Решение № 1954 от 13.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1954 гр. София, 13.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110132.02 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 8., ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу П. Г. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 8. ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите съобразно издадената по ч. гр. д. № 18479/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, заповед за изпълнение, а именно : сумата от 3.15.39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в гр. София, ул. „П..“ № 18, ет. 3, ап. ., абонатен номер .., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 3.8.19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 1..03.2021 г., сумата от 7..09 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 13.22 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 1..03.2021 г.

Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатили дължимата цена, 1 формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия /ТЕ/ за процесния имот се начисляват от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Т.. “ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №. от 0..04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, чрез адв. Н.И., с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. В тази връзка се оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва се, че монтираните в процесния имот средства за търговско измерване са сертифицирани и са минали метрологична проверка. Оспорва се, че процесният имот е бил топлоснабдяван през исковия период. Счита за неоснователна и претенцията за услугата дялово разпределение, като се твърди, че липсва валиден договор с фирма за дялово разпределение. Твърди, че претенцията за лихва за забава е нищожна по смисъла на ЗЗП. Ето защо, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

Третото лице-помагач изразява становище, че разпределението на топлинната енергия в процесния имот е извършено изцяло в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, както и, че е погасил претендираните вземания.

Във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да 2 установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се установява от представения по делото договор за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот от 13.07.2007 г., видно от който С.Д.Д. е учредил в полза на съпругата си П.

Г. Д. вещното право на ползване върху процесния имот, находящ се в гр. София, .., както и от представената заявление-декларация за откриване на партида за абонатен номер .. на името на П. Г. Д.. Не се твърди по делото и не се представят доказателства вещното право на ползване в полза на ответника да се е погасило преди изтичането на процесния период.

Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за вещния ползвател – П. Г. Д., е възникнало задължение да плати дължимата цена.

Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „Монитор“. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално 3 измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на трето лице.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, ул. „П..“ № 18, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период е функционирал 1 брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „Т..“ ЕООД, който е издал изравнителните сметки за всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР за процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети от 19.05.2019 г. и 08.09.2020 г. са подписани. Според вещото лице в процесния имот в периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. е имало седем броя радиатори с индивидуални разпределители на разход за отопление /ИРРО/. Процесната сграда е с открито изпълнение на отоплителната инсталация по проект. Абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на един брой водомер за топла вода в имота. Според експерта сумите са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 3574... лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния период – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за доплащане в размер на 302.14 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за доплащане в размер на 1.0.45 лв., която е съобразена с Решение .. на КЕВР. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.