Определение № 302 от 17.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500329 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на М. М. М. за допълване на постановеното по делото Определение № 267/ 18.07.2024 г. чрез присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2325 лв.

В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от С. Д. С., която чрез пълномощника си оспорва същата с доводи за недопустимост и за неоснователност.

Съдът, като прецени материалите по делото, намира следното:

Становището на въззивницата С. Д. С. за недопустимост на депозираната молба по чл. 248 ГПК поради просрочието й е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение или за допълване на решението в частта на разноските може да се направи в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая съобщението за постановеното по делото определение е връчено на ответника по жалбата М. М. М. на 19.08.2024 г., поради което депозираната на 26.09.2024 г. молба е подадена в рамките на едноседмичния срок за касационно обжалване, от което следва, че е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Производството по в. ч. гр. д. № 329/ 2024 г. на АС – Пловдив е образувано по частна жалба на С. Д. С. против Определение № 427/ 16.02.2024 г. по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив за прекратяване на 1 производството по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемият М. М. М. е оспорил подадената частната жалба, като е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2325 лв. според представения договор за правна защита и съдействие.

С постановеното по делото Определение № 267/ 18.07.2024 г. съдът е потвърдил обжалваното определение на ОС – Пловдив, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на направените от въззиваемия М. М. разноски, които му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което подадената по чл. 248 ГПК молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските се явява основателна и следва да се уважи.

Възражението в отговора на молбата, че от представения договор за правна защита и съдействие не става ясно по коя жалба е ангажирана адвокатската защита, е неоснователно. В процесния договор изрично е посочено, че предмет на същия е изготвяне и подаване на отговор на частна жалба по гр. д. № 2824/ 2022 г. на ОС – Пловдив, което по категоричен начин сочи, че адвокатската защита в лицето на адв. С. М. е ангажирана именно във връзка с частната жалба на ищцата С. С..

Неоснователно, на следващо място, се явява и възражението, че договорът за правна защита е сключен единствено с цел да се увреди жалбоподателя в нарушение на чл. 3 ГПК. Посоченото възражение би било основателно само в случай, че уговореното в договора адвокатско възнаграждение не е било платено. В тази връзка следва да се съобрази приетото в т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, ако в договора е уговорено, че плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора изрично е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 2325 лв. е платено в брой, което изключва твърденията на въззивницата за неговата симулативност в частта относно плащането на възнаграждението. За увреждане интересите на жалбоподателя може да говори в хипотезата на прекомерност на уговореното възнаграждение, но възражение в този смисъл не е релевирано, поради което съдът не може служебно да обсъди този въпрос.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 267/ 18.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 329/ 2024 г. на АС - Пловдив, като ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на М. М. М. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2325 лв.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 2 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3