Решение № 5938 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5938 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100508507 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 34434/14.04.2026 г. на длъжника Т. С. Т., ЕГН **** срещу Постановление по съобщение изх.№ 31527 от 31.03.2026 г. на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 997/2026 г., в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя от сумата 140.37 евро на сумата 50 евро, както и в частта, с която е отказано да бъде намалена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят сочи, че присъденото възнаграждение е прекомерно по размер.

Освен това от страна на взискателя, чрез неговия процесуален представител, са били извършени единствено действия по образуване на изп.дело. До прилагане на способ за принудително изпълнение ЧСИ не е достигнал и не е било необходимо. Съответно, извършените от процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват с образуване на изп.дело.

Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ М.П. да намали присъдените разноски от сумата 140.37 евро на сумата 50.00 евро съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. Съобразно това моли за намаляване и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Ответникът по жалбата взискател ЗД Бул Инс АД, действащ чрез адв.Т. М., оспорва жалбите, като счита, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заплатено 1 адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на сумата 140.37 евро, тъй като извършените процесуални действия не се отнасят само и единствено до образуване на изпълнителното дело, а и до процесуално представителство с реализиране на способи за принудително изпълнение. Освен това, задължението не било заплатено в срока за доброволно принудително изпълнение, поради което процесуалните действия са били необходими и съответно реализирани. Според отразяването в представения по делото ДПП, договореният размер адвокатско възнаграждение е бил заплатен в брой и оплакванията в обратен смисъл са неоснователни.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ М.П. е посочил, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер 140.37 евро, който е под минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По отношение на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ заявява, че възраженията на длъжника следва да бъдат оставени без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбата е депозирана на 14.04.2026 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 31.03.2026 г., връчено на длъжника на 31.03.2026 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображения:

Изпълнителното дело е било образувано по молба от 25.02.2026 г. на взискателя ЗД Бул Инс АД, действащ чрез адв.Т. М., срещу длъжника Т. С. Т. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 09.01.2026 г. от СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД на основание Съдебно решение по ТЪРГ.ДЕЛО N° 166 от 2023 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, удостоверяващи платен адвокатски хонорар в размер на 140.37 евро, по силата на които взискателя упълномощава адвокат М.Г. от САК, да го представлява по образуваното изпълнително дело.

На 30.03.2026 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение ведно с Постановление за разноски. В Поканата за доброволно изпълнение и в Постановлението за 2 разноски е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 140,37 евро за адвокатско възнаграждение.

На 25.03.2026 г. длъжникът е депозирал молба по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 50 евро - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба N° 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и да бъде спряно принудителното изпълнение.

С постановление от 31.03.2026 г., ЧСИ отказал да намали адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя като не е уважил и възражението на длъжника по отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Изложил е съображения, че договореният и заплатен адвокатско хонорар за образуване на изпълнителното дело не е прекомерен по размер доколкото минималният размер съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на сумата 102.26 евро. Същевременно, доколкото длъжника е дал повод за образуване на изпълнителното дело и е необходимо извършване на същински изпълнителни действия, дължимо според ЧСИ се явява и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Поддържа становище, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се определя върху събраната сума, което в случая е било сторено правилно. При определяне на последната е съобразен и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, който не е бил изключен от понятието „събрана сума“ според сочената разпоредба и цитираната приложима съдебна практика.

При така посоченото, съдът намира следното от правна страна:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по-малко от определения в чл. 36 ЗАдв размер.

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101 във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда.

В случая минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е 200.00 лв. или 102.26 евро за образуване на делото и по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 25 000 лв. до 100 000 лв. – 1618.40 лв. или 827.29 евро по чл.7, ал. 2, т. 2 - 7 от наредбата.

Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на сумата 142.42 евро, от които 102.26 евро за образуване на изпълнителното дело и 40.16 евро за процесуално представителство.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното дело в срока за доброволно принудително изпълнение. Поради това дължимо е възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200.00 лв. или 102.26 евро и в размер на 40.16 евро за процесуално представителство. Чрез приложеното изпълнително дело се установява, че извършване на процесуални действия е било предприето от процесуалния представител на взискателя доколкото са били извършени именно по негова инициатива и същински изпълнителни действия по делото.

В случая фактическата и правна сложност на образуваното изп.дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия сочат, че следва да бъдат присъдени 4 разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 140.37 евро, който размер е съобразен с минималния размер по НВАР.

Доводите на жалбоподателя, че договореният размер адвокатско възнаграждение не е било заплатен от взискателя, съдът намира за неоснователни с оглед удостовереното в съставения ДПП.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата от 14.04.2026 г. следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на ЧСИ потвърдено като правилно и съобразено със закона в частта на определените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по- специално - т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер - представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата.