Решение № 104 от 05.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ловеч, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600400 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 1/28.02.2023 г. по НОХД № 24 по описа за 2022 г., РСТетевен е признал подсъдимия М. Б. У., с ЕГН **********, за виновен в това, че на дата 21.06.2021 година, около 15.10 часа, на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока гр.София, е управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с ДК№ ЕВ 61 72 ВМ, собственост на „Подправки Ком“ ЕООД гр.******, след употреба на наркотично вещество-специфичен метаболит „карбокси-ТНС“, доказващ употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична експертиза на ВМА гр.София с рег.№И6438/16.08.2021 год., поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500. 00 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така 1 наложеното наказание на М. Б. У. от 1 /една/ година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - 1 брой тестова касета с REF №8323157 с проба, взета от М. Б. У., да остане приложена към делото.

Съдът е осъдил М. Б. У., с ЕГН **********, от гр. ****** да заплати по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 950. 85 /деветстотин и петдесет лева и 85 ст./ лева, представляваща разноски по делото, по сметка на Окръжна прокуратура гр.Ловеч сумата от 186. 00 /сто осемдесет и шест/ лева, представляваща разноски, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 186.00 /сто осемдесет и шест/ лева.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. М., процесуален представител на М. Б. У., с която моли да се отмени присъдата и да се постанови друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което е осъден.

Излага, че присъдата е постановена в нарушение на закона-чл. 348, ал.1, т. 1 НПК, тъй като са представили неопровержими доказателства, включително и чрез изслушване в съдебно заседание, пред първата инстанция на вещите лица по назначената във ВМА Специализирана експертиза. Сочи, че вещите лица са били категорични, че в съхраняваните при тях биологичните проби /от кръв и урина/ липсват данни за шофиране на МПС „след употреба на наркотици“.

Навежда се аргумент, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, нарушаващи правото на защита на въззивника, тъй като вещите лица д-р И.Л. и доцент Л.А.Н.В. в съдебно заседание от 28.02.2023 г. по НОХД № 24/2022 г. по описа на Районен съд - Тетевен са дали задоволителни отговори по зададените от колегата С. въпроси относно иззетата урина от подсъдимия М.

У., като са се аргументирали, че на подобни въпроси могат да отговорят в теоретичен аспект с разни хипотетични предположения. Позовава се на отговора на вещото лице Л.В. на въпроса на подсъдимия У. за намерения в урината метаболит, че приема на намереното в урината наркотично вещество е от преди това време и като отпадъчен продукт не може да повлияе на поведението на лицето.

2

Изразява съгласие с изводите на РС-Тетевен, че за ангажиране отговорността на дееца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. З от НК е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. Сочи, че забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДВ е абсолютна предвид възприетия в чл.343б, ал.З от НК законодателен подход за т.нар.

„нулев толеранс“ по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Счита, че в конкретния случай, след като У. на 21.06.2021 г. е оспорил резултата от теста с техническо средство - Дрегер, „Д. Тест 5000" с № 0128, направен от полицейския служител - свидетелят К.К. в сградата на РУ Ябланица, въззивният съд следва да приеме, че при решаване на въпросите за отговорността на дееца не може да бъде пренебрегнат установения в чл. 3а, т.

2 от Наредба №1/2017 г. процесуален ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно задължително провеждане на съответно лабораторно изследване на предоставени от дееца проби от урина и кръв.

Излага, че безспорно между страните и видно от заключението на назначената токсикохимична експертиза, на които се позовава Тетевенският районен съд, такива проби са били иззети по съответния ред от М. У. и са били предмет на експертно изследване, при което вещи лица и специалисти в областта на химията и патологията са установили, че в пробата урина е установено наличие на тетрахидрокарабинол, съдържащо се в марихуана, канабис и др., докато в пробата кръв не е доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества.

Навежда аргумент, че нито една от страните не твърди да са допуснати нарушения при изземването на пробите кръв и урина от подсъдимия, при документирането на това обстоятелство и/или при предаването на пробите за извършване на експертното изследване, нито се оспорва компетентността на вещите лица и приложените от тях научни методи, правилно Тетевенският съд е счел, че валидността на отрицателния резултат от кръвната проба не може да се счита компрометирана, включително от показанията на полицейските служители - Г.Й. Г. и К.М.К., които са категоричните нищо в 3 поведението на подсъдимия не е давало основание да се счита да е бил повлиян от евентуалното приемане на наркотично вещество. От направената проверка в полицейските регистри, полицаите установили, че като непълнолетен, М. У. е съден за държане на наркотични вещества.Това им дало основание да го проверят с техническо средства за алкохол и наркотици.

