Решение № 94 от 01.06.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Габрово, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20224200500118 по описа за 2022 година

С решение № 260001 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1179/20 г., Габровският районен съд е отхвърлил предявения иск по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Сдружение ЛРД „Сокол – 1899 град Елена“ против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, гр. Габрово и „ЛРС Сърнена гора“, гр. Сливен и ТП „Държавно горско стопанство Елена“, за признаване за нищожно на допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г., сключено между „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, гр. Габрово чрез ТП „Държавно горско стопанство Елена“и „ЛРС Сърнена гора“, гр. Сливен, поради противоречие със закона, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявения, при условията на евентуалност, иск на ищеца срещу тримата ответници, с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, за признаване нищожността на същото допълнително споразумение, поради липса на основание, като неоснователно и недоказано. С решението разноските по делото са възложени на ищцовото сдружение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение ЛРС „Сокол – 1899 град Елена“, подадена чрез адв. Л. П., в която 1 се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено, с което да се уважи предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност да се уважи искът по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. Твърди се, че приетият от съда извод, че процесното споразумение е сключено в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД е погрешен. С нормата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД се урежда преминаването на Ловно-рибарска дружинка (ЛРД) от едно сдружение – това което има за договор стопанисването на процесния ловно-стопански район, в друго сдружение – това, което приема преминаващата ЛРД. Т.е. преминаващата в новото сдружение ЛРД трябва да идва от друго сдружение, което стопанисва преминаващия ловно-стопански район, в чийто състав е бил до момента. Твърди се, че в това се състои противоречието на процесното допълнително споразумение, тъй като ЛРД „***“ никога не е била в състава на СЛРД „Сокол 1899 град Елена“ и по този начин няма как да премине от него в ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен. Твърди се, че цитираните от ответниците съдебни решения касаят съществуването на сдружението, но не уреждат придаването към тази дружина на ловно-стопански район. Никога преди това ЛРС „***“ не е стопанисвала ловно-стопански район „***“. Към момента на преминаването му към ЛРС „Сърнена гора“ Сливен този ловностопански район е стопанисван от друга ЛРД, числяща се към състава на СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, а именно ЛРД „*** 2009“. Това обстоятелство се установява от съдържанието на заповед № 32 /30.03.2012 г. на Управителя на СЦДП Габрово, който разпорежда да се отпише от регистъра на ЛРС „*** 2009“, като заедно с това бъде придаден ловностопанския й район на ЛРД „***“. Погрешен е и изводът на съда, че от доказателствата по делото се установявало, че през 2009 г. безспорно ответната ЛРД „***“ е членувала в СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, тъй като не са представени доказателства за това. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърдяното от жалбоподателя. Твърди се, че са погрешни и изводите на съда по отношение на евентуалния иск, тъй като не може да се приеме, че основание за сключване на процесното споразумение е членството на ЛРД „***“ в ЛРС „Сърнена гора“, тъй като това основание би било налице, ако същото преминава от СЛРД „Сокол 1899 град Елена“ към ЛРС „Сърнена гора“.

В постъпилия отговор от ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен жалбата се 2 оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли се да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се претендират разноските по делото.

Останалите две насрещни страни не са подали отговор на постъпилата жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя подържа жалбата и оспорва отговора, като се претендират и разноските по делото. Процесуалните представител на ответните страни оспорват жалбата и поддържат подадения отговор, като процесуалния представител на ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен претендира разноските по делото за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

С искова молба от СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, първоначално е сезиран Еленския районен съд, с която след отстраняване на нередовности на същата, е поискано да се признае за нищожно сключеното от ТП Държавно горско стопанство Елена и ЛРС „Сърнена гора“ Сливен, допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, поради противоречие със закона – чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД, а в случай, че съдът отхвърли тази претенция, при условията на евентуалност съдът да обяви нищожността на същото допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, поради липса на основание.

В исковата молба се излагат твърдения, че сключеното между СЦДП ТП „Държавно горско стопанство Елена“ и ЛРС „Сърнена гора“ Сливен допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г., за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча, е нищожно поради противоречие с закона, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 29 ал. 10 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча. На второ място се твърди, че посоченото споразумение е нищожно поради липса на основание, тъй като ЛРС „Сърнена гора“ не е страна по договора с № 52/07.08.2009г., поради което не е имала правно основание да сключва 3 допълнителното споразумение.

Ответникът ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен, в представения писмен отговор оспорва изцяло предявените искове. Оспорва изложените факти от ищеца, като неверни и неотразяващи действителната фактическа обстановка.

Твърди се, че спорът относно съществуването на ЛРД „***“ е разгледан от съда и във връзка със съществуването й има влезли в сила съдебни решения.

Излага се, че ЛРД „***“ е напуснала Сдружение ЛРД „Сокол 1899 град Елена“, след нейното разделяне с Дружинка *** на две през 2002 г., и формирането на две нови дружини в следствие на разделението - *** и ***.

След 2007 г., когато е налице приложена заповед, определяща изрично ловностопанските региони на двете дружини - *** и ***, включително и след публикуването на заповед 171/26.11.2007 г. на председателят на Държавна агенция по горите, с която е изменена заповед на Министъра на земеделието и горите касаещо дружини *** и ***, което е част от правомощията. Излагат се подробни доводи и аргументи.

