Определение № 843 от 29.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Шумен, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Йордан В. Димов

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500278 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба с вх.

№1157/28.03.2025 г. от Д. Х. Г., чрез пълномощника си К. Г. Т. против определение №118/27.03.2025 г. по гр. д. №38/2025 г. на Районен съд – Кубрат, с което е върната исковата молба на жалбоподателката против Окръжен съд – Силистра и Районен съд - Тутракан, като производството по гр. д. №38/2025 г. на Районен съд - Кубрат е било прекратено, поради неотстраняване в срок нередовности на исковата молба.

Жалбоподателката счита обжалваното определение, с което исковата й молба се връща, а делото се прекратява за недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи принципа на служебното начало – арг. чл. 7, ал. 1 от ГПК. Излага, че съгласно постановките на ТР №6/15.01.2019 г. по т.д. №6/2017 г. ОСГТК на ВКС инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, трябва ясно да изясни предмета на производството, да вземе становище по всички обстоятелства, да се обоснове ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и относно неговата законосъобразност, поради което моли да бъде отменено обжалваното преграждащо развитието на производството определение и делото да бъде върнато на компетентния първоинстанционен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по движението на исковата молба. Заявява още, че своевременно навежда искане, съгл. принципа прокламиран в чл. 13 от ГПК, за повдигане на препирня за подсъдност на делото по реда на чл. 122 от ГПК пред Апелативен съд - Варна от страна на сезираната въззивна инстанция, в случая ОС – Разград, по следните съображения. По предявената от нея искова претенция било образувано гр. д. №29/2025 г. по описа на РС – Тутракан, което било изпратено за разглеждане на РС – Кубрат без да му е връчен по надлежния ред същия акт, 1 подлежащ на обжалване с частна жалба. Подчертава, че по гр.д. №29/2025 г. на РС – Тутракан не му бил предоставен достъп до ел. дело в ЕПЕП, а по образуваното производство в РС – Кубрат под №38/2025 г. такъв му бил предоставен едва на 27.03.2025 г.. С това изначално му било нарушено правото на защита на най-ранен етап, което отделно от постановения недопустим съдебен акт касаещ императивната подсъдност по чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, не можело да бъде санирано от страна на първоинстанционния съд, тоест не изпълнил задълженията си по чл. 122 от ГПК да повдигне препирня пред Апелативен съд – Варна. В този смисъл било определение на №598/14.11.2023 г. по гр.д. №885/2023 г. на РС – Павликени (и цитираната в него практика на ВКС и ВАС). Отделно от това, РС – Кубрат нарушил императивната разпоредба на чл. 41а, ал. 2 от ГПК. Излага още, че ищец по гр.д.

№34/2025 г. на ОС – Разград е нейният син, който е пълномощник по делото, а ответник по делото бил именно сезираният ОС – Разград, като се сочат дела на ЕСПЧ и ВКС отнасящи до случаи, при които се приема, че са налице основания съдиите от съд, срещу който ищецът е предявил иск, да се отведат от разглеждане на делото. В кориците на делото се съдържат жалби с идентично съдържание, постъпили през ССЕВ в Окръжен съд - Разград с вх.

№1553/28.03.2025 г. и в Апелативен съд - Варна с вх. 2357-ОА/28.03.2025 г.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

На първо място, с оглед заявеното в жалбата искане сезираната въззивна инстанция да повдигане препирня за подсъдност на делото по реда на чл. 122 от ГПК, следва да се посочи следното. Спорът за подсъдност по смисъла на чл. 122 от ГПК може да бъде повдиган само от съд и предполага сезираният с искането съд с отделен акт да е извършил преценка, че не е компетентен да го разгледа, да е прекратил производството пред себе си и да го е изпратил на надлежния според него такъв, а последният да не е приел тази компетентност – чл. 118 ГПК (определение № 201/19.05.2021 г. по ч. т. д. № 848/2021 г., І т.о.; определение №53/08.02.2021 г. по ч. гр. д. № 3768/2020 г., III г. и др.). Настоящата инстанция не е изправена пред подобна хипотеза, тъй като настоящото въззивно производството е образувано на основание определение №260/2025 по ч. гр. д. №198/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, постановено по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, с което ОС – Шумен е определен като компетентен съд да разгледа частната жалба.

Съдът, след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Производството по гр. д. №29/25 г. по описа на РС – Тутракан е образувано по предявена искова молба от Д. Х. Г. против Окръжен съд – Силистра и Районен съд – Тутракан, с която е предявен иск по чл. 2б, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 4000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от неразумната продължителност на производството по гр. д. №639/2024 г. на РС – Бяла, преобразувано в гр. д. №5/2025 г. на ОС – Силистра, ведно със законната лихва от завеждане на иска.