Техническото средство-„Алкотест Дрегер" 7510 отчело 0.000 наличие на алкохол, а техн. средство-„Д. Тест 5000" с № 0128, отчело наличие на наркотични вещества-канабис-25, като пробата е извършена в 15.34 ч. на дата 12.06.2021 година.

Защитата посочва, че подсъдимият, неотклонно (от момента на проверката) оспорва резултата от тестването му с техническото средство и застъпва процесуалната позиция, че не е употребявал наркотични вещества.

Възраженията на подсъдимия в тази насока се съдържат освен в дадените пред съда обяснения, а също и във всички съставени писмени материали по делото, удостоверяващи извършената от полицейските служители проверка с техническо средство и резултата от нея, което закономерно е обусловило провеждането на експертно изследване по реда на чл. 3а, т. 2 от Наредбата №1 /2017.

Излага, че упрекът към Тетевенския районен съд е, че не се е доверил на негативния резултат от изследването на кръвната проба, който подкрепя защитната теза на подсъдимия, тъй като съгласно чл. 23 от Наредбата, на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но „употребата се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба“.

Направен е извод, че по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата урина, на база на които прокурорът е претендирал за доказаност на обвинението в първоинстанционния съд. Защитата не споделя довода, че по безспорен начин са доказани елементите на изпълнителното деяние, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Застъпва се тезата, че въззивният съд следва да преодолее конкуренцията между резултатите от двете изследвания (на пробите кръв и урина) в полза на резултата от изследването на кръвта, съответно в полза на защитната теза на подсъдимия, тъй като по-високата степен на обективност на негативния резултат от кръвното изследване относно този релевантен факт, е призната изрично в 4

Наредбата, приета по силата на законова делегация, установена в чл. 174, ал. 4 от ЗДвП като гаранция за ефективност на разследването.

Защитата посочва, че съгласно чл. 117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, включително и извънпроцесуалните изявления на други лица, но обратно на твърденията, нито едно от събраните чрез разпита на полицейските служители гласни доказателства, не установява по категоричен начин употребата на наркотични вещества от подсъдимия. Освен данните от теста с техническо средство и резултата от изследването на урината, няма нито едно гласно, писмено или веществено доказателство подсъдимият да е употребил канабис преди да предприеме управление на МПС. Счита, че негативният резултат на иззетата от него кръвна проба според чл. 23 от Наредбата кореспондира с последователно отричаната от дееца употреба на наркотични вещества.

Твърди се, че в настоящия случай изобщо липсват данни от очевидци за евентуална такава употреба от страна на подсъдимия, за да бъдат подложени те на внимателна проверка по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК за преодоляване на противоречието между резултатите от изследването на пробите кръв и урина. Моли да се съобразят обясненията на подсъдимия и подкрепящия го негативен резултат от химическото изследване на пробата кръв на основание чл.23 от Наредбата. Позовава се на Решение № 87/12.05.2022 г. по н.д. № 251/2022 г ., I н. о на ВКС и Решение № 164/07.01.2021 г., II н. о.

В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч предлага да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.

Счита, че в мотивите на Районният съд-Тетевен е направен пълен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Застъпва тезата, че към момента на извършване на деянието /21.06.2021 г./ е действала друга редакция на разпоредба на чл. 343б, ал. 3 НК, която не е изисквала установяване на наркотични вещества по определения за това ред или към този момент установяването на употреба на наркотични вещества се доказва по всички способи предвидени в НПК без никакво ограничение.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Т., който моли да се постанови решение, с което да се отмени постановената присъда и да се произнесе друга, с която да се признае въззивника за невиновен и да бъде оправдан, тъй като деянието не е осъществено от обективна и субективна страна.

Излага, че се касае за неправилна проба на полеви тест и за неправилно 5 отчетен тест на урина и правилно законодателят вменил в Наредбата да се установи наличие на наркотик чрез кръвна проба. Счита, че и преди редакцията е била приложима наредбата за установяване на наркотик, но е преградена възможността за неправилното тълкуване на закона. Счита, че на основание чл. 2, ал. 2 НК следва съдът да се позове на по-благоприятната материална разпоредба, тъй като логическото тълкуване, чл. 343, ал. 3 НК, приета и изменена с ДВ 67/04.08.23 г., препращаща към наредбата, означава, че установяването на употреба след наркотични вещества е само във кръвта.

На следващо място, защитата излага, че е налице експертиза, която по безспорен начин установи, че лицето не е било повлияно от наркотично вещество, т.е. липсата на наркотик в кръвта води до безспорен извод, че той не е употребил, не е бил под влияние, от което не е налице субективен елемент, не е и налице обществена опасност.

Въззивникът М. Б. У. излага в защита, че е невинен, не е употребявал наркотици по време на шофиране, нито когато и да било, като моли да бъде оправдан.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

М. Б. У. живее в гр.******, не е женен и е неосъждан /реабилитиран/.