Ответниците СЦДП ДП - Габрово и ТП ДГС Елена, в представения писмен отговор, оспорват исковете като неоснователни, за което излагат подробни аргументи. Оспорват изложените факти от ищеца. Считат, че не е налице обективно противоречие на договора или на отделни негови клаузи с конкретна правна норма. Единственото противоречие е употребата на думите „допълнително споразумение" вместо „договор" в заглавната част на документа.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че не е налице несъответствие между сключен договор и императивна правна норма, каквито са твърденията на ищеца за противоречие на процесното споразумение с нормата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД. Доколкото по делото е установено, че ЛРД „***“ е преминало към друго сдружение, а именно ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен и не е постигнато съгласие между ДСГ Елена ДП и СЛРД „Сокол 1899“, изпълнител по договора по чл. 30 от ЗЛОД от 2009 г., то същият е прекратен и е сключено процесното споразумение със сдружението към което е преминала ловната дружина. Прието е, че обстоятелството, че за същия ловно- стопански район е сформирана и друга дружина с наименование „*** 2009“ не се обуславя най- тежкия порок на договора, именно нищожност 4 поради противоречие със закона. По отношение на евентуално предявения иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, съдът е приел, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е оборил презумпцията и установяване на липса на основание за сключване на процесното допълнително споразумение, доколкото целта на същото е ответникът ЛРС „Сърнена гора“ да получи предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловно- стопански район с. ***, като причина за сключването му е преминаването на ЛРД „***“ в ЛРС „Сърнена гора“, като със споразумението се предоставя само част от предоставения на ищеца ловно- стопански район.

Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от протокол от 09.03.2002 г. от проведено събрание на членовете на ЛРД с. *** е взето решение за разделяне на ловната дружина на две, а имено – ЛРД *** и ЛРД ***. С решение по протокол от 20.03.2004 г. на ЛРД *** е взето повторно решение за разделяне на ловната дружина на две, а именно на ЛРД „***“ и ЛРД „***“, като са определени границите на новосформираната дружина ЛРД „***“. От протокол № 13 от заседание на УС на СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена проведено на 04.03.20004 г. е видно, че същото е потвърдило разделянето на дружина *** на две самостоятелни дружини по протокола от 2002 г. На събрание на 20.03.2004 г. е учредено ЛРД „***“, което се установява от представения по делото протокол.

От удостоверение № 1 от 18.04.2006 г. на Държавно лесничейство град Елена, се установява, че ЛРД „***“ е регистрирана в регистъра на ловните дружини към ДЛ Елена под № 18 от 14.03.2006 г. Не е спорно между страните, че до регистрацията на ловната дружина се е стигнало след съдебни спорове и влезли в сила решения на ВТОС и ВАС, с които е отменен мълчалив отказ на ДЛ гр. Елена за вписване на дружината.

От представено споразумение от 07.12.2006 г. (л.168 от гр. д. № 1179/20 г. по описа на РС- Габрово) е видно, че СЛРД Сокол 1899“ гр. Елена и ЛРД „***“ са постигнали споразумение за оттегляне на подадените жалби от ищцовото дружество по посочените дела и сдружението е поело задължение да завери членските карти на всички лица на ЛРД „***“, като членове на „Сокола 1899“ гр. Елена, като е поето задължение от СЛРД да предостави 5 всички необходими документи и да се извършат всички действия пред ДЛ Елена и Съвета по лова при ДЛ Елена, съобразно ЗЛОД и ППЗЛОД и на основание разделителния протокол от 09.03.2002 г., потвърден на заседание на УС на СЛРД „Сокол 1899“ Елена от 04.03.2004 г. с ловища и граници на ЛРД „***“, подробно описани.

Със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС, която не е отменена, е изменена т. 14 от заповед № РД 46-1463/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, в частта касаеща ловно-стопанския район „***“, като се обособява ловно-стопански район „***“ с площ 3350 ха. с подробно описан по граници и ловно-стопански район *** с обща площ 3182 ха. с подробно описани граници, въз основа и на внесено писмо с изх. № 2486/23.10.2007 г. на РУ на горите гр. Велико Търново, в което като основание за обособяване на ловно-стопанските райони са посочени вписването на ЛРД „***“ в регистъра на ловните дружини към ДЛ гр. Елена, решенията за разделяне на ловната дружина *** и потвърдителен протокол № 8/28.11.2006 г. на УС на СЛРД „Сокола 1899“ гр. Елена, както и влезлите в сила съдебни решения във връзка с разделянето на ЛРД „***“ и вписването на ЛРД „***“.

От заявление с вх. № 52/23.03.2009 г. на Председателя на ЛРД „***“ и приложения протокол от проведено общо събрание на дружината от 21.03.2009 г. е видно, че същото е било член на СЛРД „Сокол 1899", като тези доказателства са представени от ищцовото сдружение, във връзка с указаното от съда по реда на чл. 190 от ГПК. Не се представят доказателства за напускането, респ. изключването ЛРД „***“ от СЛРД „Сокол 1899" към 2009 г.

Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa59f930-f81f-4358-9da5-af7d7ecebf21