.1 и ал.2 на чл.6 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, понеже не са представени писмени доказателства, примерно изброени в ал.2, поради което приема, че гласни доказателства за установяване на стажа са недопустими. Този извод на съда е необоснован, тъй като съдът игнорира приложеното към исковата молба удостоверение по образец , издадено от ТП на НОИ Силистра, което представлява писменото доказателство по смисъла на чл.6, ал.2 от Закона, което обстоятелство прави и допустими свидетелските показания.
С оглед на изложеното, моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови съдебен акт, с който да уважи претенцията му.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата /ответник и в първоинстанционното производство/ ТП НА НОИ – СИЛИСТРА, представляван от Директора М.Желева, чрез Н. Николова1 главен юрисконсулт, в своя отговор заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Съдът е извършил всестранно, пълно и обективно изследване на установените факти и е обсъдил всички събрани относими доказателства, поради което е издаден мотивиран съдебен акт, съобразен с действащото законодателство и трайно установената съдебна практика. Поради това оспорва доводите, за неправилност и необоснованост на процесния съдебен акт, изложени в жалбата.
Наличието на документ по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР обуславя допустимостта на исковата молба, а не нейната основателност. За да бъде определена ищцовата претенция за допустима следва да е налице административния акт, определен от законодателя в посочената норма. Фактът, че жалбоподателят е представил удостоверение, издадено от „ООА“ при ТП на НОИ - Силистра, не води автоматично до извода, че лицето безспорно е полагало труд през процесния период при посочения от него осигурител. Ето защо и новелата на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР борави е израза „стаж може да се установява", ако бъде представено удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В същия дух е и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от закона - искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5 се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Санкцията, която следва от непредставянето на документа в указания от съда срок е връщане на исковата молба.
От тази гледна точка счита, че първоинстанционният съд правилно е счел исковата молба за допустима и правилно е направил извод, че претенцията е неоснователна с оглед на всички събрани и относими към предмета на делото доказателства.
Поради това моли решението да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена.
Тъй като с поведението си ТП на НОИ - Силистра не е дало повод за завеждане на иска моли, на основание чл. 78, ал. 2 от ТПК, във връзка с чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР, разноските по производството, включително и юрисконсулското възнаграждение да бъдат възложени върху жалбоподателя. В случай, че искът бъде отхвърлен изцяло, моли на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателят да бъде задължен да заплати всички направени и претендирани от ТП на НОИ - Силистра разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Пред районния съд е предявена искова претенция с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Искът е отхвърлен като неоснователен поради липса на доказателства. По делото са допуснати и разпитани свидетели, за установяване на твърдените от ищеца факти, но при 2 постановяване на решението си съдът е изключил техните показания от доказателствата по делото, позовавайки се на разпоредбата на чл.6,ал.1 от ЗУТОССР.
Съгласно тази разпоредба, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В алинея 2 примерно са изброени писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Ищецът не представя нито едно изброените доказателство, но твърди че с представеното от него удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, издадено от НОИ-изх.№5510-18-4/10.03.2023г. /л.3/ изпълнява това изискване на закона.Това разбиране не може да бъде споделено, тъй като функцията на това удостоверение и значението му за процеса са различни и макар да е писмен документ, той не удостоверява факт, въз основа на който да се допусне вероятността на трудовия стаж.
Напротив, документът удостоверява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен труд от лицето през посочения период. Представянето на това удостоверение е предпоставка за допустимостта на исковата молба, но от самото му наличие не следва, че предявеният иск е доказан и основателен. Именно защото липсват данни у работодателя или в архивите на НОИ за съществувало трудово правоотношение, на лицето е дадена възможност да сочи доказателства, с които разполага, примерно изброени в чл.6,ал.2 от ЗУТОССР. Самото удостоверение по чл.5,ал.2 от закона не установява такъв факт, а именно, че между ищеца и СД“Агрокомплект“ е съществувало трудово правоотношение.
По делото няма нито едно писмено доказателство установяващо този факт.
Предвид на това, правилно районния съд е приложил закона /чл.6,ал.1/ и е счел, че свидетелските показания са недопустими. Други доказателства в подкрепа на иска си, ищецът не сочи, поради което правилно той е отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Жалбоподателят не се възползва и от предоставената му възможност да представи доказателства пред въззивната инстанция, поради което съдебното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
По отношение на разноските, дължими в това производство се прилагат общите правила по ГПК. / в този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК/.
С оглед изхода от процеса и на основание чл.78,ал.8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сумата от 100 лева- разноски по делотоюрисконсултско възнаграждение, определено по чл.23,т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 651 от 13.12.2023 г. постановено по гр.д. № 425 /2023 г. по описа на Районен съд Силистра.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********5, от гр.Силистра, да заплати на ТП НА НОИ – СИЛИСТРА, сумата от 100 /сто / лева - разноски по в.гр.д.№94/2024г. по описа на ОССилистра.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4