С определение № 42/16.01.2025 г. производството по гр. д. №29/2025 г. по описа на РС 2

– Тутракан е прекратено и делото изпратено за разглеждане на Районен съд – Кубрат съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Указано е, че определението не подлежи на обжалване. Върху акта е налице отбелязване, че определението е влязло в сила на 16.01.2025 г.

С разпореждане №102/21.01.2025 г., по образувано в РС – Кубрат гр. д. №38/2025 г., съдът намерил, че исковата молба на Д. Х. Г. против Окръжен съд – Силистра и Районен съд – Тутракан е нередовна, тъй като: 1/ исковата молба съставлява електронно изявление до съда, но не са изпълнени изискванията на чл. 73 от ГПК - не е платена дължимата държавна такса на основание чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 10 лв.; 2/ исковата молба съставлява електронно изявление до съда, но не са изпълнени изискванията на чл. 102з, ал. 3 изр. трето ГПК – за възпроизвеждането на преписи, необходими за връчване на насрещните страни, страната извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такси на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 от ГПК, дължима в случая на 5 лева; 3/ исковата молба не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; макар и в заявеното искане ищцата да се позовава на „релевантната фактология“, такава няма изложено, извън посочването на номера на дела – „гр.д. №639/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла, преобразувано в гр. дело №5/2025 г. на ОС – Силистра“; не става ясно какъв е предмета на същото, на която дата е образувано, приключило ли е производството по него и с какъв акт.

Поради това е оставил исковата молба без движение, като е задължил ищеца в едноседмичен срок да поправи допуснатите нередовности и указал последиците при неотстраняването им.

В дадения от съда едноседмичен срок, започнал да тече от 09.03.2025 г.

(разпореждането е връчено през ССЕВ на процесуалния представител на ищцата) уточняваща молба не е постъпила.

С атакуваното определение №118/27.03.2025 г. по гр. д. №38/2025 г. Районен съд – Кубрат прекратил делото и върнала исковата молба поради неотстраняване на констатираните нередовности.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Първоначално сезираният Районен съд – Тутракан след като е констатирал, че от исковата молба е ясно, че е предявен иск по ЗОДОВ и един от ответниците е сезираният съд, в изпълнение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ с определение №42/16.01.2025 г. е прекратил производството по гр. д. №29/2025 г. и изпратил делото за разглеждане на найблизкия по териториален признак родово компетентен районен съд - РС – Кубрат, като е указал, че актът не подлежи на обжалване. Съгласно ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г по т. д.

№1/13 г на ОСГТК на ВКС определението, което решава въпроса за подведомствеността и подсъдността подлежи на въззивно обжалване на основание изричните норми на чл. 15, ал. 2 и чл. 121 ГПК. Актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, се съобщават на страните, като съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът им връчва препис. Това е и моментът, в който страната узнава дали има правен интерес да обжалва съдебния акт и от който за нея започва да тече срока за подаване на жалба. Препис от това определение обаче не е връчен на ищеца, 3 който е можел да възрази против прекратяването на производството по делото и изпращането му по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК, РС – Кубрат е бил длъжен да го стори, тъй като определението по подсъдността подлежи на самостоятелно обжалване. Срокът за обжалване на това разпореждане не е започнал да тече и определението не е влязло в сила.

Изложеното означава, че производството по гр.д. №38/2025 г. на РС – Кубрат е било образувано преждевременно, поради което същото е следвало да бъде прекратено, а делото върнато на Районен съд - Тутракан, за да се осъществи процедурата по чл. 7, ал. 2 ГПК по отношение на ищцата Д. Х. Г., което ще постави началото на срока за подаване на жалба от нейна страна срещу определението по подсъдността. Вместо това, РС – Кубрат недопустимо се е произнесъл по редовността на исковата молба, по която е налице висящо производство пред друг съд, тъй като определението, с което производството е прекратено пред РС – Тутракан и изпратено за разглеждане на РС – Кубрат не е стабилизирано. Поради това и обжалваното определение, с което РС – Кубрат е върнал исковата молба на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК, се явява недопустимо, като постановено преждевременно в нарушение на принципа на диспозитивното начало.

Предвид изложеното, определение №118/27.03.2025 г., постановено по гр. д. №38/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и производството е прекратено, следва да бъде отменено и делото да се върне на РС – Кубрат, за изпълнение на указанията, дадени с мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №118/27.03.2025 г., поставено по гр. д. №38/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба предявена от Д. Х. Г. против Окръжен съд – Силистра и Районен съд – Тутракан с приложенията към нея и прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кубрат за изпълнение на указанията, дадени с мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4