Определение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100601643 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК и е образувано по жалба на Н.“ ЕООД със адрес на управление гр.Стара Загора, ул. *** № *** срещу определение № 287 от 18.11.2025г., постановено по ЧНД № 638/2025г., Районен съд-Царево, с което e потвърдено постановление на Районна прокуратура-Бургас от 05.08.2025г.. за прекратяване на досъдебно производство № 18/2024г. по описа на РУ МВР-Приморско при ОД на МВРБургас, водено за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт, жалбоподателят го обжалва с аргументи за неговата незаконосъобразност. В жалбата са изложени възражения срещу извършения от прокурора и съда доказателствен анализ, като първоинстанционния съд е следвало да констатира, че атакуваният прокурорски акт е незаконосъобразен и необоснован, постановен при непълнота на разследването и като такъв следва да бъде отменен. Отправя се упрек, че съдът не се е произнесъл по всички съществени доводи и не е изложил съображения, защо приема едни, а отхвърля други, без да извърши внимателна проверка на годната доказателствена съвкупност, както изисква чл.107, ал.5 от НПК, и без да изложи сериозна аргументация. Вместо това са изложени шаблонни съждения, относими към неограничен кръг казуси, за наличие на договорни отношения. Оспорват се като незаконосъобразни съжденията на прокурора относно евентуално наличие на престъпление по чл.323 от НК по мотивите изложени в постановлението. Същото важи и при преценката дали е налице деяние по чл.216, ал.1 НК или такова по ал.4, като по в тази насока не била назначавана оценителна експертна справка, касателно понесените от „Н.“ ЕООД имуществени вреди. Не били обсъдени ключови моменти от действителната фактическа обстановка. Твърди се, че липсата на мотиви по основни въпроси, на които следва да отговори с акта, по същество било равнозначно на липса на мотиви и представлявало абсолютна пречка да 1 бъде проверена неговата правилност. Липсата на мотиви водела до невъзможност да се проследи дали волята и вътрешното убеждение на съда са правилно формирани е в невъзможност да се произнесе по основателността на доводите поставени пред нея. По естеството си допуснатото процесуално нарушение е от категорията на абсолютните процесуални нарушения и може да бъде отстранено единствено чрез връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне с надлежен валиден съдебен акт, защото липсата на мотиви била заложена първоначално още при изготвянето на мотивите на акта на първоинстанционния съд. Иска се на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът да отмени обжалваното определение и да се върне делото на друг състав на Районен съд-Царево за произнасяне по същество по постъпилата жалба, като при евентуалност се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокуратурата за задължителни указания за правилното прилагане на закона.

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.243, ал.7 от НПК от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.

При преценката за обосноваността на обжалвания съдебен акт съдът следва да извърши анализ и да се произнесе дали е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно чл.14, ал.1 от НПК, дали приетата фактическа обстановка съответства на събрания и проверен по делото доказателствен материал, дали е допусната грешка при анализа и оценката на същия, довела до неправилност в извода за фактите на държавното обвинение и на първоинстанционния съд, както и допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата.

Съдебният контрол за законосъобразност обхваща преценка дали актовете на първоинстанционния съд и прокуратурата съответстват на материалния и процесуалния закон. Съдът е длъжен да прецени дали е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице, неправилно приложение на процесуалния закон, нарушение при събирането и проверката на доказателствата, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт. В пределите на тази преценка е и правомощието на въззивния съд да установи и правилността на правната квалификация на деянието, като не може да дава указания на прокурора какво обвинение да предяви срещу определено лице, за какво престъпление, тъй като това е в изключителните правомощия на държавното обвинение, съгласно чл.46, ал.1 от НПК. /решение № 1/14.01.1999г. по к.д.№ 34/1998г. на КС, решение № 54/06.04.2012г. по н.д. № 3009/2011г. на ІІ н.о. на ВКС/.

Бургаският окръжен съд, след като запозна с материалите по досъдебно производство № 18/2024г. по описа на РУ-Приморско, вх. № 11602/2023г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, в пределите на правомощията по чл.243, ал.7 от НПК намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна. След извършване на собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, като приема за установена следната относима към предмета на делото фактическа обстановка:

Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.1 от 2

НПК и се води за престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. В хода на проведеното разследване няма привлечено обвиняемо лице.

На 07.04.2022г. между „Н.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Н., като наемодател, и „Р.“ ЕООД, представлявано от управителя Л. Г. , като наемател, бил сключен договор за отдаване под наем и управление на недвижим имот. Наемодателят предоставял на наемателя за временно възмездно ползване и управление недвижим имот, *************“, находящ се в гр.Китен, ул.„***“ със срок на договора от 07.04.2022г. до 30.10.2026г..

Между страните било уговорено, че наемателят заплаща една гаранционна вноска в размер на 7200 лева с ДДС, като при освобождаване на комплекса, тя се връща в случай, че няма щети и други задължения и след подписване на приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.15 от договора, наемателят бил длъжен да полага грижата на добър стопанин за предоставения му под наем недвижим имот и не можел да извършва вътрешни преустройства, основни ремонти, промени на външната фасада без съгласието на наемодателя, както и промяна на предназначението на имота; всички извършени от наемателя трайни подобрения били за негова сметка и при прекратяване на договора не се възстановявали, като съгласно чл.6 при прекратяване на договора, като наетият комплекс се предавал в състояние, в съответствие с приемопредавателния протокол, който бил неразделна част от договора, и в който било описано цялото налично имущество в комплекса.

По причина, че предходния наемател оставил процесния имот в лошо състояние, страните по договора предприели взаимни действия по облагородяване. С оглед поставяне на каравани и други преместваеми обекти, в началото на м.март 2023г. представители на наемателя започнали изкопни действия за прокарване на „ВиК“ и ел. инсталации, изрязване на дървета, поставяне на нови детски катерушки, беседки за почивка и изливане на бетон за изравняване на земята и поставяне на планираните обекти. Управителят на „Н.“ ЕООД Н. Н., бидейки свидетел на тези дейности, поискал среща с представител на „Р.“ ЕООД. На среща провела се в гр.Стара Загора, в присъствието на свидетелката Т. А., се провели преговори, като свидетелят Н. представил нов договор за наем за същия обект, но с увеличена наемната цена над два пъти. От страна на „Р.“ ЕООД не отговорило в дадения от „Н.“ ЕООД срок за преподписване на нов договор. Последвало предизвестие за прекратяване на сключения договор, от страна на „Н.“ ЕООД, съгласно което в срок до 30.06.2023г. „Р.“ ЕООД следвало да освободи и предаде хотелския комплекс.

Въпреки отправените няколко предизвестия, „Р.“ ЕООД не освободил хотелския комплекс. По тази причина „Н.“ ЕООД подало множество сигнали до „ВиК“- Бургас , „EVN България“ – офис Приморско, РСПБЗН, до кмета на Община Приморско и различни държавни институции.

На 02.08.2023г. водоснабдяването в обекта било прекъснато, а малко след това и електроснабдяването, въпреки че комплексът бил пълен с туристи, като това наложило преместването им в други обекти.

На 30.09.2023г. всички преместваеми обекти били премахнати, но останали бетонните площадки, имало насипи, щетите по оградата не били отстранени и не била монтирана премахнатата врата.

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие на 3

20.03.2025г. на процесния имот, находящ се в гр.Китен, ул.“***“. Видно от фотоалбума към него, в двора на комплекса има бетонни площадки.

В качеството на свидетели са разпитани представители на „Н.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД, в т.ч. Н. Н., С. Г., М. Ж., С. К., Т. А., Л. Г., като всички потвърждават, че между двете дружества са били налице договорни отношения във връзка с процесния обект, като възникналият спор е по повод на тях. Поставянето на преместваеми обекти, промяната предназначението на обекта, преотдаването му на други лица, изкореняването на дървета и т.н. са регулирани от сключения между страните договор. Свидетелят Н., като управител на „Н.“ ЕООД е бил на обекта по време на извършване на всички строително-ремонтни дейности от страна на наемателя „Р.“ ЕООД и е имал възможност да се противопостави, което всъщност се е и случило.

Наемодателят е приел обекта от наемателя без възражения, като в случай на такива можело да се възползва, както от заплатената гаранционна вноска, така и от правата си по съдебен ред.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за непълнота на проведеното разследване. По делото са положени необходимите усилия за разкриване на обективната истина, като са събрани съответните гласни и писмени доказателства, имащи отношение към предмета на доказване. След техния анализ и обсъждане прокурорът и първоинстанционният съд са формирали мнение за липса на твърдяното престъпление. Въпросните доказателства, са надлежно подложени на оценка и анализ от страна на прокуратурата при съблюдаване на процесуалните правила. В хода на протеклото досъдебно производство са проведени валидни по своя характер процесуални действия и съдът не намира за наложително провеждането на допълнителни такива, чрез които да се стигне до промяна в правните изводи на прокуратурата и първоинстанционния съд. Настоящият състав, като контролна инстанция, при преценка на доказателствената съвкупност, също счита, че деянието не покрива съставомерните признаци на престъплението по чл.216 от НК, на такова по чл.323 от НК, тъй като извършените подобрения, изразяващи се в строително-ремонтни работи и др. са били предмет на договаряне между страните, а не в резултат на злоумишлени действия от страна на представители на „Р.“ ЕООД с цел унищожаване или повреждане на чуждо имущество. По делото няма данни и за престъпление по чл.194 от НК, нито за друго престъпление от общ характер. Случаят представлява типичен гражданскоправен спор, в частност на облигационни отношения, като реда за защита на нарушените права е различен от предвидения в НПК и е недопустимо да се използва ресурса на държавното обвинение за регулиране на тези отношения. В случая към сключването на договора и у двете страни са били налице представи, според които са имали намерение всеки да се задължи да престира това, за което се е задължил. Няма данни, които да поставят под съмнение реалната ангажираност на представители на дружеството наемател по договора, недобросъвестност или умисъл от тяхна страна. В рамките на приключилото наказателно производство деянието не съставлява престъпление, като разследването е проведено обективно, всестранно и пълно. Не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.