Решение № 466 от 29.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Перник, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20221720106408 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх.№ 25857/29.12.2022г., подадена от С. Х. И., чрез адв. А. А., уточнена с молба вх.№ 2198/01.02.2023 г, против Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. Г., с която се иска:

1 / да бъде признато за установено по отношение на ответницата Р. Х. И., че ищецът С. Х. И. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на ¼ идеална част /или 3/12 ид.части/ от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.506.136.1.90, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-10895703.02.2022 г. от СГКК-гр.Перник, по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение, засягащо самостоятелния обект е от 03.02.2022 г./, се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ****.506.136.1, с адрес на имота: гр. Перник, ул.

„*****, апартамент 90, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****.506.136, а самостоятелният обект е с брой нива на обекта: 1, с площ от 75.31 кв.м. и прилежащи части - избено помещение № 5 - с площ 2.78 кв.м. и 1.69% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1 на същия етаж - обект с идентификатор ****.506.136.1.105 и обект с идентификатор ****.506.136.1.89, под обекта: няма, и над обекта: обект с идентификатор ****.506.136.1.92, стар идентификатор –няма;

2/ да бъде признато за установено по отношение на ответниците Р. Х. И., Ц. В.

1

И. и С. В. Г., че ищецът С. Х. И. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот: ¼ идеална част /или 3/12 идеални части/ от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.506.136.1.90, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-108957- 03.02.2022 г. от СГКК гр.Перник, по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-1891/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение, засягащо самостоятелния обект е от 03.02.2022 г./, се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ****.506.136.1, с адрес на имота: гр. Перник, ул. ******, апартамент 90, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****.506.136, а самостоятелният обект е с брой нива на обекта: 1, с площ от 75.31 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 5 - с площ 2.78 кв.м. и 1.69% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1 на същия етаж - обект с идентификатор ****.506.136.1.105 и обект с идентификатор ****.506.136.1.89, под обекта: няма, и над обекта: обект с идентификатор ****.506.136.1.92, стар идентификатор – няма.

Ищецът излага в исковата молба, че е син на лицата А.Г.Я., починала на 08.11.1985 г. и Х.И.Я., починал на 29.12.1985 г., съпрузи и бивши жители на гр.

Перник. Твърди, че родителите му по време на брака си придобили /през 1973 г./ в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 90, с идентификатор ****.506.136.1.90 и с адрес: гр. Перник, ул.

******. На 08.11.1985 г. обаче А.Г.Я. починала и СИО върху имота била прекратена, като същата оставила за свои наследници: ищеца С. Х. И. /син/ и лицето Х.И.Я.

/съпруг/. Така ищецът станал собственик по наследство на ¼ идеална част от апартамента, а Х.И.Я. – на ¾ идеални части от апартамента – по силата на наследяването и на прекратената СИО. Твърди се още, че Х.И.Я. също починал – на 29.12.1985 г. Последният обаче имал и още две деца от предишен брак, а именно ответницата Р. Х. И. /дъщеря/ и И. Х. И.. Поради това и притежаваните от Х.И.Я. идеални части от апартамента били наследени по равно от децата му, т.е. всяко дете получило по ¼ идеална част от жилището. Така ищецът станал собственик по наследяване на 2/4 идеални части от имота, а Р. Х. И. и И. Х. И. на по ¼ идеална част от същия.

Ищецът посочва, че докато били живи родителите му той живеел заедно с тях в апартамента, а след смъртта им продължил да живее в жилището, заедно със своето семейство. Ищецът излага доводи, че живеел в имота със съзнанието, че апартаментът му принадлежи, като такава била и волята на родителите му, доколкото бил единственото им общо дете, но не успели да му го прехвърлят приживе, поради преждевременната им смърт. Ищецът поддържа, че след смъртта на родителите му само той ползвал имота, само той имал достъп до него и ключ от същия – поради което 2 упражнявал фактическа власт върху жилището с намерението да го свои като собствено. Това обстоятелство било добре известно на Р. Х. И. и И. Х. И., които никога не оспорили, че ищецът живее в имота, нито някога предприели действия, с които да претендират собствените им идеални части. Допълва се, че след смъртта на родителите си единствено ищецът имал ключ от имота като никой от ответниците нямал достъп до жилището. Поради това и владението на ищеца било явно и необезпокоявано. С тези аргументи и ищецът счита, че е придобил имота по давност – която упражнявал от 29.12.1985 г. /смъртта на баща му/ до настоящия момент.

Излага още, че ответницата Р. Х. И. през 2022 г. заявила претенции ищецът да й заплати нейният дял. Такова плащане обаче ищецът счита, че не дължи, доколкото отдавна бил придобил имота по давност. Посочва още, че лицето И. Х. И. починало и оставило за свой наследник майка си Ж.Н.В. /първа съпруга на общия наследодател Х.И.Я./. Последната обаче също починала – на 24.01.2022 г. като оставила за свои наследници – ответниците Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. И.. Поради това и доколкото тези лица могат да заявят претенции спрямо имота ищецът се позовава пред тях на изтекла в негова полза придобивна давност. Предвид изложеното моли съда да уваже предявените искове претенции. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника Р. Х. И., чрез адв. Г. М. е депозиран писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.

