Решение № 10279 от 29.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44855/2025
- Вид
- Решение № 10279
- Подписан
- 29.05.2026
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 18 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10279 гр. София, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110144855 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, пoдадена от А. Т. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/, срещу П. Р. Б., представлявана от главния прокурор, с адрес /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5112,92 Евро (10 000,00 лв.), представляваща претърпяни неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК по досъдебно производство ДП№****/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № *****/2022г. по описа на СРП, ведно със законна лихва върху сумата от 03.05.2023г., респ.
03.05.2023г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 511,29 Евро (1000,00 лв.), представляваща претърпяни имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар, ведно със законна лихва върху сумата от 28.05.2023г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищeца е образувано ДП№****/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № *****/2022г. по описа на СРП, като му е повдигнато обвинение, за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, но с постановление от 03.05.2023г. наказателното преследване било прекратено. Същото продължило над 2 месеца, а ищеца бил задържан за 2 дни. Ищеца излага подробни съображения за претърпени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство, изразяващи се в получавани „паник атаки“, депресия, стрес, несигурност и страх за бъдещето си. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение бил принуден да ангажира адвокат, на когото заплатил 1000 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва същия, като излага подробни съображения за неодпустимост и неоснователност. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на вреди, които да са пряк и непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Ответникът се позовава на прогласеното в КРБ, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, 1 както и на конкрето предприетите процесуално-следствени действия по воденото срещу ищеца наказателство производство, за които се аргументира становище, че са в рамките на предвидените такива в закона.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Ю., който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от прок. Владимирова, която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 13.03.23г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18 НК. Не е спорно и това, че на 13.03.23г. ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, като след това по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Не се спори и че с постановление от 02.05.2023 г., наказателното производство спрямо ищеца е прекратено.
По делото е предствена справка за съдимост на ищеца, видно от която същяи е осъждан.
От показанията на св. Ж. А., майка на ищеца, се установява, че от момента на привличането му до постановяване на окончателния акт за прекратяване на досъдебното производство, ищецът изпитвал негативни емоции, чувствал се е унижен и депресиран, като емоционално наранената му психика се възстановява повече от два месеца.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление, за което е оправдан. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява П. Р. Б..
В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК в продължение на 1 месец и 22 дни, като спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „подписка“ за целия период на наказателното преследване, а преди това е бил задържан за срок от 72 часа по реда на ЗМВР. Предвид обстоятелството, че наказателното производство, в което е повдигнатото и поддържано процесното обвинение, е прекратено, действията по повдигането и поддържането му се явяват незаконни.
С оглед на това съдът намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за причинени на ищеца вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
По иска за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се има предвид, че законът - чл. 52 ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, този критерий не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са периода на производството, наложената мярка за неотклонение, тежестта на обвинението, притесненията и неудобствата които ищецът е изживял по този повод и др.
В случая наказателното производство, след привличането на ищеца в качеството на обвиняем, е приключило за по-малко от 2 месеца, като спрямо ищеца за целия период е била взета мярка за неотклонение „подписка“, а преди това е бил задържан за 72ч. Самото престъпление, за което му е повдигнато обвинение е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, 2 предвиждащо наказание до 8 г. лишаване от свобода. При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено, че ищеца е бил осъждан, не е с чистото съдебно минало, както и конкретно изживените от него неудобства, за които се събраха доказателства от разпита на свидетеля. Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че присъждането на обезщетение от 2000,00 €, е в състояние да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнатото и поддържаното срещу него незаконно обвинение от ответника, при определяне на който размер основна тежест съдът отдава на продължителността на наказателното производство- по-малко от 2 месеца. За разликата до пълния предявен размер от 10 000.00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху уважения размер на иска, следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането- 28.05.2023г.
Следва да бъде уважен изцяло иска за сумата от 1000 лв., представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, доколкото по делото безспорно се установи извършването на този разход от ищеца, видно от приложените по досъдебното производство ДПЗС (стр. 24 и стр. 75), установяващ заплащане на сумата от 1000 лв. На стр. 24 от преписката, на 13.03.23г., е представено копие (от кочана на адвоката) от ДПЗС №******, а на стр. 75- ксерокопие от същия ДПЗС №******, на който е допълнено плащане в размер на 1000 лв. на 30.03.23г. Съдът счита, че доколкото плащането е станало на по-късен етап и доколкото по досъдебното производство е представено копие, то няма пречка, плащането да е отразено в оригинала на ДПЗС, който е останал в кочана на адвоката и ксерокопие от който е представен на по-късен етап.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 10 ЗОДОВ, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 10,23 € за заплатена държавна такса. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.3 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ю., сумата от 200 евро – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за две искови претенции.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Р. Б., представлявана от главния прокурор, с адрес /адрес/, да заплати н а А. Т. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/, сумата от 2 000,00 EUR (две хиляди евро), представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК по досъдебно производство ДП№****/2022г. по описа на ** Р.-С., пр. пр. № *****/2022г. по описа на С., ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2023г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 евроцента), представляваща претърпени имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар, съгласно ДПЗС №******, ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2023г. до окончателното плащане на дължимото, к а т о ОТХВЪРЛЯ иска неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5112,92 Евро (10 000,00 лв.), като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Р. Б., представлявана от главния прокурор, с адрес /адрес/, да заплати на А. Т. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/, сумата от 10,23 EUR (десет евро и 23 евроцента), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА П. Р. Б., представлявана от главния прокурор, с адрес /адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адв. И. В. Ю. от С., с адрес /адрес/, сумата от 200,00 EUR (двеста евро), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца А. Т. А..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4