Решение № 1813 от 13.12.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3337/2022
- Вид
- Решение № 1813
- Подписан
- 13.12.2022
- Състав
- Мариана Костадинова Тодорова Досева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.142,ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.143,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 151 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.38,ал.3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1813 гр. ***, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.ОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430103337 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 890,56 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 71,44 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***, срещу Т. Д. М., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№2022443010 0655/22 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 3, находящ се на адрес гр.***, ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл.
1
150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното и настоящото производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградатаетажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за
2 процесния период са: сума за отопление с ИРУ-0 лв., сума за отопление без ИРУ-240,68 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 326,12 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 280,60 лв., услуга дялово разпределение43,16 лв., корекция – 0 лв. Твърди, че в имота на ответника са монтирани следните индивидуални разпределителни: 0 бр. ИРУ, 2 броя водомери, 1 брой щранг-лира в баня, а сградната инсталация е определена при обем 208,47 куб.м.. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 890,56 лева за главница за периода 01.02.2020г. – 31.12.2021 г., лихва за забава в размер на 71,44 лв. за периода от 02.04.2020г. до 01.02.2022г., и законната лихва върху главницата от 08.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.2022443010 0655/2022г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който посочва, че е направил опити да открие ответника, но успял. Твърди, че последното посещение на адреса било на 26.10.2022 г. Тъй като входната врата на блока се заключва на няколко пъти изчаквал живущи в този вход да отворят и провел разговор тях. Те знаели, че има такъв човек, но повечето не са го виждали. Живее на вторият етаж ляв апартамент №3. Провел разговор с живущите срещу него в апр.4 сем.Й., но не получил никакви сведения за Т. М.. Провел и разговор със живущата на първият етаж под него жена Стоянова но и тя не му дала никакви данни за него.Заявила, че евентуално тези пари за парното са останали от родителите му които са починали. Друг съсед му дал телефон,но му казал,че е много стар и не знае дали е актуален. На позвъняване телефона отговаря,че абоната няма гласова поща-***. Относно основанието на иска, взема становище, че може да предполага само от приложените по делото документи, които счита, че сочат към основателност на иска, но поради обстоятелството, че не открил това са само предположения. Заявява, че на този етап няма основание за оспорване счетоводните записвания и назначаване на експертиза. Заявява, че няма основания и за оспорвания, касаещи техническата част, а счита, че това ще оскъпи още повече задължението на ответника. Не оспорва представените доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 3 доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Декларация, подадена по реда на чл.14 от ЗМДТ № ***., Т. Д.
М. лично е декларирал, че по силата на НА № ***г. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот– Апартамент № 3, находящ се в гр.***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са приети и обнародвани в един местен и един национален ежедневник. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 890,56 лв.:
Видно от Декларация, подадена по реда на чл.14 от ЗМДТ № ***., Т. Д.
М. лично е декларирал, че по силата на НА № ***г. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот– Апартамент № 3, находящ се в гр.***, ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в 4 сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна 5 енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи.
Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa5aadf9-25e5-4477-9233-fd7858330950