В тази връзка се твърди, че ответницата и семейството й се преместили в гр. Радомир през 1985 г., доколкото имали нужда да намерят по-добра работа и жилище, тъй като в процесния имот тогава живеели Х.Я., съпругата му, ищецът и лицето И. И.. Есента на 1985 г. обаче състоянието на Х.Я. и съпругата му силно се влошило, поради което ответницата /тогава в отпуск по майчинство/ отишла в гр. Перник да се грижи за тях.

След смъртта им пребивавала ту в гр. Перник, ту в гр. Радомир при собственото си семейство, а след като ищецът завършил училище се преместила и установила трайно в гр. Радомир. От своя страна брат й И. И. продължил да живее в процесния апартамент до 1993 г. Към този момент ищецът вече се бил оженил и имал две малки деца, поради което И. И. се изнесъл от имота, за да им даде възможност да живеят по-удобно.

Поради това ответницата счита, че в периода от 29.12.1985 г. до 29.12.1995 г. ищецът не е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота и няма как в негова полза в този период да е изтекла придобивна давност. Твърди, че през следващите години ищецът и ответницата често разговаряли по повод общите си имоти, вкл. процесния имот, като ищецът посочвал, че няма достатъчно пари да изплати нейния дял и този на сестрите й. В тази връзка излага доводи, че ищецът винаги признавал правата на ответниците по повод процесния имот и никога не бил обективирал пред тях намерение да държи процесния имот като свой, т.е. да трансформирал държането си на техните идеални части във владение и така да е отблъснал правата им. Поддържа още, че ответницата била декларирала пред общината своята идеална част от имота. С 3 тези аргументи се иска отхвърляне на исковата претенция. Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците Ц. В. И. и С. В. И., чрез адв. В. Б. – особен представител, е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва.

Излагат се подробни доводи по повод приложението на института на придобивната давност досежно имоти, съсобствени между наследници и разясненията, дадени в ТР № 1/2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Обръща се внимание на предоставената от другата ответница данъчна декларация от 2022 г., в която самият ищец лично изрично признавал правата на ответниците върху имота, като бил декларирал техните идеални части. Поради това се поддържа, че ищецът никога не бил трансформирал държането, което упражнявал върху идеалните части на другите сънаследници, във владение. Моли съда да отхвърли предявените претенции.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 68, ал. 1 от от ЗС.

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест при условията на пълно и главно доказване, че той е собственик на процесния имот на соченото правно основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищецът избрал да защити правото си с положителен установителен иск за собственост има правен интерес от предявяването му, като предмет на доказване по предявения положителен установителен иск е визираното в исковата молба основание за придобИ.е правото на собственост на ищеца по силата на давностно владение продължило повече от десет години по отношение на ¼ идеална част /или 3/12 идеални части/ от процесния имот по отношение на по отношение на ответницата Р. Х. И. и ¼ идеална част /или 3/12 идеални части/ от процесния имот по отношение на ответниците Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. Г..

Няма спор между страните, а също и от представените по делото доказателства, а именно Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 181, том І, нот.дело № 278/1973 г. се установява, че Х.И.Я. и Я.Г.Я., са придобили чрез покупка право на собственост върху Апартамент № 90, находящ се в гр. Перник, ул.

**** с площ от 75,31 кв.м.

4

Представено е по делото Удостоверение с изх.№ 13/ТР-4796/25.09.2013г., издадено от Община Перник, отдел «ТСУ», в удостоверение на това, че Апартамент № 90, на 1-първи етаж в блок № 2, вход „Д“ в кв. ***** по отменената номерация на гр.Перник, описан в нот. акт №181, том I, дело № 278/7Згод. на ПНС е идентичен с Апартамент № 90 на 1-първи етаж в жил. Блок № 14, вход „Д“, на ул. ***, съгласно дейстуващата номерация на гр.Перник.

Представена е схема № 15-108957 от 03.02.2022 г. на самостоятелен обект в сграда, както и удостоверение за наследници на А.Г.Я., удостоверение за наследници на Х.И.Я., удостоверение за наследници на И. Х. И., удостоверение за данъчна оценка, Удостоверение за граждански брак № 162/09.04.1967 г., както и справка за сключен граждански брак втори по ред под № 162/09.04.1967г. между Х.И.Я. и А.Г.Я..

С отговора на исковата молба от е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ищеца С. Х. И. от 20.07.2022г.

По делото е представена и справка с изх.№ 23/МСИ-1333-1/13.11.2023г. от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с приложени Декларации по чл.14 ЗМДТ, от която е видно, че недвижим имот с адрес: гр.Перник, ул. **** е деклариран с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14002427/27.05.2013г. от лицето Р. Х. И., съсобственици С. Х. И. и Ж.Н. В.. Деклариран е още с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 6404041535/19.04.2022г. от лицето С. Х. И. и съсобственик Р. Х. И., както и с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 6404043954/20.07.2022г. от лицето С. Ф. И., съсобственици Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. Г..